От Лари
Романоф, Global Research, 20
ноември, 2019
https://www.globalresearch.ca/understanding-china/5695479
https://www.bluemoonofshanghai.com/politics/understanding-china-november-20-2019/
Бележка на преводача: Лари Романоф е пенсиониран консултант по управление и бизнесмен. Той е
заемал ръководни длъжности в международни консултантски фирми и е притежавал
международен бизнес за внос-износ. Той е посещаващ професор в университета
Фудан в Шанхай, представяйки казуси по международни въпроси на старши класове в
EMBA (Executive Master of Business Administration EMBA - обикновено е
едногодишно вместо двугодишно образование за добиване на магистърска степен по
бизнес администрация - предназначено за хора, които са имали управленчески
опит, но искат да имат официална степен на образование. Управленческият опит е
почти задължително условие за прием. Възможно е също да се вземат предвид друга
научна степен в дадена област или други заслуги). Г-н Романов живее в
Шанхай и в момента пише серия от десет книги, най-общо свързани с Китай и
Запада.
Имаме поговорка, че след като прекарате
един месец в Китай, можете да напишете книга; след една година в Китай може да
напишете една глава; след пет години може да напишете абзац, а след повече от
пет години да напишете едва една бележка.
Тази поговорка се е превърнала в почти
градска легенда, но по същество е вярна. Все още си спомням деня, в който,
вървейки по улица в центъра на Шанхай, след като бях пребивавал в страната
около месец, изпитах илюзия с такава изключителна яснота, че си казах: „Бих
могъл да напиша книга за това място“. Не мога да обясня умствените или
социологическите процеси, които се комбинират, за да причинят тази първоначална
илюзия за разбиране и яснота, нито силите, които толкова ефективно и
прогресивно я разглобяват до състояние, при което колкото повече време
прекарваме в Китай, толкова по-малко го разбираме.
Моите китайски приятели ми казват, че имам
дълбоко разбиране за Китай, за неговия народ и култура и макар че похвалите са
ласкателни, те са също така до голяма степен незаслужени. Всъщност, след
петнадесет години в страната, има дни, в които съм заслепен от нещо толкова
обикновено, че съм убеден, че не разбирам нищо и ще трябва да кажа, че ако
Китай не може да бъде разбран от западняците отвътре, то със сигурност не може
да бъде разбран от западняци отвън, които нямат полезен контакт с нищо
китайско.
Западняците живеят в илюзионен черно-бял
свят, създаден за тях чрез програмирането от техните Ционистки медии и са
най-вече неспособни да избягат от своята идеологическа индоктринация. Има една
поговорка, че не можеш да разбереш картина, когато си вътре в картината, че
трябва да излезеш от тази картина и да я погледнеш, за да я видиш каква е в
действителност. Малко западняци са способни на това поради пропагандираната
индоктринация, която се осъществява от момента на раждането. Тази социална
индоктринация е валидна разбира се за всички общества, но Ционисткият Запад, за
разлика от огромното мнозинство от световното население, разглежда почти всичко
за другите нации и народи чрез поредица от политико-религиозни идеологически
лещи, които хвърлят доста тежко хроматично изкривяване върху всичко, което се
вижда през тези лещи.
Тези идеологии са на капитализма,
демокрацията, колониализма, милитаризма, превъзходството на белите, дарвинизма,
християнството и ционизма, тези сили си заговорничат за изкривяване на истините
за Китай, така че почти да елиминират всяка възможност за реално разбиране,
като същевременно пренебрегват всяка реална необходимост от това. Белият човек,
Ционисткият Запад, тук включително Япония, виждат света като метрополия и
периферия, небелият свят, населен от долни същества, предназначен да бъде
експлоатиран чрез принуда или военна сила, ресурсите му използвани за
възкачването на трона от Запада, докато поробва света, всичко според Божия
план. За да видим истината за това, трябва само да разгледаме техните дела, а
историята дава достатъчно свидетелства за това твърдение.
Западните медии са прословути за
непрестанното си и крещящо разбиване на Китай, но изглежда вярно, че почти
всички извън Китай четат от един и същ сценарий. Трябва да имаме стотици
публикации и уебсайтове, наречени China Labor Bulletin, China Economic Review,
China Auto News, China (Китай) всичко и всичко...които не са в никакъв смисъл
китайски, а са медийни източници, установени от западняци, които са предимно,
но не изключително Ционисти и които, най-вече умишлено, неправилно тълкуват и
представят погрешно фактите и основите на Китай. Имаме статистически данни,
произведени от Запада за всичко, свързано с Китай, от коефициентите GINI (бел.
на преводача: GINI коефициентът, понякога наричан GINI индекс или GINI
съотношение, е мярка за статистическо разпределение, предназначена да представи
разпределението на доходите или богатството на жителите на дадена държава и е
най-често използваното измерване за неравенството в една държава) до банковия
дълг, от БВП (Брутен Вътрешен Продукт) до националния доход и жизнения
стандарт, от образованието до здравеопазването до дълголетието и детската
смъртност, всичко това, дори когато се базира на първоначални цифри получени от
официални китайски правителствени източници, които след това се масажират и се
представят погрешно, за да се докаже обратното на реалността. Имаме стотици, а
може би и хиляди книги за Китай, написани предимно от същите тези хора,
разглеждащи страната през същите тези идеологически лещи и по този начин
най-вече са произведения на историческа белетристика, заслужаваща цензура.
Вкоренената представа за превъзходство,
бялото надмощие всъщност е основна пречка за разбирането дори от страната на
добронамерените. Когато китайците пътуват към чужда земя и стават свидетели на
чужда култура, те мислят „аз съм различен“. Когато американците (и канадците,
британците, австралийците) срещат чужда култура, те си мислят „аз съм
по-добър“. Вярно е също, че американците особено, но целият бял и англоезичен
свят общо взето, нямат уважение и не виждат никаква стойност в никоя друга
култура, тайно вярвайки, че хората по целият свят искат да бъде като тях и
твърденията за защитата на културата им са просто извинение за избягване от
неизбежното, което е да станат американски клонинги (копия). Именно в този
комбиниран и сложен контекст искрените индивидуални западняци се опитват да
разберат Китай, което е изключително трудна задача в дадените обстоятелства.
Китайците не са затруднени от ужасите на
християнството или партийната политика и те най-вече не гледат на външни
събития през изкривяваща леща. Западняците обичат да изобразяват китайците като
промити мозъци, но в моя дълъг опит китайците са най-малко промитите мозъци от
всички народи, докато американците са момчетата от рекламния плакат в това
отношение.
Поради всичко изброено по-горе, когато
западняците гледат всеки аспект на Китай, те могат да го видят ясно, но
най-често не разбират какво виждат. Тъй като гледат на света чрез своите
идеологически лещи, те интерпретират своето неразбиране по отношение на това
какво би означавало това събитие, ако се случи в тяхната страна и в тяхната
култура. И от това погрешно тълкуване на едно неразбиране те след това правят
преценки и формират изводи, които са неизменно погрешни и често глупави.
Като един пример: високопоставен
американски политик заяви наскоро в интервю, че китайците трябва да се отърват
от онова, което тя нарече тяхната „срамежливост и липса на увереност“. Извън
границите на нейното разбиране беше да осъзнае, че това, което вижда, не е нито
срамежливост, нито липса на увереност, а скромност, една от най-красивите
характеристики на китайския народ. Ноа Уебстър (американски лексикограф от
19-ти век) е писал „скромността в резултат на чистотата на ума“ и освен това
„незасегнатата скромност е най-сладкият чар на женското съвършенство,
най-ценният скъпоценен камък в диадемата на тяхната чест“. Западняците често се
изкушават да се съгласят с горната оценка на политиците, защото китайците рядко
ще реагират или ще отговорят на тези открити провокации, обаче, липсата на
отговор най-често е просто защото китайците са твърде скромни и любезни, за да
ви кажат какво наистина мислят за вас. Мога да свидетелствам, че на китайците
не им липсва увереност в сравнение с която и да е друга цивилизация, а също и
че те имат малко уважение към американската версия на „в твоето лице“, на която
те гледат не като увереност, а като арогантност, грубост и неуважение. И да,
знам по-добре от вас, че някои китайци могат да се държат много зле, много
туристи ми идват на ум, но това по никакъв начин не са типични китайци, а
някакво аномално подмножество, което все още не съм успял да дефинирам ясно.
Като друг пример: веднаж се разхождах по
улицата с американски познат, който коментираше разпространението на „рампи за
инвалидни колички“, които ги има на почти всяка улична пресечка във всеки малък
и голям град. След това той ми представи дисертация за Китай, китайския народ и
китайската култура, основана на очевидната повсеместност на тези рампи.
Трябваше да прекъсна образованието си, за да го информирам, че това не са рампи
за инвалидни колички, а вместо това са рампи за велосипеди.
Повече от няколко западни журналисти са ни
казвали, че коефициентът на осъдимост в Китай за обвиняеми престъпници е 99.9%,
като това число е извлечено от въздуха, защото Китай не събира и публикува тези
статистически данни за всички нива на съдилища от всички градове, села и
кметства. Въпреки това, сравнимата степен на осъдимост на Запад, поне за Канада
и САЩ, е около 60% или малко по-малко, като тази разлика се приписва на
най-високото ниво на демократична девственост на Запад и изключително високото
ниво на корупция в полицията и съдебната система в Китай. Но това задължително
ли е вярно?
По-важното е какво означава 60% - процентът
на осъдимост на Запада? Това означава, че почти половината от всички лица,
обвинени в престъпление, всъщност са били невинни и това е изисквало травмата и
разходите на съдебния процес, за да остане невинен човек извън затвора. Или,
ако искаме да сме упорити, можем да погледнем на това от друга страна и да
твърдим, че 100% от обвинените всъщност са виновни, но че умен и скъп адвокат
ги е пуснал (или поне 40%) да се разхождат свободни. Това по-добре ли е?
Вярно е, че Китай има висока степен на
осъдимост, но това е така, защото китайската полиция провежда онова, което е
може би най-задълбоченото и добросъвестно разследване от всяка страна.
Полицията няма да повдигне обвинение, докато не бъде сигурна на 100% за вината
на човека, а също така и че има не само достатъчно доказателства за присъда, но
и най-големия обем обстоятелствени доказателства за съдията, които да определят
най-подходящата присъда. Западната система е корумпирана и зле опорочена, а не
тази в Китай, а и Китай няма ФБР (Федерално Бюро за Разследване) да повдига
фалшиви обвинения като метод за тормоз на политически дисиденти.
Веднъж стоях на платформата Maglev (бел.
на преводача: първата в света железопътна въздушно магнитна линия за
граждани) на летището в Пудун в Шанхай и гледах, разговор на мъж и жена с
полицай, продължил няколко минути. Не бях достатъчно близо, за да науча темата
на техния дебат, но спорът завърши с това, че съпругата на мъжа ритна полицая в
пищялите. Мога да се сетя за повече от няколко западни града, където това не би
било добра идея.
Истината е, че хората в Китай не се
страхуват от полицията. В Канада или САЩ никой няма да подмине полицейска кола,
която кара с ограничението на скоростта по магистрала, но в Китай това се
случва непрекъснато. Коментирах това на приятел, който каза: „Защо да се страхувам
от него? Той е мой слуга, а не мой господар." В Китай мога да споря с
полицай и да оспорвам заключенията му, без да се страхувам да бъда арестуван
за"буйно поведение", но в реалния живот става далеч повече от това.
Веднъж запалих цигара в търговски център
(да, знам, не ми казвайте) и полицай се приближи да ми каже, че не мога да пуша
в търговския център. Разбира се, че вече знаех това. Бях зает и не мислех.
Казах му това и се извиних и му казах, че ще си тръгна. Той ме съпроводи до
вратата, колегата му се присъедини към нас и каза нещо хумористично и се
разсмяхме, а аз излязох на открито. Видях ги, когато се върнах, махнах и те
махнаха обратно, и бяхме приятели. Важното е, че той не искаше да ме
наказва; той не искаше да започне война; той просто не искаше да пуша в мола
му. Едно предупреждение беше достатъчно.
Ако случайно карам колата си там, където не
трябва, резултатът е същият. В китайските градове понякога може да видите кола,
паркирана на тротоар, обикновено това е така, защото собственикът има спешна
необходимост да спре само за минута в градска зона, където паркингът почти не
съществува, а трафикът е интензивен. Но докато улицата е чиста и на тротоара
има достатъчно място за преминаване на пешеходците, полицията ще пренебрегне
автомобила за кратко, като обикновено автомобилите се изтеглят, само ако те
действително блокират движението и причинят задръстване; никога като
средство за събиране на приходи, както е толкова често на Запад.
Това е малко настрана, но единствената
държава в света, подобна на Китай (поне от личен опит) е Италия. В Рим веднъж
попитах полицай (това е истинска история) дали мога да оставя колата си на една
алея за няколко минути, за да изтичам до другата страна на улицата и да взема
на бързо едно кафе. Той се съгласи, но ме помоли да оставя ключовете си в
колата, в случай че трябва да я премести. Алеята беше аварийният вход на
болница.
В САЩ, в Канада и в много европейски страни
пресрочването на виза - дори за един ден - ще ви даде повод за постоянно
съжаление. Обикновено ще седите в затворническа килия, докато не платите
глобата си и имате платен билет за напускане на страната, в който момент
полицията ще ви отведе до летището и ще ви качи на самолета, и ще ви бъде
забранено да се върнете за доста време. Веднъж пресрочих визата си в Китай с
около три седмици, въпреки че в моя защита това се дължеше на неразбиране,
което не беше моя вина, извинение, което нямаше да донесе съчувствие в Канада
или САЩ. Но минавайки през изхода за митници и имиграция в Китай, офицерът ме погледна
строго и каза: „Знаеш ли, не бива да правиш това“. Едва тогава разбрах какво се
е случило и когато той разбра неволния характер на моето прегрешение и
искреното ми съжаление при констатацията му, ме остави да се кача на моя
самолет без последствия. За пореден път той не искаше да ме наказва, той не
искаше да започне война; той просто искаше да спазвам законите.
Веднъж, поради причини, които не мога да си
спомня, оставих всичките си сметки за комунални услуги спретнати заедно в
чекмеджето на бюрото и забравих за тях. Месец или два по-късно открих малки
бели бележки, залепени от външната страна на входната ми врата, които бяха
молби за плащане. Мениджърският офис ме помоли да оставя при тях сметките и
паричните средства и те се обадиха на комуналните фирми, които изпратиха куриер
да вземе плащанията. Без наказание, без лихва, без обвинения, без отказ от
обслужване. Комуналните компании не искаха да ме наказват; те не искаха да
започнат война; те просто искаха да си платя сметките. Веднъж пристигнах у дома
след вечеря, за да открия, че къщата ми няма ток. Това беше просто прекъсвач,
който бързо бе рестартиран, но по същото време се чудих на глас пред съседка
дали може би електричеството е било прекъснато, защото съм забравил да платя
сметката си и тя каза: „Никога не съм чувала за такова нещо".
Западняците са очаровани от китайската
културна концепция Гуанси, за която Уикипедия ни казва, „определя основната
динамика в персонализираните социални мрежи на властта, която най-добре може да
бъде описана като взаимоотношенията, които хората култивират с други индивиди,
и е решаваща система от вярвания за китайската култура.“ Също така, че
западняците използват термина буквално за „връзки“ и „взаимоотношения“, а нито
един от тези термини не отразява в достатъчна степен широките културни
последици, които Гуанси описва. “(1) Това е и вярно, и невярно, доказвайки, че Уикипедия не разбира Гуанси
повече от писачите във вестник Ню Йорк Таймс. Имаме поговорка на Запад, че „не
е това, което знаеш, а кой знаеш“, като концепцията на индивид,
облагодетелстван от приятелства и връзки, е универсална и не е конкретна за
Китай.
Но в Китай приятелството и т. нар. „връзки“
имат аромат на доверие и отговорност, който няма никъде другаде по света, поне
не ми е известно. Една добра приятелка реши да копува нова къща за родителите
си и искаше да плати пълната цена в брой с подписването на договора, за да се
възползва от атрактивната отстъпка. Не и достигаха 200 000 долара и се обади да
ме попита дали ще й заема парите, за да извърши плащането. Съгласих се, без
дори да мисля за това, и прехвърлих парите по сметката й същия ден. Ако си спомням
правилно, тя ми даде IOU (бел. на преводача: разписка - съкратено от I
Owe You - аз ти дължа) в един момент, но нямам представа какво
съм направил с нея, а и заемът е погасен. Обратно, когато закупих последната си
къща, исках да платя цялата сума в брой с договора за покупко-продажба по
същата причина, но по-голямата част от парите ми бяха секвестирани в банкови
GIC (бел. на преводача: Guaranteed Investment Contract
- гарантиран инвестиционен договор - срочен влог, за времето на който парите не
могат да бъдат теглени, поради което лихвата е по-голяма), които нямаше да
изтекат в продължение на няколко месеца и не ми достигаха 35 000 долара.
Разговарях за къщата си с друг приятел и я попитах дали тя ще ми даде пари.
Веднага тръгнахме към другата страна на улицата до нейната банка и тя ми даде
парите, без да задава въпроси.
В близост до дома ми има ферма за органични
ягоди, с най-сладките ягоди, които съм опитвал (и най-скъпите). Понякога
купувам кошница като подарък за момичетата в офиса за управление на имота. Един
ден се заключих от собствената си къща, като пропуснах да оставя комплект
резервни ключове в офиса. Едно младо момиче в офиса много се измъчи да намери
ключар, който трябваше да дойде от друг град на разстояние 40 км, за да отключи
вратата ми. Когато открих, че нямам пари, с които да платя, младото момиче,
може би само на 20 години, договори с мъжа отстъпка от цената от 40% и я плати
от собствената си сметка.
Да се каже, че подобни неща няма да се
случат на Запад, дори в семейството, е огромно подценяване. В Китай те са
нормални, подкрепени от културното качество на доверие и задължение, което не
може да се постигне от някой, който живее на Запад. В английският език,
прецизен такъв, какъвто е, няма речник, който да обясни качеството на тези взаимоотношения
и присъщото на тях неразделно задължение.
Едно от основните оплаквания, които
корпоративните ръководители, особено американците, изразяват за Китай е, че
китайците често не спазват условията на договора. От американска гледна точка
те са прави, но тази американска гледна точка е също толкова черно-бяла,
колкото и тяхната политическа религия, следователно и културният шок. За
американците, китайското подписване на договор е само междинен етап в постоянен
процес на преговори, докато то с право би трябвало да бъде част от Десетте божи
заповеди, тъй като е написано на камък. Това е лесно за разбиране, но напълно
заобикаля западния идеологически интелект.
Тук искам да използвам аналогия, която
сравнява Китай с Япония, но която се отнася еднакво и за Запада. Японските
клечки за хранене са със заострен край и когато японците ядат риба, с тези
пръчици могат лесно първо да обезкостят рибата и след това да я изядат. Но
китайските пръчици не са заострени и обикновено са тъпи в краищата. Така
китайците ядат цялата риба и след това вадят костите една по една, когато ги
намерят. На Запад по този начин гледаме на брака. Знаем, че в бъдеще ще има
трудни периоди, но искаме брака и продължаваме с неявното разбиране, че ще
работим през тези периоди, когато възникнат. Китайците прилагат същото
отношение към бизнес сделките. Не е грешно; просто е различно.
Един ден, когато децата ми бяха много
по-малки, пристигнах вкъщи, за да намеря счупен прозорец. Попитах какво се
случи и кой го направи, и един от синовете ми призна. Но какво мислите, че
моята реакция би била, ако синът ми беше казал: „Аз отказвам да отговарям с
мотива, че мога да се саморазкрия“ или по-лошо, ако той беше казал: „Не мисля,
че можеш да докажеш, че съм го направил, така че пледирам се за невинен. Но все
пак ти дай най-доброто от себе си, за да го докажеш!” По природа съм нежен
човек, но всяко мое дете, заело подобна позиция, би получило шамар по главата,
който няма да забрави.
И сега стигаме до съдебната система в
Китай, която действа по същия начин, по който отглеждаме децата си. Ако те
хванат да правиш нещо нередно, признаваш, признаваш за престъплението си и
ако имаш някакъв добър разум, се извиняваш, изразяваш съжалението си за
стореното и се хвърляш на милостта на баща си. Помага изключително много, ако
вашите съжаления и извинения са искрени. Но с китайската полиция и
съдилища, ако искате да сте упорити и арогантни и принудите полицията да
продължи разследването, а съденето да е дълъг процес, няма да получите милост,
когато бъдете признат за виновен и никой умен адвокат няма да ви спаси. Точно
на това учим децата си. Ако дете лъже и се опита да избегне вината,
наказанието неизбежно ще бъде по-сурово и това е така, както трябва да бъде. В
този смисъл китайската съдебна система е перфектна, докато западната система е
глупаво опорочена. В китайските съдилища адвокатите нямат право да лъжат или да
правят несправедливи изказвания или да нападат уязвими свидетели, както правят
на Запад.
Същото е и с процеса на сключване на
предварително споразумение, който американците отчаяно се опитват да прокарат в
Китай като превъзходен метод за справяне с престъпността. Но не е
по-превъзходно; напротив извършва се огромна измама. Проблемът е, че
китайските съдии се оказват почти непроницаеми за подкуп, а китайските адвокати
не са били обучавани да лъжат в съдебна зала. И така, какво да правим,
когато американци са обвинени в престъпления в Китай, тъй като те все повече и
повече ще бъдат? Ползата от сключването на предсъдебно споразумение е, че то
премахва съдебните решения и присъдите от съдиите и съдилищата и дава тази
преценка на две групи адвокати с надеждата, че на теория адвокатите могат да
бъдат подкупени по-лесно, отколкото съдиите. Отново в това отношение китайската
система е перфектна, докато западната (американската) правосъдна система е
толкова лошо опорочена. Трябва само да помислим за последните събития в САЩ,
при които Джефри Ъпстиин (бел. на преводача: американски милиардер,
педофил и агент на Израелските секретни служби Мосад, който бе самоубит след
като стана известна историята му!) е избегнал 200 години затвор за
международния си кръг за трафик на секс с малолетни, станало единствено чрез
премахването на решенията за вина и наказание от съдилищата и предаването им
изцяло в ръцете на адвокати и пари, всичко направено без ползата от слънчевата
светлина.
Нека се върнем за момент към западните
медии. Ще започна с Джон Бъси от вестник Уолстриит Джърнъл, който в една кратка
статия, озаглавена „Китай: С тормоз към просперитет“, спечели Нобелова награда
за нечестно и неетично докладване. Това беше неговата статия отчасти:
„Гледането на китайския тормоз над Wal-Mart
магазините тази седмица (бел. на преводача: Уол Март е наголямата по
годишни продажби корпорация в света - за сравнение БВП (номинален) на България
за 2019г. е 66 милиарда долара, а 514 милиарда долара за Wal-Mart) - и гледайки
как Wal-Mart се подлага под удара - е смущаващо напомняне на един прост факт:
Китай, най-бързо развиващият се основен пазар в света, има предимство в бизнеса
със САЩ. Разнообразието от протекционистки бариери, слаба върховност на закона
и корумпиран пазар правят подобни събития неизбежни. В магазините на компанията
в град Чунцин, неорганичното свинско месо е било продавано с етикет като
„органично“. Това е било прегрешението. Свинското иначе е било добро.
Възползвайки се от тази грешка във време, когато инфлацията е като проблема на
горещи бутони в Китай, проверяващите инспектори обявяват Wal-Mart в измама на
обществеността, за това, че компанията е начислявала премиум цени за обикновено
месо. Те глобяват компанията, затварят всички 13 Wal-Mart-а в града и арестуват
няколко служители на Wal-Mart. Действията са се разиграли добре в националните
медии. В авторитарен Китай почти няма никаква възможност за търсене на права,
когато нещо подобно се случи с американска компания. Няма редовни съдилища.
Подобно на много други американски фирми, които са се сблъсквали с
националистическите настроения в Китай, Wal-Mart може само да проси прошка.
Компанията има близо 350 магазина в Китай с приходи от 7.5 милиарда долара.
Така Wal-Mart падна на колене." Той завърши с изумително твърдение, където
умело цитира (несъществуващ) "американски изпълнителен директор в Пекин,
който наблюдава тези въпроси", който уж е заявил, че "Wal-Mart е направил
много повече от китайските компании" да се гарантира безопасността на
хранителните доставки на страната.“(2)
Всички трябва да съжаляваме бедното бебе
Wal-Mart, което има приходи от 7.5 милиарда долара в Китай и е принудено да
„падне на колене“, защото „няма редовни съдилища“, а „авторитарният“ Китай има
„слаба върховност на закона". Лош Китай, няма съмнение.
Но не е точно така. Китай е имал с течение
на години проблеми с Wal-Mart, които многократно са нарушавали закона по
книгите. Същите тези магазини години наред са продавали обикновено свинско
месо, обозначено като органично, като всеки път са били хващани и глобявани
символична сума, 8 пъти само през предходните 7 месеца. Било е толкова зле, че докато
инспекторите са напускали магазина с конфискуваните нелегални продукти,
служителите на Wal-Mart вече са били заети с поставянето на нови етикети на
обикновеното свинско месо като органично. Това просто е било игра, при която
цената на дребно е няколко пъти по-висока, а печалбата толкова огромна, че
неприятността от наложената символична глоба от инспекторите е нищожна. Това,
което променя играта е, че този последен път инспекторите правят грешен завой,
докато излизат от магазина, и се озовават в хладилна стая със 75 000 килограма
обикновено свинско месо, обозначено като органично. И така Wal-Mart „гарантира
сигурността на доставките на храни в Китай“. Но според Бъси от Уолстриит
Джърнъла, чиновник на ниско ниво е направил невинна „грешка“ и неправилно е
поставил етикети на няколко пакета месо, но подлото, авторитарно китайско
правителство, което няма съдилища и правова държава, е накарало компанията „да
падне на колене."
Мога да предоставя десетки солидно
документирани случаи, при които чуждестранни компании, предимно американски, са
извършвали най-обидните престъпления в Китай, но въпреки това многократно са
били предупреждавани, вместо да бъдат строго наказвани, както биха били в която
и да е западна страна. В един случай Coca-Cola беше принудена да унищожи
около 100 000 касетки с бутилирани напитки заради жестоко високото ниво на
хлор, който, както беше открито, се е изливал в напитките, за да убие еднакво
високото ниво на фекални бактерии. На Запад бизнес лицензът на компанията
щеше да бъде отнет, особено като се има предвид лъжите, които компанията
разказваше, включително и по националната телевизия твърдейки, че продуктът им
е „напълно безопасен“, като явно не е бил такъв. Също така си струва да се
отбележи, че от десетте най-големи корпоративни измами с потребители, извършени
в Китай през последните години, осем от тях са били от американски компании
като P&G, OSI, Nike, GSK, KFC.
(3) (4)
В подобен случай западните медии упорито
съобщават, ad nauseum (до повръщане), че „китайски адвокат за правата на
човека“ е бил хвърлен в затвора от „Комунистическата партия“, само за това, че
е бил китайски адвокат за правата на човека. Още веднъж, лош Китай. Но за
пореден път не е точно така.
Вярно е, че този адвокат един или два пъти
е представлявал някой, който е имал оплакване от системата, като историята е
изтъкана в Западната Ционистка преса, че той е бил несправедливо хвърлен в
затвора за дръзновението да помогне на предизвикателство срещу „авторитарната,
тоталитарна и брутална „китайска диктатура“ и, още по-лошо, дръзвайки се да
оспорва нестабилната позиция на Комунистическата партия на Китай, която би
изтребила когото и да е заради предизвикателство срещу „слабото и захващане на
властта “. Само в една статия от близо 100, които прочетох по този конкретен
случай в западната преса, имаше дори предположение за смекчаващо обстоятелство.
Само в една статия последното изречение споменава неясен спомен за „данъчен
проблем“.
Този „данъчен проблем“ е бил малко повече
от нищо. В Китай има различни класификации на разписки за покупки, само една от
които може да се използва за приспадане на корпоративни разходи. В много
западни страни дори касова бележка е използваема в това отношение, но в Китай трябва
да имате официална разписка, съдържаща държавен печат. Тъй като тези
постъпления се равняват на данъчен кредит от 25%, те са ценни и понякога се
търгуват. Ако имам официални данъчни постъпления, които моята компания не може
да използва, мога да ви ги продам на 10% от номиналната стойност и можете да
спестите 15% от корпоративния си данък. В този случай този „адвокат за правата
на човека“ и четирима негови приятели, всички адвокати, са ръководили бизнес, в
който са отпечатвали фалшиви данъчни разписки и са ги продавали на нищо
неподозиращи фирми, на стойност над 300 милиона долара. И петимата бяха
арестувани и хвърлени в затвора, но според Ционистките медии този водещ адвокат
(само той) беше затворен не от съдилищата, а от „Комунистическата партия“, и то
не за мащабна измама с фалшифициране, а за защита на бедните и безпомощните,
които бяха жертва на порочните комунисти. Когато западняците имат само диета от
ежедневни статии като тази, представена им от най-доверените им медии, как е
възможно някой да разбере точно нещо за Китай?
Китай е известен с ниските нива на
престъпност. Градове като Шанхай и Пекин, заедно с Токио и Сингапур, водят
света в почти всички аспекти на личната безопасност. Пътувал съм през почти
всяка част на тази страна, от най-големите градове до селските райони, в дневна
светлина и най-мрачна нощ, сам и с придружители, и след 15 години честно мога
да кажа, че никога досега не съм имал и най-малката грижа за личната си
безопасност и всъщност мисълта никога не ми е влизала в съзнанието.
В този контекст на липса на престъпност
Китай заобикаля чековете и картите в полза на универсална система за плащане с
мобилни телефони, но все още в известен смисъл е кеш общество, изненадващо -
все още използва банкноти за много големи транзакции. Във всеки град в Китай
ежедневно виждаме хора, които стоят на опашка пред банкомат и търпеливо чакат,
докато един човек подава огромни пачки в машината, 10,000RMB (бел. на
преводача: около 25,000 лв.) наведнъж, купчината пари в брой често
надвишава може би $50,000 (бел. на преводача: около 80,000 лв.). Това е
толкова често срещана транзакция, че да бъде напълно игнорирана от всички. През
моите 15 години в Китай никога не съм чувал някой да бъде ограбен пред
банкомат.
Градските правителства в Китай често отчуждават
за преустройство земя в центъра, съдържаща стари и разрушени жилища, което кара
западните медии да тръбят за "бруталното, авторитарно разселване" на
гражданите, но за пореден път това не е точно както е в действителност. Тези
стари домове не са места на културно наследство, а най-вече нещастни и обеднели
бродеи, имащи обща кухня и баня, чиито прозорци и врати пропускат вятър и дъжд
и им липсват както отопление, така и климатизация. Местните власти преместват
цяла малка градска общност в предградие, където са построили прекрасни нови
жилищни сгради, които са дадени безплатно на хората. Новите домове са
апартаменти с една или две спални, построени по добър стандарт, с истински
тоалетни и бани и кухни, далеч по-хубави от тези, за които тези разселени граждани
някога биха могли да се надяват. Всеки, който не иска да се мести, ще получи
парична сума за старото си жилище, но тъй като градското жилище е много скъпо,
приемането на новия дом е универсалната възможност. По подобен начин китайското
национално правителство наскоро построи над 60 000 нови домове в Тибет,
предоставени безплатно на хората, за да ги вдигне от бедността, да ги обедини в
реални общности и да помогне за опазването на околната среда. Западните медии
единодушно отказаха да съобщят за това.
Освен с жилищата, китайските национални и
градски правителства предприемат действия за нормализиране на цените на
жилищата по диктаторската комунистическа концепция, че къщите са домове за
живеене, а не "активи за спекулации и печалба". В много големите центрове
домовете са доста скъпи, много по-малко в предградията и по-малките градове, но
въпреки това около 90% от всички китайци притежават собствени домове, а около
80% от тях са напълно изплатени. Банковите ипотеки са рядкост в Китай, въпреки
че нарастват до известна степен. Китайците не харесват „усещането“ да бъдат в
дългове и високия процент на спестявания се съдържа в китайската ДНК, което
води до авансови плащания от обикновено 40% до 50%, като остатъкът е взет
назаем от разширеното семейство и се изплаща безлихвено във времето. Китай е
единствената страна, доколкото знам, в която млада двойка може лесно да заеме
пари за покупка на къща от лели, чичовци, братовчеди, баби и дядовци и да плаща
пари в брой за първото си жилище, а двойките с ниски доходи често са в
състояние да закупят под цената субсидирани жилища от правителството или,
изненадващо, от много държавни корпорации, които изграждат жилища на ниски цени
от своите излишни печалби. Социализмът в най-добрия си вид.
По същата тема написах в статията си за
социализма, че в Xi'An има училище с един от най-добрите кампуси в света,
хектари зелена трева, басейн с олимпийски размери, цветни градини, прекрасни
етажни собствености и градски къщи резиденции за преподавателите и студентите.
Училището е изградено с излишни печалби на местна държавна тютюнева компания,
която иска да даде нещо на общността. Фирмата не само е изградила училището, но
и плаща годишните оперативни разходи.
Освен за жилища (и други големи покупки),
китайците не харесват усещането да купуват нещо, на старо, като това се отнася
за домове, автомобили, големи уреди. Ако китайците купят употребявана кола, тя
ще бъде първа кола и максимум на една или две години, а останалата част изчезва
в селските райони като временен, но достъпен транспорт. Ако китаец купува
употребяван дом, първият им акт е да изкъртят изцяло интериора, да оставят
цялото жилище до бетон и да реконструират целия дом, за да го направят „нов“,
този ремонт просто се приема за даденост като част от цената на покупката.
Нека се върнем за момент към неплатените
сметки за комунални услуги. На Запад комуналните компании обикновено прекъсват
електроенергията или газта веднага след датата на падежа, след това налагат на
собственика на жилището съществена такса за повторно свързване, финансова
санкция и допълнителна лихва върху дължимата сума. Това сурово отношение
изненадващо произтича от изкривеното християнство на Запада, където според
банкерите сте извършили грях - обида срещу Бога - като не сте платили сметката
си навреме и следователно „заслужавате“ да бъдете наказани. Комуналната
компания не ви отне електричеството, защото има нужда от парите, а защото иска
да ви накаже, за да ви накара да страдате за престъплението си срещу бога на
парите. Китайците, които не са били заразени окончателно с тази свещена
версия на религията, не могат да разберат съществуването на такова отношение.
Западът, в желанието си да унищожи Китай, не може от своя страна да схване
концепцията, че „свободата на религията“ по своята същност включва възможността
за свобода ОТ религията. Но китайците всъщност имат това, което бихме могли да
наречем религия (в допълнение към будизма), която произлиза от Конфуций и ни
учи на нежност, прошка и разбиране. Конфуций учи само на реформи и образование,
никога на наказание, поне не в граждански контекст. Това ни довежда до
изненадващото, но неизбежно заключение, че китайците са далеч по-добри
християни, отколкото самите християни.
Това е една от причините Китай, с повече
хора от САЩ и Европа заедно, да има само 0.0001 брой адвокати на глава от
населението. Китайският начин е уреждането на спорове
чрез дискусии и преговори, никога със сила. Това е толкова вярно, че в много
полицейски управления в Китай, първата стая, която виждате, когато влезете през
вратата, е „стая за преговори“ или „стая за уреждане на спорове“. Полицията
ще модерира много форми на спорове, които потенциално могат да бъдат разрешени
без завеждане на наказателни обвинения или граждански дела. Американският
начин, а всъщност начинът на белия човек е да се обади в полицията и да наеме
адвокат, поради което американците харчат повече годишно за адвокати,
отколкото дават за закупуване на нови автомобили. Китайският начин е
по-добър.
Това вероятно е подходящо място да се
отбележи, че освен нормалните гранични спорове между съседните нации, всички
световни войни са инициирани от християните и евреите, не следвайки
стъпките на техния Бог, чиято основна заповед беше „Не убивай ". В
случай, че не знаете, Китай никога не е започвал война с никого, а последната
битка на страната бе незначителна гранична схватка преди около 50 години, която
бе започната от Индия, а не от Китай.
Едно от показанията за присъщия
социалистически и хуманитарен характер на китайския народ е отношението им към
иновациите и ИС (интелектуална собственост), мощен спор между Китай и
капиталистическия Запад. На Запад, в минали години, патентите са били
предоставяни за период от само три години, достатъчно време изобретателят да
произвежда или продава изобретението си, и това само за творения, считани за
обществено полезни. Нямало е патентна защита за пластмасовите гърди на Барби
(куклата Барби) или смешния „правоъгълник със заоблени ъгли“ на Apple
(телефоните и таблетите им).
Можем да мислим за това по този начин: ако
ми разкажете една хумористична история и аз я повторя на друг човек, вие не се
обиждате, ако не успея да ви кредитирам като „собственик“ на шегата и всъщност
сте доволни, че моята оценка е достатъчна, за да бъде предадена по нататък по
веригата. По същество това е китайската позиция по отношение на иновациите. Те
не се обиждат, че сте харесали дадено творение толкова много, че да го копирате
и подобрите, и в реалния живот този шум от дейността на цялата нация, който
заобикаля ново изобретение, създава истинско творчество и развитие. Още
повече всяко ново изобретение е недомислено в самото начало, което изисква
много модификации и изменения, за да се получи евентуалната му перфектна форма.
При липсата на предварително създадени пречки за иновации и конкуренция от
бруталните Западни закони за интелектуална собственост, естественият китайски
начин е да се позволи ново изобретение да се разпространи в населението, където
потенциално милиони хора ще допринесат за модифицирането и развитието, което
води до не само в удивително бърза еволюция на нов продукт, но свободната му
способност да бъде в полза на цялото общество, вместо да бъде ревниво
ограничено до егоистичната изгода на един човек. Това е причината
китайските закони за интелектуална собственост да са толкова по-малко агресивни
от тези на Запада, особено на САЩ. Естествената, вродена и дълбока загриженост
на китайците е в полза на нацията, на всички хора и се притеснявам, че Китай е
покварен от злобната алчност, присъща на западния капитализъм, доказано от
"затягането" на законодателството на страната в областта на
интелектуалната собственост.
Има още един елемент, който заслужава да се
отбележи, този на темпото на промените в Китай. Западните страни се нуждаеха
от по-голямата част на 100 години за индустриализация и преминаване от аграрни
общества към индустриално развитие, докато Китай успя да направи това за може
би около 30 години, едно поколение. Когато младите хора в Китай се женят
днес, те искат нова къща, нова кола и ваканция в чужбина. Когато родителите им
са се женели, те са искали колело, радио и шевна машина. Говорил съм с много
китайци в ранните им 30 години, които ми казват, че когато са завършили
университет само преди десет години, не са могли да си представят, че ще
притежават нов дом и кола, и да си вземат европейски ваканции само десет години
по-късно. Такава огромна промяна, наложена на обществото с такава бързина,
естествено създава много много напрежения и е голямо доказателство за умението
на националното правителство на Китай и за изключителното качество на неговите
лидери, че тези напрежения са били управлявани, едновременно подържайки мощна
съгласуваност в китайското общество като изключенията са предимно незначителни.
Това е толкова вярно, че последователно във
всички анкети най-малко 85% и често 95% от населението изразяват голямо доверие
в своето правителство и в подкрепа на неговите действия. (5) Ню
Йорк Таймс пусна неотдавнашна редакция, която сигурно ги е задушила в писането
и, но те с недоволство признаха, че китайците много широко подкрепят тяхната
система на управление и изглежда, че тя работи много добре за тях. В една
статия в списание „Икономист“ писателят в дълбок шок припомни факта, че
„изненадващо висок процент от китайското население изглежда много доволно от
тяхното управление“. Преди няколко години американците, невярвайки на тази
статистика, се опитаха да провокират китайците към „Жасминова революция“, като
наводниха китайските социални медии с призив да се съберат във Вангфуджинг в
центъра на Пекин, за да протестират срещу „бруталното им тоталитарно
правителство“. За съжаление на американците, китайците нямаха такъв интерес и
никой не се появи да протестира. Единственият участник в това време беше
посланикът на САЩ Джон Хънтсман, който дойде да види (несъществуващите)
резултати от подмолната си работа и който беше разпознат и толкова осмиван от
присъстващите купувачи, че си подви опашка между краката и се затича за
прикритие. (6)
Поради бързината на социалните промени днес
в Китай е възможно да се видят останки от предишното поколение, несъвместимо
смесени с тези от новата ера. Това означава, че вашата снимка на Китай може да
бъде много оцветена от вашия фокус. Националното правителство наистина изведе
800 милиона души от бедност за много кратко време, но все още можем да открием
острови на бедността, просто защото не е възможно да се направи всичко
едновременно (бел. на преводача: Замислете се, че 800 милиона са почти
колкото населенията на САЩ, Европа и Русия събрани заедно). И така, някъде в
някоя жп гара можем да видим на едно място най-модерните и най-бързи пета
генерация 350 км/ч високоскоростни влакове до първо поколение 50 км/ч влак.
Когато напълно различни поколения съществуват съвместно и едновременно, можем
да разгледаме всеки сектор и да намерим доказателства, за да докажем каквато и
точка да искаме да докажем. Тези, които искат да очернят Китай, просто ще
изберат фокусна точка, която поставя страната в неблагоприятна светлина и ще я
представят като основна представа за цялата страна.
*
Творбите
на г-н Романоф са преведени на 32 езика, а статиите му са
публикувани на повече от 150 чуждоезични новинарски и политически уебсайта в
повече от 30 държави, както и в повече от 100 платформи на английски език. Лари
Романоф е пенсиониран консултант по управление и бизнесмен. Заемал е висши
ръководни позиции в международни консултантски фирми и е притежавал
международен бизнес за внос и износ. Той е бил гост-професор в университета
Фудан в Шанхай, представяйки казуси по международни отношения пред старши
курсове по EMBA. Г-н Романоф живее в Шанхай и в момента пише поредица от десет
книги, свързани с Китай и Запада. Той е един от авторите, участвали в новата
антология на Синтия Маккини „Когато Китай киха“. (Глава 2 -- Справяне с
демони).
Пълният му архив може да се види на
https://www.bluemoonofshanghai.com/
и https://www.moonofshanghai.com/
Може да се свържете с него на:
2186604556@qq.com
*
Бележки ((Всичко на английски))
(2) John Bussey | The Wall
Street Journal
(3) China scandal costs OSI
Group hundreds of millions
(4) Drug Giant Faced a
Reckoning as China Took Aim at Bribery
(5) http://www.unz.com/article/should-we-compete-with-china-can-we/
(6) China’s jasmine
revolution: police but no protesters
The original source
of this article is Global Research
Copyright © Larry Romanoff, Global Research, 2019
Copyright
© Larry Romanoff, Blue Moon of Shanghai, Moon of Shanghai, 2022
