BL -- LARRY ROMANOFF -- НАЙ–БОГАТИЯТ ЧОВЕК В СВЕТА

НАЙ–БОГАТИЯТ ЧОВЕК В СВЕТА

BULGARIAN   CHINESE  ENGLISH   FRENCH   GERMAN   GREEK  ITALIAN  KOREAN   LITHUANIAN  POLSKI  ROMANIAN  SPANISH

от Лари Романоф, 21 ноември, 2022г.

https://www.bluemoonofshanghai.com/politics/9293/

превод: Велеслав Гривов

———————————————————

Целта на това есе е тройна:

(1) да привлече вниманието на читателите към съществуването на дългогодишна конспирация за идентифицирането на “най-богатия човек в света”,
(2) да отхвърли от спора настоящия списък с кандидати и
(3) да документира, че малък брой еврейски банкови фамилии, опериращи от Лондонското Сити, от поколения държат тези записи на богатство със състояния, които са значително над всичко, което бихме могли да си представим. Ще разгледам тези точки в обратен ред и ще се занимая със сегашната култура на “вундеркинд” накрая.

Не твърдя, че съм в състояние да документирам по неопровержим начин всички твърдения, направени в това есе, нито да потвърдя окончателно всички направени изводи. Темата е такава, че твърде много от необходимите правни доказателства са непоправимо скрити от общественото полезрение и достъпност и в много случаи трябва да разчитаме на логически и косвени доказателства в подкрепа на нашите твърдения и заключения. Докато доказателствата не са толкова пълни, колкото човек би искал, това ниво на доказателствена подкрепа често е достатъчно, особено когато нашите случаи следват установен модел и имаме такива мотиви и доказателства в изобилие. Описанията и доказателствата в това есе ще послужат поне да осигурят разумна основа за разбиране и да “привлекат вниманието към някои от великите сили, които са формирали нашия свят”. Цифрите, представени в това есе не са предназначени като точни изчисления, а за да впечатлят читателите за величината на числата и сумите, с които се занимаваме.[1][2]

Силата на сложната лихва

Лихвени проценти в Обединеното кралство от 1800г.

Голяма част от това есе основано преди всичко на една проста теза: че тези, които имат огромно богатство, не го оставят без работа, а го използват постоянно – парите винаги работят. То се предоставя за финансиране на войни и колонизация, за закупуване на законен бизнес, за установяване на контрол върху правителствата и националните икономики и др.

Инфлация и лихвени проценти от 1900

Когато говорим за лихвените проценти за дългосрочно натрупване, ние сме склонни да мислим за историческите лихвени проценти като за много ниски, може би само 1% или 2%, но това рядко се случва. Причината, поради която Ейбрахам Линкълн прибягва до отпечатването на своите “зелени банкноти” като валута, е, че Ротшилд иска 24% лихвен процент, за да финансира Съюза в гражданската война в САЩ. Има много други такива примери, тъй като финансирането на войната специално носи високи лихвени проценти. Холандските безсрочни облигации, издадени от евреи, са били в размер на 10% и 12% през 1500-те и 1600-те години; Генуа емитира голяма част от дълга си на 9% през 1600-те години. Използвал съм 5% за изчисленията на сложната лихва (натрупваща се лихва) в това есе – избор, който несъмнено е произволен, но изглежда разумен и консервативен в цялостния контекст. Придружаващите графики от Английската централна банка изглежда оправдават този избор.

Малко информация за корпорациите

Много от най-големите корпорации в света са притежавани и контролирани от евреи, много от тях от малцина избрани в Лондонското Сити, но също и много извън тази малка група. Големите световни петролни компании са контролирани от еврейски интереси, както и големите фармацевтични компании, много от производителите на оръжие и световните авиокомпании, преобладаваща част от световния капацитет за корабоплаване и много други индустрии, които обикновено не идват на ум. Невъзможно е да се получи достъп до цялата информация, необходима дори да се предположи стойността на корпоративните активи на тези хора, но имайте предвид, че почти всички медии на Запад и голяма част от основните медии в останалата част на света, включително филми и книгоиздаване, са притежавани или контролирани от евреи. Има международни компании на обща стойност стотици трилиони долари, които са изцяло еврейски: Нестле, Санофи, Монсанто са няколко от стотиците такива. Не можем лесно да знаем каква част от това се свързва с нашата шепа еврейски банкери в Лондонското Сити, колко от това е финансирано и се контролира от този център, но не е малко.

Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Много от големите богатства на света са били финансирани от Ротшилд или други от този вътрешен кръг и по този начин има скрита собственост, която никога няма да бъде разкрита. Ровейки се из историческите записи, понякога откриваме, че един много богат човек е оставил имение от само няколко милиона долара. Не е тайна, въпреки че очевидно не е широко известно, че един от Ротшилдите финансира създаването на Стандарт Ойл от Рокфелер и прави същото със стоманената империя на Андрю Карнеги и железницата на Хариман в САЩ, наред с други. Джей Пи Морган е бил агент на Ротшилд през цялата си кариера, а всъщност самите банкови интереси на Морган са били много повече европейско еврейски, отколкото американски. Струва си да се обърне внимание на това на читателите, тъй като изглежда, че голяма част от богатството на известните американски и европейски семейства може да не е било наистина тяхно, а е принадлежало на крайните еврейски финансисти на заден план. Днес Гугъл, Фейсбук (Мета), Тесла, Амазон, Старбъкс и много други са в тази категория, фирми, които не биха могли да постигнат степента си на пазарен контрол без тежко финансиране и интензивно планиране, произхождащи от другаде..

Направени са редица проучвания за взаимосвързаната корпоративна собственост и контрол, с последователни заключения, че едва 400 компании и може би дори само 250 компании притежават или поне имат контрол над повече от 40% от цялата стойност, регистрирана на всички фондови борси навсякъде.[3][4][5] 

Но зад тези 400 или 250 компании стои същият брой мъже, които контролират тези компании. Въпреки че повечето големи корпорации са изброени като публични, понякога със стотици милиони акции, ние не можем да знаем къде се крие истинският контрол. Все по-често много от акциите се държат от пълномощници като Блякрок или Блякстоун или други инвестиционни групи и нямаме информация за класификациите на акциите или други ограничения за гласуване и контрол.

Широката общественост също не разполага с информация за директори, които имат абсолютен ежедневен контрол, включително над всички финансови решения. По-важното е, че не е необходимо да притежавате множество акции, ако контролирате борда на директорите или ако те четат от един и същ сценарий. Тези хора могат да изпразнят съкровищницата на една компания, за да плащат неограничени дивиденти, освободени от данъци чрез данъчен рай, и да го направят, без дори да привлекат вълнения от обикновените акционери, които рядко разбират много от тези въпроси.

Много европейски банки попадат в тази категория, повечето от които са собственост на евреи и са строго контролирани. Няколкото десетки най-големи банки в Европа като Ейч Ес Би Си, БНП Париба, Лойд, имат пазарна капитализация в трилиони и база от активи от над 30 трилиона евро. Големите северноамерикански банки, като Голдман Сакс, Ситигруп, Уелс Фарго, отново собственост на евреи, имат пазарна капитализация от над 1.5 трилиона долара и активи, които да съответстват. Освен това имаме буквално стотици еврейски банки в Швейцария и други страни, които не се появяват никъде в списъка.

Много от най-големите застрахователни и презастрахователни компании в света са собственост на евреи, с комбинирана пазарна капитализация от трилиони, и няма начин да се постави стойност на Лойдс от Лондон световна застрахователна платформа, която е практически безценна. След това са петролните компании – само Роял Дъч Шел има пазарна капитализация от над 200 милиарда долара и има много от тях, контролирани от евреи, достатъчни, за да контролират световните цени на петрола, както ще видим.

Двете големи компании за бързооборотни стоки, Юниливър и Проктър и Гамбъл, и двете еврейски, имат обща пазарна капитализация от над половин трилион долара. Фирми, свързани с интернет, като Гугъл, Мета, Амазон, Дел, Оракъл, отново всички еврейски, имат обща пазарна капитализация от близо 5 трилиона долара. Световните модни къщи и бижутерийни фирми, предимно притежавани или контролирани от евреи, фирми като Сваровски, Ив Сен Лоран, ЛВМХ, Картие, Хермесè, Есте Лаудер, л ‘Орé, имат пазарна капитализация от повече от 1 трилион долара и има стотици бижутерийни фирми, обработващи диаманти, търговци на злато, работещи зад кулисите, които също са собственост на евреи и струват комбинирани трилиони долари.

Големите производители на оръжие, които винаги са имали висок процент еврейска собственост и контрол, отново имат пазарна капитализация от около 1 трилион долара. Най-големите световни хранителни компании, отново предимно собственост на евреи, е друг пример. Нестлé, изцяло еврейска компания, притежава повече от 2000 марки храни с пазарна капитализация от около 1/3 от трилион долара. Пепсико е втората по големина хранителна компания в света, притежаваща стотици големи марки, както и много други като Крафт Хайнц, Монделез, Данон, Анхойзер-Буш ИнБев, Кока-Кола, Диаджео, Старбъкс, имат обща пазарна капитализация от поне 1.5 трилиона долара. Най-големите фармацевтични компании в света са собственост на евреи, с обща пазарна капитализация от около 4 трилиона долара.

Основните северноамерикански медийни компании (всички притежавани от евреи) имат пазарна капитализация от над 1 трилион долара, с по-голям брой за европейските медии, които също са до голяма степен еврейско притежавани и почти всички еврейско контролирани. И това игнорира техните медийни притежания в Латинска Америка, Азия и Африка. И има буквално стотици еврейски компании, които не се вписват лесно в горните категории, включително всичко от Ейч & Ар Блок до Мател и Хасбро, Монсанто, Бен и Джери. Списъкът е почти безкраен. Тяхната стойност и влияние са огромни.

Истинската власт: Семейни династии

Когато четем за Бил Гейтс или Уорън Бъфет, ние сме склонни да мислим с прости думи за някой, който започва компания с добра идея и през целия си живот изгражда огромно предприятие, което днес струва много милиарди. Но това разсъждение е опростено, защото ние ограничаваме мислите си само до едно поколение. Хората, с които се занимаваме тук, са семейни династии, които са натрупвали състоянието си в продължение на може би десет или дори двадесет поколения. С Ротшилдови, Сасуни и много други, ние се връщаме към 1600-те и 1700-те години, със семейни династии, които са се разширили неимоверно през вековете и са запазили контрол върху все по-огромното си богатство чрез избягване на данъци върху наследството, строги бракове и споделени намерения.

Най-големите от всички семейни династии са скрити от погледа, заличени от медиите, изтрити от учебниците по история и почти никога не привличат общественото внимание. Всички те са евреи – Ротшилд, Сасун, Себаг-Монтефиори, Варбург, Леман, Голдман и толкова много имена, за които може би никога не сте чували. Ето списък на някои от еврейските банкери, представляващи може би само 25% от тях, повечето от които са започнали банкови, финансови и индустриални операции в началото до средата на 1800-те години, средно почти 200 години, и много от тях са довели до еврейски семейни династии, които продължават и до днес, напълно извън общественото око.

Ротшилд, Сасун, Варбург, Моузес Монтефиори, Себаг-Монтефиори, Кадури, Леман, Израел Моузес Сейф, Кун Льоб, Голдман Сакс, Саломон, Шиф, Джоузеф Хамбро, Дж. Хенри Шрьодер, Самуел Монтагу, Емил и Исак Пéрейре, Лазард Брадърс, Шпайер Брадърс, Селигман Брадърс, Щерн Брадърс, Барнато Брадърс, Ернест Опенхаймер, Абрахам Опенхайм, Карл Фюерстенберг, Якоб Голдшмит, Оскар Васерман, Хирш, Рафаел Джонатан Бишофшайм, Хамбро, Исак Гланцимщат, Леви Мартин, Маркус Рубин, Голдсмид, Розентал, А. Дънкелсбюлер, Ойген Гутман, Херберт Гутман, Уагг и Ко, семейство Мèдичи, Шпайер, Шпайер-Елисен, Емил Ерлангер, С.Джафет, Ърнест Касел, Карл Майер, Ахил Фулд, Луиджи Луцати, Вертхаймър и Гомперц, Липман.[6][7][8]

Имам графика на компютъра си, която показва притежанията на династията Ротшилд, показани по-скоро като организационна диаграма с малки кутии, показващи притежанията и линии навсякъде, показващи собствеността и контрола. Тя е толкова голяма, че за да бъде отпечатана в най-малкия четим вид, ще е необходим лист хартия с размер половин метър. Ротшилд наскоро създаде нова банка, само за да управлява земите си, конфискувани от бедните страни. Трудно е да се получи твърда информация, защото толкова много от това се прави чрез безименни банки, агенти, свързани компании и минава през безброй данъчни убежища. Ротшилд притежава, наред с други неща, Санофи Фарма с капитализация от 125 милиарда долара, списанието “Икономист” и Ай Ейч Ес, който е най-големият оператор на мобилни кули в Африка.[9]

Англо-Америкън е основана от Ърнест Опенхаймер, немски евреин. Със седалище в Лондонското Сити, Това е една от 250-те най-големи компании в света, произвеждаща злато, диаманти, други метали и почти половината от цялата платина в света. Техните дъщерни дружества и инвестиции са твърде много, за да се изброят. Когато Ърнест почива, той е наследен от сина си Хари, който също става председател на Де Биърс, така че можете да видите как семействата интегрират и рационализират своите стопанства.

Еврейските Валенберги в Швеция са в бизнеса от 200 години, като днес притежават най-големите шведски индустриални групи като Енскилда Банк, Ериксон, Електролукс, АББ, СААБ, САС Груп, СКФ, Атлас Копко и Насдак. Още преди 50 години семейният бизнес на Валенберг наема 40% от индустриалната работна сила на Швеция и представлява 40% от общата стойност на Стокхолмския фондов пазар. Пазарната капитализация на само десет от техните компании е близо 350 млрд. долара и много от тях са заровени в тръстове, и скрити в данъчни убежища. Сваровски, с техния фалшив “кристал”, е още една 150-годишна еврейска династия.

За това есе ще пренебрегна голяма част от предишната история на тези еврейски семейства и ще започна от началото на 1800 г., но трябва да се отбележи, че тези хазарски “семейни богатства” започват стотици години преди това. Имахме (еврейски) холандски балон на лалетата, (еврейски) балон на Южните морета, (еврейски) британски и холандски Източноиндийски компании и много други подобни. Има векове на търговия с роби, на «данъчно фермерство» и много други неща. Ще пропусна всичко това.

(бел. на преводача: «Данъчното фермерство» се състои в следното – евреите убеждават суверена да му дадат очакваните пари от данъци авансово, след което съдират кожите на селяните, които плащат далеч повече данъци отколкото суверена би им наложил.)

Индия по едно време почти сигурно е била най-богатата нация в света, със запаси от злато, сребро и скъпоценни камъни, достойни за басни и легенди. Британската източноиндийска компания, която в крайна сметка е ръководена от един от Ротшилдовите, е безспорно най-голямото престъпно предприятие в историята на света и средството, използвано за плячкосване на Индия до кокъл.

Сасун Бен Салих е главният ковчежник на пашите в Багдад.[10] Изобличен в огромна измама в началото на 1800 г., която трябва да е включвала стотици милиарди в днешните долари, той е имал късмет да избяга с живота си (и парите). Той и двамата му сина Дейвид и Джоузеф избягват в Индия, където се съюзяват с един от Ротшилдовите и измислят пъкления си план да принудят индийските селяни да отглеждат опиум за продажба в Китай.[11] 

Още от първите дни те вече държат младата кралица Виктория здраво в ръцете си. Тя не само подкрепя усилията им за използване на британската армия като еврейски охранители на опиума, давайки на Дейвид Сасун изключителния франчайз за продажба на опиум в цял Китай, превземайки Хонконг за своя дистрибуторска база и давайки му Хартата за създаване на ХШБК (HSBC – Хонконг и Шанхай Банкова Корпорация). Да се каже, че британското кралско семейство печели много от това лично, би било подценяване от значителна величина. Тук ще започнем нашата история.

От плячкосването на Индия и кражбите от Ирак, последвано от отглеждането и продажбата на опиум в Китай, Ротшилд и Сасун са натрупали богатство от повече от 5 милиарда долара всеки, до 1835 г. Всъщност, изчислените оценки, които видях, бяха 6 милиарда и 7 милиарда долара, това бяха и моите оценки. Намалих това до 5 милиарда долара, за да бъда консервативен, но общите суми все още са зашеметяващи. 5 милиарда долара, натрупани при едва 5% за следващите 185 години, се натрупват общо през 2022 г. до повече от 40 трилиона долара за Ротшилд и Сасун. И има поне дузина еврейски банкови фамилии, които не са толкова далеч зад Ротшилд и Сасун, както и много десетки други, които са много богати, но не в същата лига. Тези 40 трилиона долара може да изглеждат шокиращи и твърде фантастични, за да са истински, но запазете преценката си до края. Както ще видите, тези 40 трилиона долара са почти без значение в общата картина.

Ротшилд: $ 40 трилиона в днешни долари

Сасун: $ 40 трилиона в днешни долари

1) Робство и принудителен труд

Евреите винаги са били силно ангажирани в търговията с роби, включително и белите роби, при което са обезлюдили Ирландия и голяма част от Англия, и по-скорошните черни роби, но аз ще игнорирам тази част от миналото и ще се занимавам само с по-скорошните събития в Китай. Търговията с роби от същите тези най–богати евреи – Ротшилд, Сасун, Кадури и много други, спира само защото Първата световна война ѝ слага край. Нямаме точни цифри, но историческите записи ни казват, че много милиони китайци са били отвлечени и продадени като робски труд. Безброй десетки хиляди китайци са отвлечени и изпратени като робски труд в Северна Америка, за да построят железниците и да работят в златните мини, да построят панамската железница и Панамския канал, да работят в мините за гуано (бел. на преводача: тор от изпражненията на морски птици) в Перу и в много други случаи. Ето защо имаме китайци по целия свят; дори и днес населението на Панама е повече от 10% китайци поради това.

В много случаи китайците всъщност не са били продавани на други, а използвани от евреите като робски труд за собствените си проекти. До 1904 г. Ротшилд отвлича около 65 000 китайци от провинция Фудзиен, за да работят в златните му мини в Южна Африка.[13] Когато същите тези евреи финансират изграждането на северноамериканските железници и Панамския канал, например, отвлечените китайци са доставката на безплатен (и лесно заменим) труд. Суровите условия, довели до десетки хиляди смъртни случаи, са без значение, тъй като предлагането е неизчерпаемо. Също така има достоверни доказателства, че Великденският остров е бил почти напълно обезлюден от същите тези евреи, които са отвлекли повечето от хората, за да работят в мините за гуано в Перу. Има писма от официални лица във Великобритания, изискващи тези евреи да върнат жителите на Великденския остров в домовете им.

На това разстояние във времето не е възможно да се направи цялостна равносметка на общия брой на китайските робски работници, мобилизирани от тези евреи за техните проекти, нито да се оцени “стойността” на целия този робски труд, но той със сигурност е бил значителен и се е провеждал в големи количества от около 1800 до 1920 г. и, както споменах по-горе, само Първата световна война го е прекратила. Изброявам това, защото е важен аспект, допринасящ за натрупаното богатство на тези еврейски банкови фамилии, но не го остойностявам.

$0 трилиона в днешни долари

2) Диаманти

Не е тайна, че Де Биърс контролира производството на диаманти в Южна Африка, а също и в Заир, нито че Де Биърс е компания на Ротшилд. Нека не забравяме произхода и целта на бурските войни. Статистиката за производството на диаманти изглежда разпръсната, като Южна Африка претендира за около 650 милиона карата от общото производство,[14] докато Статиста твърди, че това количество е два пъти повече. Южна Африка определя стойността на това производство (по 100 долара на карат) на около 60 милиарда долара, но без да се вземат предвид натрупването на 300 милиона долара годишно за 150 години: (средно 3 милиона карата годишно при 100 долара на карат). Ако допуснем сложна лихва (акумулиране) от 5%, това се натрупва до около 10 трилиона долара. За да опростя нещата, изключих всички други страни от това изчисление; добавянето на тези и друга Ротшилдова, и еврейска продукция би удвоило общата сума. Трябва също да се отбележи, че еврейският анклав в Холандия все още е център на световната търговия с диаманти, по-голямата част от която е твърдо в еврейски ръце.

Вход: $ 10 трилиона в днешни долари

3) Злато

Трудно е да се намерят изчерпателни и надеждни статистически данни за действителното годишно производство на злато от мините, контролирани от Ротшилд, но производството очевидно е достигнало повече от 1000 тона годишно преди 50 години. При 32 000 унции в тон злато и унцията продавана за $1700, това представлява много милиарди долари годишно, при сложна лихва от 5% за почти 150 години, това е около десет пъти стойността на производството на диаманти изброени по-горе. Картината е замъглена от колебанията както в произведените количества, така и в цените на златото, така че окончателните резултати са невъзможни за изчисляване. [15]Предположил съм това, което вярвам да е консервативна оценка на само два пъти производството и стойността на диамантите.

$ 20 трилиона в днешни долари

4) Канали: Панама и Суец

Всеобщо известно е, че САЩ построяват Панамския канал – след “освобождаването” на провинция Панама от Колумбия, но не е толкова широко известно, че еврейските пари плащат канала.[16] Можем с основание да предположим, че печалбите от канала за около 120 години биха се натрупали за тези, които са го финансирали. Суецкият канал също е построен с еврейски пари и съществува като частна корпорация. Въпреки това, тъй като приходите от тези две неща възлизат само на няколко милиарда долара годишно, ще ги пропусна от общите суми.

$0 трилиона в днешни долари

5) Управление на парични средства

Това не е широко известно, но като част от Доктрината “Монро” САЩ използват не само мощната си “дипломация”, но и ЦРУ, и цялата сила на своите военни, за да уредят няколко еврейски банкери (и американския Федерален резерв) да получат позицията на “инвестиционни мениджъри” на всички парични активи и активи на централните банки на страните под техен контрол. Това включва Латинска Америка, но също и страни като Филипините и над 50-те страни, където САЩ са свалили правителство и установили подчинена диктатура.

Схемата е проста. Тези нации са принудени да предадат всичките си ликвидни активи на еврейските банкери в САЩ, които “разумно управляват” всички тези пари в полза на тези по-малки нации. На практика еврейските банкери инвестират парите в недвижими имоти в Ню Йорк и печелят милиарди, докато плащат на тези нации 3% от парите им. Тази практика е съчетана с лошия американски навик да се нахлува в дадена страна, след това да се отварят и изпразват трезорите на централните банки на същите тези нации от цялото им злато. Тези практики са достатъчно документирани, за да издържат на предизвикателство и след като съществуват от около 150 години, мисля, че можем разумно да прикрепим общо натрупване към днес от най-малко 1 трилион долара, но историческите записи са недостатъчни и затова не правя запис за този елемент.

$0 трилиона в днешни долари

6) Хиперинфлацията в Германия

Днес е широко прието, че Германия е нагласена точно за това обстоятелство от разпоредбите на Версайския договор и съответните ограничения, приети от евреите, за да предотвратят възстановяването на Германия. Независимо от това, инфлацията е толкова екстремна, че парите стават буквално безполезни, което позволява на еврейските банкери да купят голяма част от Германия за почти нищо. Това е едно от дълбоките негодувания на Хитлер към евреите, знаейки, че те стоят зад договора и други ограничения, които биха могли да водят само до банкрут и подчинение на Германия като една възможна цел. Тук няма нужда да навлизаме в подробности, но именно изгонването на евреите от германската банкова система и превземането на Централната банка на страната от Хитлер довежда до “чудото” на германското икономическо възстановяване, което, за съжаление, не продължава дълго. Няма начин да се оцени стойността на разграбването на Германия, което се случва по това време, и аз не му приписвам окончателна стойност, въпреки че настоящата стойност със сигурност ще бъде в много трилиони долари, всички в полза на същите тези няколко банкери.

$0 трилиона в днешни долари

7) Централни банки

Европейските еврейски банкови фамилии, водени от Ротшилд, притежават или контролират централните банки на най-малко 30 нации, включително Федералния резерв на САЩ. Има няколко много неприятни резултата от тази собственост, един от които е, че тези нации не могат да печатат свои собствени пари, а трябва да ги заемат от (частните) централни банки и да плащат лихва върху тях. Това е от огромна величина. До края на 1970-те години Канада притежава собствена централна банка и не плаща почти никакви лихви на чужденци. Но тогавашният министър-председател Пиер Трюдо (бащата на сегашния Джъстин Трюдо) извършва удивителен акт на измяна – на своя глава, без дори знанието на собствения си кабинет или парламент – ангажира Канада да се откаже от финансовото си право да печата своя собствена валута и от тогава да заема от европейските еврейски банкери. Резултатът е, че през последните 30 или 40 години Канада е платила на тези банкери повече от 1,1 трилиона долара лихва за заемане на собствените си пари.[17][18][19][20][21][22]

Но Ротшилд и шепа други еврейски банкови фамилии притежават централните банки на европейските нации, както и други, включително Федералния резерв на САЩ, в продължение на повече от 100 години. Ако една малка Канада е платила повече от 1 трилион долара лихва за сравнително кратко време, правителствата на страни като Англия, Германия, Франция, Италия, Испания, Япония, Южна Африка са платили много повече през миналия век. Като пример, дългът на Италия е няколко пъти по-голям от този на Канада, а много други страни са в същото положение.[23] Нямам точни данни за общите лихви, които САЩ са платили на Федералния резерв, но сегашният им дълг е повече от 30 трилиона долара – сума, която никога няма да бъде изплатена.

Изхождайки от Канада като базова линия и броейки само 30 страни, прекалено консервативната оценка би била 30 трилиона долара, изплатени в интерес на тези банкери. Ако тогава допуснем само 100 години, можем да умножим това по повече от три пъти и да получим около 100 трилиона долара, платени с лихва – напълно без нужда или оправдание. И това не включва Федералния резерв на САЩ, който може да увеличи общата сума наполовина отново. Трябва също да се отбележи, че в тези 50+ нации, където американските военни и ЦРУ са свалили правителството, еврейските банкери са точно зад тях, за да поемат собствеността на всички тези централни банки. Във всеки случай, за който е изтекла информация – Ирак, Либия, Южна Африка, Балканите, това е било техен приоритет и простата логика диктува, че той би бил много високо в списъка им във всяка страна, до която са имали достъп. Не съм включил този въпрос в оценките си. Като се има предвид всичко по-горе, моето изчисление е може би консервативно със 75% или повече, но няма достатъчно подробности. Моята оценка по-долу не отчита натрупването на лихви дори за 100 години; за да се направи това, общата сума би се умножила до наистина астрономическа цифра и все пак ситуацията в реалния свят е, че тази сума наистина би се натрупала за повече от 100 години до хиляди трилиони.

$ 100 трилиона в днешни долари

8) Рецесии и депресии

Едно от по-неприятните предимства на чуждестранната собственост върху централната банка на дадена страна е, че евреите имат пълен контрол върху тези икономики. [24]Тъй като те контролират както паричното предлагане, така и лихвените проценти, те лесно имат силата да разклатят икономиките и да печелят изключително много във всеки цикъл. Те го правят по един и същи начин всеки път – като понижават лихвените проценти до нула или почти толкова, докато силно надуват паричното предлагане, като по този начин създават големи балони в дълга, на фондовите и жилищните пазари и т.н. След това те сериозно свиват паричното предлагане и всички кредити, като едновременно с това повишават лихвените проценти, като по този начин фалират безброй хиляди банки, фирми и семейства и изкупуват за жълти стотинки всякакви активи, докогато кръвта тече по улиците. След като изпълнят задачата си да освободят нацията от значителна част от нейните активи, те отново разширяват паричното предлагане и отварят кредитните кранове, като същевременно намаляват лихвените проценти, за да дадат на икономиките време да се възстановят, след което да изплакнат и повторят. Не е тайна, че всички подобни рецесии са били умишлено причинени на западните икономики от тези еврейски банкери през последните 200 години или повече.

Голямата депресия от 1929 г. е една от тях, с еуфория, базирана на еврейските собственици на Федералния резерв, разширяващи почти неограничено парично предлагане и лесни кредити с ниски лихвени проценти, изграждайки огромен балон, който след това се спуква. Хиляди банки, десетки хиляди компании и милиони семейства фалират, като всички тези активи в крайна сметка се насочват към еврейските собственици на Федералния резерв на САЩ и техните най-близки приятели. Това е правено много пъти преди 1929 г. и е правено много пъти след това. Яростната рецесия през 1983 г. е създадена по подобен начин от Федералния резерв на САЩ по нареждане на Лондонското Сити, като Волкър (бел. на преводача: Пол Волкър е тогавашния президент на Федералния резерв – централната банка на САЩ) дори открито се хвали с това, което прави. Жилищната и финансовата криза от 2008 г. в САЩ е идентична и по никакъв начин не е случайна. Бе толкова лоша, че изпълнителен директор на “Голдман Сакс” казва по онова време: “нещата никога няма да се върнат към нормалното след това, което са направили.“

Сривът на индустриалните икономики през 2022 г. е същият. Внезапен и умишлено скалъпен “енергиен недостиг”, създаден до голяма степен от саботажа на “Нордстрийм 2”, намаляване на паричното предлагане и твърдо повишаване на лихвените проценти “за борба с инфлацията” (която е изцяло предизвикана), и скоро отново ще се лее кръв по улиците. И почти неограничен брой индустриални корпорации, особено в Германия, но и в по-слабите европейски страни, ще бъдат изправени пред фалит и поглъщания, новините за които никога няма да стигнат до обществеността благодарение на почти тоталния медиен контрол на същите тези хора.

Няма точен начин за окончателно изчисляване на грабежите, които се случват по време на тези измислени “рецесии”. 1929 г. със сигурност е в трилиони долари, както и 1983 г., които са може би двете най-лоши, но другите не са толкова назад. 2008 г. също е в тази категория, като само загубите на жилища са в трилионите, които съм включил другаде. Като се има предвид липсата на подробни данни, няма да се опитвам да изолирам и оценя финансовия резултат от всяка скалъпена финансова рецесия и ще пренебрегна по-малките, но това все пак ни оставя с 1929 и 1983 г., които струват много консервативни 3 трилиона долара всяка. Изглежда неразумно за нашите цели да не комбинираме тези две суми с лихва съответно за 90 и 40 години, но общите суми стават фантастични и почти неразбираемо големи и по този начин много трудно да се приемат за рационални. При 5%, 3 трилиона долара за 90 години (от 1929 г.) ще се натрупат до 240 трилиона долара и дори над 40 години (1983 г.) ще станат 21 трилиона долара.

(бел. на преводача: Да обърна внимание и на един чисто технически, но всъщност доста важен проблем. 240 трилиона са следното число: 240 000 000 000 000. Даже суперкомпютри започват да се затрудняват при такива стойности – особено при изчисления на сложна лихва, статистически изчисления, а пък да не говорим за вероятностни стойности! Имайте предвид също така, че най-просто казано – «машинният език» е базиран на двоична, а не десетична ситема.)

Сенаторът Робърт Оуен, съавтор на Закона за Федералния резерв, свидетелства пред Комисия на Конгреса, че банката, която той притежава, е получила от Асоциацията на националните банкери “Паническото циркулярно писмо от 1893 г.” То гласи: “веднага ще изтеглите една трета от циркулацията си и ще изискате половината от заемите си.” И ето как тези централни банкери създават рецесиите: незабавно намаляване на паричното предлагане в страната с 35% или повече и намаляване с 50% на общия кредит.[25] Неизбежният резултат са фалитите на хиляди корпорации и банки, и огромен спад в стойността на фондовите пазари и корпоративните активи от всякакъв вид, които сега са достъпни за стотинки за долар. Изчакайте десет години и повторете. Целта е огромното прехвърляне на богатство, налично във всеки такъв цикъл, и не само от малки банки и корпорации, но и от широката общественост, много от които също губят всичко, което са имали, тези активи в крайна сметка се филтрират до няколкото олигархични банкери, които са планирали събитията.

$ 6 трилиона в днешни долари

9) Плячкосване на петролната индустрия през 1983 г.

Като подробен пример, нека разгледаме рецесията, предизвикана от Федералния резерв през 1983 г. и нейния ефект само върху петролната индустрия в Северна Америка. За начало нека предположим, че имаме петролен кладенец с постоянно стабилно производство (повечето са такива), но в този случай само един барел годишно в продължение на 40 години, с цена на петрола от $100 за барел. Това ни дава обща стойност от $ 4,000. Въпреки това, тъй като $1 следващата година струва по-малко от $1 тази година, ние намаляваме бъдещото си производство с някакъв лихвен процент, като този резултат по отношение на стойността (ако искаме да продадем петрола си на изгодна цена) е следния при различни лихвени проценти:

0% – $4,000

3% – $2,500

6% – $1,500

10% – $1,000

25% – $400

Непосредствено преди рецесията през 1983 г. “Ню Йорк Таймс” обяви, че е настъпило внезапно и необяснимо “пренасищане с петрол”, [26] така че петролът стана почти без стойност, цените паднаха от 40 долара за барел на по-малко от 10 долара почти за една нощ. Разбира се, ако цената на петрола спадне със 75%, стойността на нашия нефтен кладенец също пада със 75%, така че нашият петролен кладенец от 4000 долара сега струва само 1000 долара. Но имаме двоен удар, защото Федералният резерв не е безучастен през този период. След като предизвика масивен взрив на инфлацията през 1970-те години, за да се подготви за този евентуален резултат, Федералният резерв изведнъж почувства нужда да се “бори с инфлацията”, като повиши лихвените проценти до 20% и дори 25%. Резултатът е, че петролните кладенци след това се продават с отстъпка от 25% от паричните потоци, и аз съм свидетел на това, защото по времето, когато бях в петролния бизнес купувах и продавах петролни имоти, някои от които доста големи, при този дисконтов процент. Това означава, че петролният ни кладенец от 4000 долара, който сега струва само 1000 долара поради срива в цената на петрола, е също така ударен от лихвеното ужилване на Федералния резерв и сега струва само 100 долара. И с кръвта, течаща по улиците, това бе времето, когато нашите еврейски хазарски банкери в Лондонското Сити изпратиха агентите си да купуват.

След това “пренасищането с петрол” някак чудодейно се изпари и изглежда, че всъщност имаме недостиг, изтласквайки цената на петрола обратно до първоначалните $40 и бързо по пътя си до $100. И тогава, също като по чудо, инфлацията започна да изглежда “опитомена”, а лихвените проценти паднаха от 25% обратно до 6% и 3%, където са били преди. А нашият “$100 петролен кладенец ” се върна до $2,500 и е на път да достигне $5,000. А това означава, че само шепа хора са купували имоти, произвеждащи нефт и газ, за почти стотинки, и след това са гледали как “инвестицията” им се умножава може би 50 пъти. Не е зле. Малко са местата, където можем да получим възвръщаемост от 5000% от инвестиция само за няколко години и без никакъв риск. Когато имате силата да контролирате цената на петрола и когато Федералният резерв контролира лихвените проценти, можете да направите чудеса. Няма начин да се изчислят точни суми, но безброй хиляди малки и средни петролни компании или фалираха, или бяха превзети, а покупките само в Северна Америка биха били в трилиони долари. Игнорирах останалата част от света и предположих, че консервативните 2 трилиона долара само за Северна Америка, коригирани с ръст от 5% за 40 години от 1983 г. насам са:

$ 14 трилиона в днешни долари

10) Ограбване на американците 1975-2022

Ситуацията не е по-различна от финансовата криза през 2008 г. в САЩ. Тогава имахме ясно умишлени опити да се надуе жилищния пазар до почти атмосферни нива, с почти нулеви лихвени проценти и премахване на всички ограничения и изисквания – до точката, в която безработни бездомни хора купуваха домове за 500 000 долара. Това беше направено отново с пълното съдействие на Федералния резерв. След това те просто спукаха балона, което доведе до десетки милиони запори. И отново, когато кръвта течеше по улиците, фирми като Блякрок и подобните им бяха заети да купуват тези запорирани домове на може би половин цена, като имоти под наем – често на същите хора, които са ги загубили. Няма точен запис на общите покупки, но изкупуването им беше направо безумно. В един момент, един агент във Флорида само за една”инвестиционна фирма” е наддавал за повече от 200 жилища на седмица. Дори и с консервативни оценки, прехвърлянето само на жилищни активи от американската средна класа към същите тези малко хора щеше да бъде 7 или 8 трилиона долара, всички в рамките на две или три години.

За мен е изненада, че толкова малко хора изглежда са склонни да видят такива събития като планирани, а все пак доказателствата са поразителни и неопровержими. Не е възможно тези събития и толкова много други подобни да са се случили “случайно”. Просто има твърде много нишки, които работят заедно, за да постигнат този единствен резултат, и тези нишки не биха могли да бъдат независими. И не е възможно самото правителство на САЩ да не е знаело за крайния резултат. Икономистите, работещи за правителството на САЩ, не са глупави, а и толкова много частни икономисти описваха събитията и прогнозираха единствения възможен изход. Единствената теза, която се вписва във всички факти е, че сривът от 2008 г. е бил планиран и че правителството на САЩ, напълно контролирано от Лондонското Сити, съзнателно е позволило това да се случи. Отново, в обобщение, относително много малка шепа хора спечелиха трилиони долари за няколко години, само от това начинание.

И това не бяха само къщи, и не само през 2008 г. В статия, озаглавена “разрушители на американската демокрация”,[27] Крис Хеджис цитира доклад на корпорацията РАНД, в който се казва: “Тези политици от върхушката и техните назначени съдии обнародват закони, които позволяват на най-богатия 1 процент да плячкосва 54 трилиона долара от най-долните 90 процента, от 1975 до 2022 г., в размер на 2,5 трилиона долара годишно, според проучване на корпорацията РАНД.”[28][29] За тези, които не знаят, РАНД е отвратително сатанинска корпорация, която прекарва по-голямата част от времето си в планиране на войни, проектиране на режими за изтезания (Виетнам Финикс, Гуантанамо Бей, Баграм, Диего Гарсия), и за световен политически контрол. Но хората от РАНД знаят как да изчисляват, особено като се има предвид, че са планирали методите за грабежите, с които сега се хвалят. Обърнете внимание, че евфемистично нареченият “топ 1%” всъщност не е топ 1%, а малка група еврейски банкери и индустриалци, включително (Ротшилд и други) собственици на Федералния резерв на САЩ. Огромна част от това плячкосване се случи през 2008 г. и следващите години; няма да си правя труда да натрупвам това с лихва.

$ 54 трилиона в днешни долари

 

Заповед 1602 на Рузвелт за изземване на златото

В ранните години след създаването на Федералния резерв, собственост на Ротшилд, САЩ все още са на златен стандарт за своята валута; нови пари е можело да бъдат емитирани от Федералния резерв само ако имат покритие най-малко 40% от това количество в злато. Но, както еврейските банкери винаги са правили във всяка страна, те са издавали хартиени пари далеч отвъд допустимите граници, което е основната причина за Голямата депресия от 1929 г. До 1933 г. Федералният резерв има само около 6000 метрични тона злато в трезорите си и е с около 50 000 тона по-малко (недостиг) от хартиената валута, която е издал. Обществото като цяло е наясно какво се случва и с опасения, че хартиените пари ще станат безполезни, харчат хартията и трупат златни монети и кюлчета, докато малките банки и компании трупат златни кюлчета. Няма изход от този капан. Федералният резерв се нуждае от огромно вливане на злато, за да предотврати колапса на валутата, но собствениците му нямат намерение да инвестират собствените си пари, за да предотвратят финансовия колапс на Америка. Тяхното решение е да убедят Рузвелт и Конгреса, че истинският проблем са гражданите, които пречат на икономиката да просперира естествено, като държат злато. По техен съвет Рузвелт приема прочутата разпоредба 1602 (изпълнителна заповед), която конфискува цялото частно злато (във всички форми) в САЩ, като всички граждани са принудени да предадат златото си на Федералния резерв, под заплахата от наказание от 10 000 долара глоба плюс 10 години затвор. Имайте предвид, че златото не е било предавано на Министерството на финансите на САЩ, а на частния Федерален резерв.

Златото е било разменяно срещу хартиени пари, което означава, че собствениците на Федералния резерв са използвали властта на правителството на САЩ, за да конфискуват цялото частно злато в САЩ, само с цената на печатане на хартия. Според наличните данни отделни граждани са предали близо 3000 метрични тона злато, най-вече в монети. Количеството златни кюлчета и кюлчета, предадени от частния сектор, е изключително трудно да се определи точно. Всички исторически анализи се фокусират върху златните монети и игнорират кюлчетата, но това трябва да е далеч по-голямата част, тъй като това е било стандартна клауза в търговските договори по онова време, кога разплащанията ще бъдат направени в злато и както компаниите, така и банките е трябвало да притежават големи запаси от него. Историческите проучвания стигат до голяма степен, за да проследят всички произведени златни монети, да преценят количеството, което остава в обращение и по този начин сумата, предадена на Федералния резерв. Изглежда, че по-лесният метод би бил просто да се поиска от Федералния резерв количеството монети, които са предадени, но Федералният резерв очевидно отказва да се раздели с тази информация и мълчи по въпроса за блокчетата и кюлчетата. Моята оценка за кюлчетата е около 6000 или 7000 тона като минимум, за общо около 10 000 тона, но Сийгрейв цитира достоверни източници, които твърдят, че Федералният резерв е закупил 18 000 тона, така че ще използвам тази цифра.

Това обаче не било достатъчно, за да покрие недостига от 50 000 тона, така че еврейските банкери – водени от евреина Моргентау, който тогава бил секретар на Министерството на финансите – обезценили американския долар с около 70% веднага след конфискуването на златото, като по този начин повишили цената на златото от $20 на $35 и значително намалили дефицита на Федералния резерв. Но това е с трагичния резултат, че американците са измамени не само от загубата на единствения си реален паричен актив, но и от загубата на 70% от стойността на валутата. Разбира се, има съдебни дела, като съдилищата по същество определят, че действията на правителството са незаконни и противоконституционни, но че гражданите нямат начин на защита.

В обобщение, за да спаси Федералния резерв, Ротшилд (или неговите колеги) убеждават Рузвелт да приеме закон, който позволява на Ротшилд да конфискува цялото частно притежавано злато в Америка и да девалвира със 70% хартията, дадена на американците в замяна на това злато. Тези 18 000 метрични тона злато тогава са имали стойност от около 20 милиарда долара*, взети от хората в средата на най-тежката рецесия в живата памет, със сигурност едно от най-жестоките и най-нечовешките действия, възможни по това време. Наливането на злато в банката на Федералния резерв е неизбежно и целият този акт е просто за да се предотврати финансовия колапс на Федералния резерв – с цената на по-нататъшно обедняване на населението и удължаване на Голямата депресия с години. [30][31][32][33]

• • 32,150 унции на метричен тон @ $35 / унция (приблизително 1 милион долара на тон) по 18 000 метрични тона. Днес това злато струва около 1700 долара на унция. или около 50 милиона долара на тон, умножено по 18 000 тона = приблизително 1 трилион долара.

$ 1 трилион в днешни долари

12) Закон за закупуване на сребро на САЩ от 1934 г.

Рузвелт подписва заповед 6814 за среброто

Те не спрират до тук. В следващата година, 1934 г., президентът Рузвелт издава още една изпълнителна заповед, номер 6814 – Закон за закупуване на сребро, който определя изземването на цялото сребро в САЩ и огромна програма за закупуване на сребро на свободния пазар на почти три пъти по-висока от тогавашната пазарна цена. От рационална гледна точка това действие е странно. Правителството на САЩ наистина национализира запасите от сребро в САЩ, но купувайки това сребро от американци на старата цена от $0,45. Това действие изсмуква милиарди оскъдни държавни средства в разгара на Голямата депресия, когато повечето американци се борят да оцелеят и да избегнат глада и банкрута.[34]

След като постига това, Рузвелт още по-странно прилага втората част от закона, която задължава Министерството на финансите да купува сребро на цена най-малко 1,29 долара за унция, което е почти три пъти по-висока от пазарната цена, която американските граждани получават. Законът разрешава на Министерството на финансите да купува сребро “от чужди страни” на свободния пазар – на Нюйоркската фючърсна борса. Но този акт е напълно странен, защото такива покупки никога не са се случвали, нито пък са щели да се случат. Дори един луд човек не би похарчил пари за покупка на нещо за $ 1.29, когато тази стока е широко достъпна на световните пазари навсякъде по $0.45. И така, какво всъщност движе тази нова политика?

До този момент Китай е бил на сребърен стандарт за своята валута в продължение на стотици години, единствената валута в света, напълно подкрепена от благороден метал, и отговорна за създаването на солидна и стабилна икономическа база, позволяваща на Китай да избегне напълно Голямата депресия, която опустошава останалата част от света. Американската политика за среброто, разбира се, нанася съкрушителен удар на тази вековна стабилност, защото американците не купуват сребро от чужди страни на свободния пазар, а само в Китай чрез американските банки като Ситибанк, Морган и Чейс, защото са имунизирани срещу китайските експортни регулации. Тези американски агенти предлагат на китайците три пъти по-висока пазарна цена за среброто им, което естествено води до поток от сребро, който се влива в тези банки и оттам се транспортира до САЩ на американски военни кораби. Виждал съм изявления на историци, че Китай е имал около 1 милиард унции сребро, което по това време е било 1/3 от световните запаси, но това очевидно не е вярно, тъй като само Шанхай губи половин милиард унции на месец, а китайските банки, които обикновено имат своята валута, подкрепена с 60% сребро, го намалят до около 4%.[35][36]

Внимателният читател трябва да е забелязал, че най-важното парче от този пъзел липсва. Нека обобщим: (1) правителството на САЩ изкупува цялото злато, което съществува в частни ръце в САЩ, след това дава цялото това злато безплатно като подарък на Ротшилд и другите еврейски собственици на Федералния резерв. (2) След това правителството на САЩ изкупува цялото сребро в САЩ и го дава на Федералния резерв на Ротшилд като подарък. (3) След това се въвежда политика на Министерството на финансите на САЩ да изкупи всичкото сребро в Китай на три пъти по-висока цена от тази на световния пазар и да подари всичкото сребро на Федералния резерв на Ротшилд. Това, което липсва, са парите. Това е в средата на най-тежката депресия в историята, хората гладуват, правителството на САЩ няма пари и валутата, както и Федералния резерв са в опасност от колапс. Как може Рузвелт да си позволи да купи целия този скъпоценен метал и да го подари на няколко еврейски банкери? Лесно. Те му заемат пари, като печатат хартия и събират не само главницата, но и лихвата. Рузвелт няма пари да купи Коледен подарък на Ротшилд, така че Ротшилд дава заем на Рузвелт с лихва, за да купи подаръка му. И така САЩ влизат 33 млрд. долара в дълг в 1933 г.[37] Не е възможно точно да се изчисли общата стойност на среброто, извлечено от САЩ или Китай, така че не правя отметка тук.

$0 млрд. в днешни долари

Може да ви хрумне да се чудите защо еврейските банкери във Федералния резерв също не са се опитали да изкупят всичкото злато в Китай. Нямало е нужда, защото някои от най-близките им приятели вече са били минали по този път. Вижте Ситибанк, по-долу.

13) Ситибанк – големият обир на злато

Китайците винаги са трупали злато, индивидуално, като сигурност, и със сигурност са го правили през 1902 г., когато Ситибанк идва в Китай на ръба на банкрута и се нуждае от умен начин да възстанови базата си от активи. Сити го намира. Банката рекламира в цялата страна несигурността да се държат златни кюлчета в чорап под леглото и успява да убеди най-малко 100 милиона китайци да депозират златото си в трезорите на Ситибанк, където ще бъде безопасно. След повече от 40 години от това, когато военните облаци се събират, Сити натоварва буквално десетки американски военни кораби с цялото Китайско злато и затваря вратите си, без дори да се сбогува. Златото, разбира се, е предадено на Федералния резерв в замяна на хартия. Хората днес все още се опитват да си върнат златото от Ситибанк. Тъй като документацията е неопровержима, американските съдилища са разрешили съдебни дела, но при условие, че ищците трябва да се явят лично на съдебните процеси. Няма проблем, но американските консулства в Китай отказват да издават визи на тези хора, за да пътуват до САЩ. Няма визи за пътуване, няма съдебни искове срещу Ситибанк, няма възстановяване на китайско злато. Златото, разбира се, е предадено на Федералния резерв на САЩ в замяна на хартия.

Има много повече в тази история, тъй като Ситибанк прави същата постановка в може би дузина други страни. Ако работи на едно място, схемата трябва да работи навсякъде. По същото време, през 1902 г., когато тази международна банкова корпорация се регистрира в Китай, тя също така открива банкови операции в Манила, Калкута, Сингапур, Йокохама, Бразилия, Аржентина и други страни. В Аржентина Ситибанк е толкова мразена за тези кражби на злато, че през 1927 г. група “клиенти” отмъщават, като взривяват както централата на Ситибанк, така и тази на Бостънската банка, и толкова мразят правителството на САЩ (и американците като цяло) за защитата на Ситибанк, че бомбардират американското посолство и Форд Мотор Къмпани. Пренебрегвайки кражбите от всички други страни, количеството злато, откраднато от Ситибанк (и Чейс и Морган) само от китайски граждани, е в десетки милиарди, обхващайки периода от 1902 до 1949 г., но е почти невъзможно да се изчисли точно, и аз няма да направя отметка за това.

$0 трилиона в днешни долари

14) Големият грабеж на злато – втора част – Федералният резерв на САЩ

Това е една от най-потресаващите измами, извършвани някога в историята на света, която изглежда е била заличена от всички наши учебници по история, до степен, в която се съмнявам, че един на милион души знае за нея. Както всички добри измами, и тази е проста: от 1932 г. до началото на Втората световна война американското правителство и еврейските медии екстравагантно всяват страх в целия свят, че или Япония, или Германия ще нахлуят във всяка нация и неизбежно ще ограбят всичките им централни и търговски банки. Предложеното решение е всички банки във всички страни по света да предадат всичките си златни резерви на Федералния резерв на САЩ за съхранение до края на войната. И те го правят. Всеки ден Ню Йорк Таймс надлежно отчита доставки на злато за милиони долари от всички тези нации за САЩ. Седем американски военноморски разрушители, натоварени със 125 000 метрични тона Китайско злато, са отплавали за САЩ през 1938 г., един от многото такива примери. Тези “депозити” са доказани със златни сертификати, издадени от Министерството на финансите на САЩ, въпреки че златото всъщност отива в американския Федерален резерв.

Обаче изглежда, че няма нито един достоверен пример за това злато някога да е било върнато на собствениците му. Във всеки случай Федералният резерв заявява, че предлаганите сертификати са или фалшификации с очевидни правописни и други грешки, или че те просто “не могат да потвърдят издаването на сертификати” с тези серийни номера и отказват да ги изкупят. Журналист от Файненшъл Таймс твърди, че:

“Сега вече можете да отидете в някоя от големите банки в Ню Йорк, Лондон или Цюрих, да им дадете половин метричен тон злато в замяна на сертификат за собственост, да се поразходите около сградата на банката за 10 минути, да влезете отново в същата банка и те ще отрекат, че някога са ви виждали и ще ви арестуват за представяне на фалшив сертификат.”

Но след това се случват някои много странни събития. В джунглата на Филипините е открит самолет на ЦРУ, който съдържа трилиони долари от същите тези сертификати и очевидно оригинали, а не фалшификати. След това откритие, със съпътстващата публичност и появяването на искания за обратно изкупуване на тези сертификати, Федералният резерв изпада в паника, което довежда до нещо наистина странно: Федералният резерв изведнъж решава да претопи и преработи цялото си злато с обявената цел “предпочитайки всичките им златни кюлчета да са в една и съща форма”. Не е предложено никакво обяснение, но то не е наистина необходимо. Претопяването на десетки хиляди тонове злато е огромно начинание, сложно и много скъпо, и никога не би било направено поради глупавата причина да се промени формата на кюлчетата. Каквато и да е заявената цел на Федералния резерв, основният резултат е, че претопеното злато вече не съдържа първоначалните си маркировки, което означава, че вече няма начин да се идентифицира първоначалния източник на това злато. А това означава, че никой никога не би могъл да докаже, че златото, държано от Федералния резерв, е златото, което – в реални условия – е откраднато – от почти всяка страна в света.

Един известен пример са златните запаси от Централната банка на Китай. Когато Чан Кайшъ губи китайската гражданска война и бяга в Тайван, последното му действие е да ограби цялото злато от Централната банка на континентален Китай и търговските банки и да вземе тонове кюлчета със себе си в Тайван – под закрилата на американците. За да продължат защитата си, САЩ убеждават Чианг да им позволи да отнесат златото в САЩ “за съхранение” в случай, че Китай нападне Тайван и открадне “неговото” злато. Това злато никога не е върнато. Всъщност, дълго след смъртта на съпруга си, и до деня, в който тя умира, Мадам Чан спори, бие се, проси и съди правителството на САЩ и Федералния резерв за връщането на “нейното” злато. Тя се провали и въпросът умря. Днес Тайван не знае за това.

Изглежда, че не съществува единен запис на всички доставки на злато, доставени на Федералния резерв на САЩ по тази схема, но трябва да са били най-малко в десетките, ако не и стотици милиарди, и това се е случило през 1930-те години, преди почти 90 години. Ако приемем, че консервативната обща сума, събрана в световен мащаб, е само пет пъти по-голяма от конфискуваната само в САЩ, това ни дава около 100 000 метрични тона, при около 50 милиона долара на тон по днешните цени, или около 5 трилиона долара. Цялото това злато отива в джобовете на няколко еврейски банкери, които притежават Федералния резерв на САЩ.

За да сме сигурни, че е станало напълно ясно: Ротшилд и други еврейски банкери измислят схема буквално да откраднат всички златни запаси от всички централни банки и търговски банки във всички страни по света. Тези евреи по това време са в процес на подбуждане към Втора световна война и използват страха от това, за да подкрепят плана си. Те използват пълното всяване на страх чрез пропагандното влияние на еврейските медии, комбинирано с обширната власт на Белия дом и Държавния департамент на САЩ, както и принудителната сила на американските военни, за да принудят всички централни банки по света и търговските банки на всяка нация да предадат златните си запаси на Федералния резерв на САЩ за “съхранение”. Никога не е имало намерение да се върне златото след войната. Трябва да е очевидно, че правителството на САЩ е въвлечено в това престъпно зверство до шията, действайки като изпълнител и мутренска бухалка за евреите, събирайки и доставяйки всичкото това злато не в Министерството на финансите на САЩ, а на Федералния резерв, и по този начин без никаква полза за Съединените щати. Правителството на САЩ просто се е подчинявало на господаря си.

$ 5 трилиона в днешни долари

Колко злато има в света?

Уорън Бъфет казва около 175 000 тона, но оценката му е безполезна и малко хора са съгласни с него, а всъщност оценката му идва от еврейския източник Томпсън Ройтерс[38] и трябва да бъде поставена под съмнение по принцип. Оценките варират от това ниво до едно от Института за златен стандарт на повече от 2,5 милиона тона. Част от проблема е, че златото се добива от хилядолетия и никой не знае колко е било добито. Същият проблем съществува в оценките за общото предлагане на злато в различни страни в различни исторически моменти. Тарикатлъците на Федералния резерв на САЩ се опитват да сведат до минимум последиците от световната им кражба на злато през 1930 години, като грубо подценяват количеството златни кюлчета в САЩ по това време и са направили същото за повечето други страни. Имаме и обратния проблем, когато, според разказите на някои еврейски така наречени “историци”, нацистите са ограбили само от евреите десет пъти общия обем злато, съществуващо в тези страни.

Важен момент: Федералният резерв на САЩ

През 2013 г. имаше медийни съобщения, които бързо бяха погребани и цензурирани в САЩ, макар и не в Европа, за стремежа на Германия да си върне златните резерви от Федералния резерв на САЩ. Германското правителство съхранява около половината от златните си запаси в трезорите на Федералния резерв на Ню Йорк. Централната банка на Германия решава да върне цялото си злато у дома, но Федералният резерв отхвърля искането, твърдейки, че подобен ход би бил невъзможен, заявявайки, че ще е необходимо до 2020 г., за да може да извърши трансфера. След това германското правителство поисква да посети трезорите на Федералния резерв, за да инвентаризира златото и да определи действителното му съществуване, но Федералният резерв отказва да позволи на Германия да изследва собственото си злато. Причините са “сигурност ” и “няма място за посетители”. След решителното настояване при този странен обрат на събитията, Германия най-накрая изпраща някои служители до Федералния резерв , които са допуснати само в преддверието на трезора, където им са показани 5 или 6 златни кюлчета като “представителни за техните притежания”, но не им е позволено да гледат нищо друго. Германските служители се връщат втори път, с още по-голяма решителност, когато Федералният резерв очевидно отваря само един от 9-те трезора и позволява на германците да гледат купчината злато от значително разстояние, но не им е позволено нито да влизат, нито да докосват. След неколкократно настояване Германия възстанови малка част от златните си резерви, но тя бе доставена от Централната банка на Франция – собственост на същите евреи, които притежават Федералния резерв.

От много години се спекулира, че Федералният резерв всъщност няма много злато или дори никакво злато, че или го е продал, дал го е назаем, или го е използвал като обезпечение за заеми. Днес има повтарящи се твърдения, че златото, което се предполага, че се съхранява от името на много нации, всъщност не съществува. На никого, освен на служителите на Федералния резерв, всъщност не е било разрешено да влиза в трезорите, за да види или инвентаризира златото и няма доказателства, че то действително съществува.

Още по-лошо, ситуацията е същата с предполагаемото хранилище за злато във Форт Нокс, мястото за съхранение на това, което се предполага, че е цялото злато на Министерството на финансите на САЩ. Повечето хора вярват, че Форт Нокс е правителствен трезор, но въпреки че е построен на държавна земя, той се управлява от Федералния резерв и цялото му съдържание е собственост на Федералния резерв, а не на Министерството на финансите на САЩ. От създаването на системата на Федералния резерв през 1913 г. е вярно, че съдържанието на Форт Нокс е принадлежало на Федералния резерв, но е било пазено от американската армия. И никой не знае какво има там.

Последният одит и последното публично посещение е през 1953 г., точно след като Айзенхауер встъпва в длъжност. По време на одита не са допуснати външни експерти, а одитният екип тества само около 5% от златото там. Не е имало дори инвентаризация, още по-малко цялостен одит на Форт Нокс за 70 години. През 1974 г. на шестима конгресмени, един сенатор и пресата е позволено да влязат във Форт Нокс, за да видят дали златото е там или не. Обиколката показва, че във Форт Нокс има нещо, което прилича на злато, но предизвика още повече противоречия. Само малка част от златото е предоставена за разглеждане и един конгресмен публикува доклад, в който се казва, че златните кюлчета, държани във форта, са по-малко тежки от очакваното. През последните години няколко американски политици твърдят, че има голяма вероятност нито Форт Нокс, нито Федералният резерв да имат злато и са поискали пълна и публична инвентаризация и тестване, но Федералният резерв решително е отказал.

Като се има предвид почти сигурността, че Федералният резерв и Министерството на финансите на САЩ имат малко злато, има много спекулации за местоположението на световните златни резерви, които съществуват във Федералния резерв на хартия, но не и в действителност. Не знам къде е златото, но ако трябва да гадая, бих предположил, че всичко се намира дълбоко в планините в Швейцария, в стотици тунели, пробити дълбоко в скалата под новата централа на БМР – банката за международни разплащания, която на свой ред е собственост на същия Ротшилд, който притежава Федералния резерв и различни други европейски централни банки.

15) Плячките от войни

Това е тема, която рядко, ако не и никога, попада на вниманието ни – със забележителното изключение на упоритите истории за германците, които конфискуват произведения на изкуството и други съкровища от евреите. Но историческата истина е доста по-различна и с много доказателства, че евреите са тези, които са извършили много или дори по-голямата част от плячкосването по време на война. Ние сме били третирани с около 85 години непрекъснати обвинения, че германците са плячкосвали евреи по време на две световни войни, но почти никога не е било представено някакво достоверно доказателство за това и при разглеждане – историите за германците, които са плячкосвали от евреи, са в същата категория като тези за ваните, пълни с очни ябълки и топенето на еврейска мазнина, за да се направи глицерин за експлозиви. Без съмнение някои грабежи се извършват от всички страни по време на всички войни, но, както ще видим, евреите са тези, които изглежда са извършили по-голямата част от плячкосването, покривайки престъпленията си чрез контрола си върху средствата за масова информация.

Както един скорошен пример: Ирак е точно описан като”люлка на цивилизацията”. Един от резултатите е, че преди американската инвазия Ирак е бил пълен с археологически артефакти, съкровища на изкуството, свитъци и други предмети, натрупани през вековете, много от които с голяма финансова стойност, но и с огромно историческо значение. Всички са изчезнали. Американските войски са разграбили по-голямата част от страната, като се съобщава, че всички иракски музеи днес са напълно празни. Ценности и исторически артефакти са били откраднати не само от музеи и библиотеки, но и от частни домове. Ирак е напълно разграбен. Най-малко 200 000 произведения на изкуството и културата, много от които са с неоценима стойност за историята на света, са били откраднати от иракските музеи в Багдад, Мосул и други градове. Правителството на САЩ твърди, че това са само няколко измамни действия, които не одобрява, но фактите ни казват друго и наистина много от тези предмети са се появили в други музеи и частни еврейски колекции – в Израел, наред с други места. Няма начин да се оцени това, но мащабът е значителен и това е само една от многото подобни ситуации.

Навремето, бившият Съветски съюз е настоявал, че САЩ и различни евреи все още притежават безценни колекции от откраднато руско изкуство, конфискувано от евреите, когато са избягали от Русия след неуспешната им революция. САЩ и евреите естествено отхвърлят това твърдение, но след това са хванати в лъжа, когато изследователите откриват документи, доказващи, че САЩ наистина са запазили огромно количество произведения на изкуството – които оттогава са изчезнали в частни колекции на обичайната група заподозрени. Има и документирани доклади, че в края на Втората световна война американските военни изпразват влак от 24 вагона, пълни със злато, сребро и различни скъпи германски предмети на изкуството, оценени на стойност много милиарди по това време, предмети, които германците се опитват да защитят от еврейски и съюзнически грабежи. Също така, допълнителни много милиарди в злато изчезват от Райхсбанк по същото време, и никога не са били отчетени.

Подробностите за европейските кражби на съкровища са неясни и много сложни, с претенции и насрещни искове, които са лесни и изкушаващи да отхвърлят иманярските истории за Германия като преувеличени приказки за война. Въпреки това, през последните 70 години сме затрупани с приказки за германците, които плячкосват ценни метали и безценни произведения на изкуството в цяла Европа, най-вече от евреите, но в историята има много повече от това. Първо, след като евреите извършват болшевишката революция в Русия през 1917 г., те ограбват цялата страна, започвайки с всичкото злато в централната банка, което е изпратено в САЩ като плащане на Джейкъб Шиф за финансиране на революцията. Но Русия е ограбена от много повече от злато, относително заможната средна класа, притежаваща милиарди благородни метали, артефакти и безценни произведения на изкуството, както и почти всички притежания на Романови – руското царско семейство. По-голямата част от тях са изнесени от страната, голяма част в Германия и Австрия, когато болшевишките евреи бягат от Русия. Голяма част от това заграбено съкровище и злато почти сигурно е попаднало изцяло в ръцете на евреите в Лондонското Сити. Съществуват значителни документи, доказващи, че САЩ и евреите наистина са плячкосали Германия в края на двете войни. Като се имат предвид фактите от операция “Кламер”, това не би трябвало да е изненада за никого.

Но по отношение на плячкосването и унищожението, има нещо много по-лошо, два от най-големите актове на културен геноцид в историята на света са извършени от хазарските евреи, и двата в Китай, друга част от историята, която са успели да погребат напълно. Това, което ни притеснява тук е плячкосването и изгарянето на Летния дворец на Китай, Юанмингюан, който съдържа повече от десет милиона от най-добрите и най-ценните исторически съкровища и научни трудове, събрани на едно място от 5000 години китайска история.

Евреите решават да накажат Китай за отказа му от опиум, така че Ротшилд и Сасун получават разрешението на кралица Виктория и ангажимент за използването на нейните войски за плячкосване и унищожаване на целия комплекс [39], за да “отворят рана, която никога няма да се излекува”. Комплексът е бил толкова огромен (осем пъти по-голям от Ватикана), че са били необходими 7500 войници почти три седмици, за да го плячкосат и изгорят. Това, което не можело да бъде разграбено, било унищожено и целият масивен дворец изгорен до основи. Тази необуздана кражба и пълно унищожаване на една от най-големите колекции от исторически съкровища в света е извършена от Ротшилдови и Сасуни като отмъщение за китайската съпротива срещу техния опиум. Чувайки новината, китайският император повръща кръв и скоро след това умира. Многократно някои от най-ценните артефакти се появяват на търг днес, винаги от еврейски продавачи. Можете да разберете защо не всеки изпитва съчувствие към евреите, ако наистина германците са ограбили някои от техните произведения на изкуството. По всяка вероятност повечето от тях са били ограбени от евреите от някой друг.

Тъй като не можем да получим необходимите подробности, за да документираме плячкосването, извършено от евреите във всичките им революции от Русия до Египет, Китай, Ирак, Либия, нито за плячкосването, извършено от американците в тяхно име, и особено включително Германия, аз няма да направя отметка за това, а просто ще го заявя, за да регистрирам мащаба и да подчертая, че голяма част от откраднатото от тези евреи е безценно.

$0 трилиона в днешни долари

16) Японската Златна лилия

Има обаче и друг начин за плячкосване, този касаещ Япония, който е малко по-зловещ и в своя собствена лига по отношение на победителите, претендиращи за военната плячка. Изглежда, че почти всеки е наясно с грабежите, най-вече въображаеми, извършени от Германия, но почти никой не изглежда наясно с огромния каталог на почти невероятни грабежи, извършени от японците. Япония наистина плячкосва не само централните банки, но и всеки възможен източник на съкровище по време на техните набези през Китай и Азия. Злато, сребро, бижута, произведения на изкуството, всичко ценно е плячкосано, включително от частни домове, и изпратено в Япония по време на ранните етапи на инвазията. Това знание е напълно потиснато, никога не е влизало в масовото обществено съзнание, с изключение на кратки коментари, направени мимоходом.

Малцина днес са наясно с условията на капитулацията на Япония към САЩ в края на Втората световна война. Не е широко известно, че когато американците изготвят документите за капитулацията на Япония, те изрично забраняват военните репарации срещу Япония. Член 14(б) от договора гласи:

“Съюзническите сили се отказват от всички репарационни претенции на съюзническите сили, други претенции на съюзническите сили и техните граждани, произтичащи от каквито и да е действия, предприети от Япония и нейните граждани в хода на воденето на войната, и претенции на съюзническите сили за преки военни разходи по окупацията”.

Тогавашният държавен секретар на САЩ Джон Фостър Дълес оказва натиск и принуждава другите съюзници и всички азиатски страни да подпишат това споразумение за капитулация. Само Китай и Русия отказват да бъдат принуждавани да подписват.

Защо е нужна превенция на репарациите? САЩ и евреите използват военните репарации, за да разкъсат Германия до костите, оставяйки само скелета на страната. Япония е далеч по-лоша от Германия във всяко отношение, така че защо е тази удивителна щедрост към Япония? Японците тежко плячкосват Цяла Азия и изпращат част от плячката у дома в Япония, но тъй като плячката от войната се разграбва все по-далеч от дома, японците започват да събират и съхраняват плячката си в подготовка за по-големи пратки по-късно. За съжаление, с напредването на войната Япония започва да губи контрол над морските пътища и прехвърлянето в Япония вече не е безопасен вариант. Действайки под неправилното предположение, че САЩ ще им позволят да запазят Филипините в замяна на прекратяване на огъня, японците избират да погребат по-голямата част от заграбеното злато и други активи във Филипините. Днес има достатъчно документация, че японските офицери са създали десетки дълбоки хранилища в пещери или изкопани подземни зони, напълнили са ги с плячкосаното съкровище и са унищожили входовете с експлозиви. Също така изглежда вярно, че всички лица, които са работили по транспортирането, изкопаването и съхранението на цялата тази плячка, са били погребани в пещерите, като очевидно са останали само трима или може би четирима души, които са знаели или факта на съхранението, или местоположението. Това е японският проект Златна лилия.[40][41][42][43][44]

Появиха се съществени и неопровержими доказателства, че американците са научили за Златната Лилия и са заловили и измъчвали един от тези хора, който разкрил съществуването и местоположението на поне някои от местата. Тъй като Япония едва ли може да предяви претенции към тази плячка след войната и тъй като скритите милиарди сега са по същество сираци, те са на разположение на американците (и евреите), за да ги измъкнат тихо. Проблемът е, че това е огромно престъпление, дори в американските умове, тъй като очевидно е кражба от приятели, а не от врагове, които биха искали да си върнат собствеността. Американците намират идеалното решение – разпоредбата за конфискация на репарациите в договора за капитулация на Япония всъщност би означавала тези нации – и техните граждани – да се откажат от претенциите си за всички съкровища, заграбени от Япония, като по този начин служат да направят действията на американците “законни”, само при условие, че всички страни подпишат договора. И всички страни, с изключение на Китай и Русия, наистина са принудени да подпишат.

Генерал Макартър, отговарящ за окупацията, съобщава, че е открил “големи съкровища от злато, сребро, скъпоценни камъни, чуждестранни пощенски марки, гравирани плочи и др . . . валута незаконна в Япония”. Има и документ на американската армия, съдържащ изявление, отнасящо се до “недекларирани скривалища на тези съкровища, за които се знае, че съществуват”. Американските окупационни сили очевидно са открили поне някои от японските златни лилии, съдържащи милиарди в злато и други ценности. Това е без съмнение и има документация, че Макартър всъщност е обиколил някои от тези отворени места и е оценил съдържанието.

Японците са разграбвали всяка нация до кости и до максималната възможна степен всеки гражданин, и няма съмнение, че стойността трябва да бъде в трилиони долари. Тъй като не знаем броя на откритите обекти, нито дела на благородните метали във всеки обект, ще използвам консервативна оценка от само 500 милиарда долара възстановени. И тъй като няма доказателства, че част от тази плячка някога е влизала в САЩ, още по-малко записана в американската хазна, можем спокойно да предположим, че е била събрана от името на Федералния резерв. Тук можем да използваме една от двете мерки. Цената на златото по това време е била около 35 долара за унция, като текущите цени (2022 г.) са около 1700 долара, или около 50 пъти, за настояща стойност от около 25 трилиона долара. Другият метод е да се акумулират 500-те милиарда долара при 5% за 72 години след края на войната, което ни дава настояща стойност от около 15 трилиона долара. Ще използвам по-ниската цифра. Тук трябва да отбележа, че действителната възстановена сума е потенциално многократно по-голяма, отколкото предполагам тук. “Златните воини” на Сийгрейв разказват цялата история в изчерпателни подробности и трябва да се считат за задължително четиво.

$ 15 трилиона в днешни долари

17) Островът На Съкровищата

През 1999 г. Едуард Мишо публикува отлично историческо есе, озаглавено “Корегидор – островът на съкровищата от Втората световна война”,[46][47] в което описва подробно плячкосването на Филипините. По онова време не се е наричало плячкосване, но това е то по същество. Когато японците нахлуват във Филипините, Макартър е принуден да се евакуира и да потърси убежище на остров Корегидор, преди което прави две неща. Той нарежда всички муниции и военни материали да бъдат унищожени, за да не бъдат оставени на японците, и събира и транспортира цялото богатство на Централната банка на Филипините и цялото лично богатство, което може да бъде събрано от местните граждани, “да бъде изпратено в САЩ за съхранение” и да предотврати неизбежното плячкосване от японците.

Според доклада на Мишо, “Само държавните активи се състоят от над 51 тона златни кюлчета, 32 тона сребърни кюлчета, 140 тона сребърни песо и центавос и милиони Хартиени съкровищни бонове, облигации и корпоративни акции. Цивилната собственост … се състояла от около два тона златни кюлчета в различни по големина блокове, заедно с неизвестно количество скъпоценни камъни и чужда валута. Когато са получени заповеди за евакуация на града, многото хартиени инвентари и записи са все още непълни, като много частни граждани дори не получават разписки за ценностите си. Голяма част от това се съхранява в части от големия подземен комплекс, известен като тунел Малинта. Останалите 51 тона държавни златни кюлчета, състоящи се от 2542 кюлчета по 42 фунта всяко (20 кг), заедно с баланса на хартиената валута и ценни книжа, са били съхранявани в няколко от вътрешните страни на «Тунела на флота» в южната част на тунелния комплекс Малинта.”

На практика всичко това е натоварено на каквито кораби, големи или малки, са налични, а цялата партида е прехвърлена на Корегидор, където в крайна сметка е натоварена на американски подводници и преместена в САЩ. Всичко, което не можело да бъде изнесено навреме, било натоварвано на излишни кораби, които били изтеглени в по-дълбоки води и потопени, което се равнявало на стотици тонове благородни метали, някои от които може би по-късно са били възстановени от японците, но в крайна сметка са били възстановени от американците. Подводниците са натоварени през нощта, когато японските самолети не могат да атакуват, потапяйки се през светлите часове за безопасност. Мишо смята, че това Филипинско съкровище е транспортирано до Монетния двор на САЩ, но почти сигурно е, че се е озовало във Федералния резерв, тъй като Монетният двор почти не е субект и произвежда само евтини метални монети. Той завършва есето си, като заявява: “в края на войната тази доставка на ценни книжа или поне паричният й еквивалент впоследствие е прехвърлена обратно на филипинското правителство”, но твърдението е безпочвено. Не съм виждал доказателства в подкрепа на това и никой не е в състояние да направи такова твърдение, тъй като не е направена точна инвентаризация в паниката за евакуация преди пристигането на японците и никой всъщност не знае какво е било взето. Във всеки случай от малкото налични факти не видях нищо в подкрепа на твърденията, че това богатство някога е било върнато на Филипините. Това в никакъв случай не е единственото или последното подобно събитие по време на Втората световна война.

При това изчисление не съм взел предвид “стотиците тонове” злато и сребро, които не са натоварени в подводниците при първото усилие, и съм пренебрегнал стойността на всички съкровища, различни от 53 тона злато и 175 тона сребърни кюлчета. Отново, относително нищожна сума в сравнение с другите престъпления.

$3.3 милиарда в днешни долари

18) Изземване на германски промишлени активи

Изглежда не е известно, напълно заличено от световната история, че правителството на САЩ и военните са действали като наети крадци за хазарската еврейска мафия в Лондон поне през последните 85 години, и все още го правят днес. Аз съм в състояние да представя тук само едно много кратко резюме на много дълги криминални истории, тези с достатъчно документация, за да оцелеят в съда.

Тази тема е твърде голяма, за да бъде обхваната тук. Описал съм подробно конфискациите на Първата световна война и Втората световна война в електронна книга, която е силно анотирана с препратки, които не съм предоставил тук.[48] Призовавам ви да прочетете пета глава, за да оцените мащаба на това, което е било направено. Всички германски промишлени – и дори лични – активи по света са иззети от американските военни, главно в полза на тези еврейски банкери, въпреки че самите САЩ и местните корпорации също се възползват щедро. Отново, общите суми биха били доста в трилиони долари – през 1919 г. и 1945 г., без да се отчитат повече от 100 години и 75 години натрупване на печалба, но пейзажът е толкова огромен, че не е възможно дори да се опитаме да направим достоверна оценка и по този начин няма запис за тази позиция.

а) Изземвания след Първата световна война

Това не изглежда широко известно, но същите тези еврейски банкери, отново използвайки САЩ като техен “изпълнител”, буквално са ограбили всички германски индустриални активи – по целия свят – след двете световни войни. Мащабът на това е невъобразим. Като пример, цялата компания Байер е продадена – на еврейски агент – за сумата от 5 милиона долара, на “търг”, проведен на предните стъпала на централния офис на Байер. По това време Байер е една от най-големите компании в света, произвеждаща не само химикали, но и широк асортимент от лекарства, включително аспирин, който по онова време е най-популярното лекарство в света и най-ценният патент. Еврейският адвокат Сиймор Дж. Рубин пише, че е “ясно и убедително, че от съображения за справедливост” победителят или завоевателят трябва да конфискува цялата собственост и имущество на победените.

И го конфискуват. Те изземват не само всички германски корпоративни активи по света, но и почти всички лични активи, с обяви като “три коня”, “няколко кедрови трупи”, “няколко килима” и, разбира се, банкови сметки, благородни метали, произведения на изкуството. Всичко това е незаконно, разбира се, но САЩ приемат закон, който им позволява да го направят. Има специален закон, че “всеки от немски произход”, който е бил затворен по някаква причина, се класифицира като вражески чужденец и подлежи на пълно конфискуване на собственост, и така те хвърлят почти всеки германец в затвора по всяко скалъпено обвинение, често само за два или три дни, достатъчно дълго, за да ги класифицира и да конфискува активите им. Това е една от основните цели на войната; да се лиши цяла раса от всички свои активи, патенти и собственост, да се унищожи нация, която става твърде силна и твърде непокорна на евреите.

Няма начин да се оцени достоверно общата стойност на всички конфискации от Първата световна война. Личната собственост, конфискувана само в САЩ, би се натрупала до около 60 милиарда долара в днешни долари, но това е само лична собственост в само една страна и далеч най-малката част от конфискациите. Общата стойност на конфискуваните глобални корпоративни активи на Германия днес почти със сигурност ще възлезе на много трилиони, но подробностите не са на разположение за изчисляване, така че няма отметка.

$0 трилиона в днешни долари

б) Операция “Кламер” – Втората световна война

Това без съмнение е втората най-масивна и мащабна кражба, извършвана някога в историята на света, превъзхождана само от еврейското плячкосване на Индия век по-рано. Както и при Първата световна война, всички световни активи на Германия отново са конфискувани, но този път с години планиране, което започва още преди войната. Евреите, които контролират правителството на САЩ по това време, са организирали хиляди екипи с десетки хиляди лица, често само на метри зад войските, влизащи в Германия в края на войната, и те вземат буквално всичко. Те идват на вълни, и това, което една вълна не е взела, следващата го прави. Те изпразват всяка корпоративна библиотека, всяка изследователска инсталация, всяко патентно ведомство, всяка фабрика и просто изземват всичко. Дори библиотеката на Конгреса има своя собствена чуждестранна мисия, която е да локализира и конфискува всички книги и списания, публикувани в Германия, които биха могли да представляват интерес за която и да е част от корпоративна или научна Америка.

В един случай германското Патентно ведомство поставя някои от най-тайните си патенти в мина от шестстотин фута, но американците го намират и конфискуват цялото съдържание като американски “военни репарации”. Стойността на повече от 800 000 германски патента се оценява на повече от 30 милиарда долара, което би било доста над 1 трилион долара в днешни долари. Както споменах по-горе, американските фирми се възползват щедро от това, но много от тези “регистрирани в Америка” фирми са притежавани или контролирани от евреи, а европейските еврейски банкери и индустриалци вземат собствеността върху всичко, включително химически фирми като И.Г. Фарбен, автомобилни фирми като Фолксваген, големи авиационни компании като Дорние и Месершмит, фармацевтични фирми като Хоещ. И този кратък списък не включва личните конфискации на изкуство, злато и сребро, скъпоценни камъни и други ценности. Още веднъж, цяла нация от хора е ограбена до костите, но този път много по-жестоко, отколкото през Първата световна война и в този случай между 12 и 15 милиона германци са убити с различни средства преди, по време и дълго след плячкосването. Мъртвите германци не разказват истории за своята виктимизация, но живите евреи разказват истории от 75 години за това как са били ограбени от германците. Истината е доста по-различна.

Плячкосването на Германия след Втората световна война е толкова огромно и толкова обширно, че тази категория не може да остане без отметка. Ето защо въвеждам 10 трилиона долара в днешните долари, цифра, която според мен е лесно защитима и прекалено консервативна.

$ 10 трилиона в днешни долари

19) Отвличане на страни с производство на петрол

Не изглежда широко разбрано или оценено, че Ирак и Либия бяха буквално отвлечени от европейските евреи, използващи американската армия като изпълнител. И двете страни бяха превзети с марионетни правителства, с нови еврейски частни централни банки и, поне в случая с Ирак, на практика всички търговски предприятия с участието на “нови собственици”. В случая с Ирак еврейските банкери разпределиха за себе си 65% от иракския петрол – безплатно, оставяйки Ирак с приходите само от 35% от собственото му производство на петрол. Освен това голяма част от петрола, изнасян от Ирак, не се измерва, така че никой всъщност не знае колко от иракския петрол е буквално откраднат по този метод. Това е само измерената сума, която се споделя 65/35. В случая с Либия целият петрол се конфискува от същите тези еврейски банкери, отново с постоянно присъствие на американските военни. Това е подробно описано в една предишна статия, която ви препоръчвам да прочетете.[50] Що се отнася до Сирия, те не успяха да отвлекат цялата страна поради присъствието на Русия, но американските военни успяха да поемат пълен контрол над сирийските петролни полета от името на същите тези банкери. Днес Сирия, подобно на Либия, не получава приходи от продажбата на собствения си петрол.

Нещо повече, еврейската мафия от Лондонското Сити е инсталирала свои собствени частни централни банки в Ирак и Либия и по този начин ще плячкосва тези две страни за трилиони повече. Също така в Ирак, голяма или дори по-голямата част от печелившата търговска дейност е поета от същите тези хора. Няма източник на данни за оценка на степента на плячкосване от тези вторични източници.

Изключително важно е да се отбележи, че отвличането на Ирак и Либия и на сирийските петролни полета бе извършено изцяло от американските военни, действащи като частна армия на банкерите.. [51] Правителството на САЩ пое цялата цена на войните – с трилиони долари, взети назаем с лихва от същите тези евреи, понесе всички жертви на бойното поле и оттогава действа на пълно работно време като военен охранител на еврейската “собственост” на тези нации – без никаква полза за Съединените щати. Всички пари и политически предимства са отишли в хазарските евреи в Лондонското Сити. Правителството на САЩ просто изпълнява повелята на господаря си.

Средните цени на петрола са известни с това, че е трудно да се изчислят, но за последните периоди, включени тук, съм взел коригирана спрямо инфлацията средна стойност от 80 долара за барел. Производството на Ирак исторически е било около 3,0 милиона барела на ден, сега до 3,5 милиона, така че около 300 милиона долара на ден, 200 милиона от които са взети от еврейските банкери в Лондонското Сити. Около 1,5 трилиона долара досега. Производството в Либия спадна до нула след инвазията, но оттогава е средно около 1,5 милиона барела на ден, или около 450 милиарда долара към днешна дата. Сирия произвежда 500 000 барела на ден, от които еврейските банкери вземат всичко. Около 150 милиарда до момента. Като добавим тези три, получаваме около 2 трилиона долара досега, или около 3 трилиона долара, ако отчетем сложната лихва при 5%.

$3 трилиона в днешни долари

20) Приватизация, Част 1

Има някои, които вярват, че прехвърлянето на държавни услуги или активи в частни предприятия е мъдър ход, защото, както ни се казва, правителствата са раздути и неефективни, а частните компании почти неизбежно могат да бъдат много по-ефективни. В реалния живот не съм успял да открия дори един случай, в който тази митична теория да се е оказала вярна. Вместо това частното предприятие неизбежно следва същия път – на максимизиране на печалбата чрез повишаване на цените и намаляване на услугите. Още по-лошо, изглежда невъзможно да се намери пример за приватизация, който да не е бил замъглен от корупция и подкупи от страна на законодателите и правителствените служители. Примерите не са трудни за намиране.

В Обединеното Кралство нашите еврейски приятели банкери организираха приватизацията на Британската железница, след което я обезкървиха и я сринаха до основи, така че правителството на Обединеното кралство трябваше да я вземе обратно и да я възстанови. След като реконструираха железопътната система и я накараха да работи стабилно и изгодно, нашите еврейски банкери получиха още една възможност за опит и отново я приватизираха. Цената за британската общественост беше в милиарди.

Отново във Великобритания същите тези банкери организираха (или подкупиха) приватизацията на Кралската поща. Въпреки това, непосредствено преди договарянето на продажната цена, синдикатите в Кралската поща внезапно се озлобиха от тяхното управление и предложиха дългосрочна стачка, като по този начин изритаха основите от продажната цена и направиха Кралската поща почти безполезна с оглед на сериозната трудова борба, която предстои. И изведнъж, магически, тъй като продажбата се състоя на много по-ниска цена, синдикатите бяха напълно щастливи отново и стачка никога не се състоя. Още по-обезсърчаващо е, че по някакъв начин, необяснимо, продажната цена изглежда е включвала само стойността на услугата за доставка на поща и изцяло е пропуснала милиардите долари на първокласна собственост, притежавана от Кралската поща в центъра на Лондон. “Необясним пропуск”, но в една демокрация никой не е виновен.[52]

В Канада, в провинция Онтарио, правителствени служители продадоха за 99 години най-натоварената магистрала в Северна Америка за 2 милиарда долара. Няколко години по-късно новите собственици продадоха 10% от инвестицията си на приятели за 10 милиарда долара, което означава, че правителството на Онтарио продаде актив от 100 милиарда долара за 2 милиарда долара. Още по-лошо, новите собственици вдигнаха тол таксите толкова високо, че всички шофьори се опитват да използват други магистрали, създавайки такова задръстване, че провинцията няма друг избор, освен да построи нови магистрали. За съжаление, те не могат да направят това, тъй като условията на първоначалната им продажба забраняват на правителството да строи нови магистрали, за да се “конкурира” със старите, освен ако новите не бъдат предадени и на “новите собственици”.

В САЩ затворническата система е струвала 20 милиарда долара годишно. След като се приватизира само част от нея, същата система сега струва на американските данъкоплатци повече от 80 милиарда долара годишно, като някои от затворите са толкова нечовешки в техните условия, че съдилищата разпореждат да бъдат затворени. И не само затворническата система, но и системата за помилване и много други, всички кървят нацията. Във всички западни страни същите тези еврейски банкери и техните приятели непрекъснато настояват за приватизация на почти всичко, където могат да се правят пари. Те обикновено уволняват по-голямата част от персонала, за да намалят разходите и да избегнат всякаква поддръжка, която не е критична. Теорията при тези дългосрочни “лизинги” е да се канибализира самият актив, така че в края на лизинговия период, когато активът се връща, неговата стойност да е точно нула. Това е теорията за максимизиране на печалбата при приватизация.

Във всички западни страни всичко – от летища до затвори, образование, комуникации, транспорт и всякакъв вид държавни услуги – бавно се “приватизира”, произвеждайки буквално трилиони печалби за новите арендатори и бавно банкрутирайки нациите. Това е толкова огромна програма, включваща толкова много страни, толкова много видове инфраструктура и толкова много видове правителствени услуги, че всяка разумна оценка на плячкосването е невъзможна. Затова няма да се опитвам да го остойностявам, но ще заявя категорично, че плячкосването тук – прехвърлянето на суверенни активи в ръцете на няколко банкери – възлиза на десетки трилиони долари.[53][54]

$0 трилиона в днешни долари

20) Приватизация, Част 2

Нещо повече, има поне стотици, а по-вероятно хиляди подводни течения в този приватизационен бизнес, който по-често се провежда като явна кражба. Трябва категорично да се отбележи, че над 50-те държави, в които САЩ са свалили легитимно правителство и са поставили съвместим диктатор, много бързо са преминали през същия “приватизационен” процес, като американските военни и Държавният департамент уточняват на новия диктатор частите от инфраструктурата на страната му, които трябва да бъдат иззети. Нищо от това не е било платено и такива случаи са се случвали в много други нации. Като един пример, първоначално беше съобщено в Ню Иорк Таймс, а след това бързо се потули навсякъде, че след разрушаването на Югославия Джордж Сорос и Мадлин Олбрайт са получили “собственост” върху цялата комуникационна инфраструктура на Косово – обявена на стойност от 800 милиона долара. Вероятно цялата бивша Югославия е сполетяна от същата съдба, но покриването на новината е тотално и не се допуска изтичане на информация. Целият Ирак и Либия претърпяха същите последици и толкова много други държави са в същото положение. Без карта на света на тази така наречена “приватизация” никога няма да можем да узнаем истинската обща стойност, но тя трябва да е огромна.[55]

$0 трилиона в днешни долари

21) Световната банка и МВФ. Инфраструктура и дълг

Тази категория е малко по-лесна от тази по-горе. Обикновено нашите еврейски банкери финансират правителствени заеми частно или чрез МВФ или Световната банка, и го правят, когато лихвените проценти в щатски долари са ниски. След това те тласкат нарастващия дълг на дадена страна, докато не премине всяко нормално ниво, след което Федералният резерв на САЩ повишава лихвените проценти и ефективно поставя тези нации в несъстоятелност. Тъй като страните нямат пари, за да изплатят заемите си, нашите еврейски банкери вземат инфраструктура вместо плащане. Те също така ще вземат обработваема земя, което наскоро се случи с Украйна, въпреки че (притежаваните от евреи) медии изглежда не знаят за това. Имаше неотдавнашен медиен доклад, че Ротшилд е трябвало да сформира нова банка, само за да държи цялата обработваема земя, която е била конфискувана по тези методи. Хазарските евреи също се интересуват от водата, като президентът на Нестле публично твърди, че “Питейната вода не е право. Тя е стока и трябва да бъде оценявана и продавана като всяка друга стока.” Преди няколко години Джена Буш, дъщерята на Джордж Буш, пое за нищожна сума собствеността върху най–големия воден резервоар в Южна Америка – от името на своите еврейски приятели. Има страни, където повече от 70% от цялата инфраструктура, включително железопътни линии, авиокомпании и летища, морски пристанища, банки, обработваема земя – и вода – и много повече са собственост на същите тези еврейски банкери в Лондонското Сити.

Добър пример е Гърция. [56]Ситуацията беше толкова жалка, а алчността на банкерите толкова силна, че Гърция беше принудена да постави целия запас от инфраструктура на страната – всичко – в “частен” люксембургски тръст, който е “изцяло извън властта или влиянието” на гръцкото правителство. Стойността е била около 3 трилиона долара и тя е изчезнала на каквато и цена да изберат банкерите да платят за нейните части – ако изобщо има такава. Включвам само Гърция в тази сметка и пренебрегвам много десетки други нации, които са били поставени в тази позиция в последните 100 години. Общите суми със сигурност са във високите десетки трилиони, но нямаме подробности, на които да базираме оценката.[57][58][59]

$3 трилиона в днешни долари

Най-богатият човек в света – II-ра част

22) Финансиране на войни

Вече не е тайна, че същите тези еврейски банкери обикновено са финансирали и двете страни на повечето, ако не и всички войни в най-новата история. Общият консенсус е, че войната в Ирак струва на САЩ около 2 трилиона долара,[60] а Форбс твърди, че цената в Либия е 2 милиарда долара на ден, [61] всичко от което е взето назаем от Федералния резерв. Не можем да знаем колко пари са били взети назаем от еврейските банкери в Лондонското Сити за финансиране на всички военни конфликти в най-новата история и затова не можем да сложим цена на платените лихви, но е от изключителна важност да осъзнаем, че тези суми не са малки. Като индикация за реалната цена, Британската империя някога е била владетел на света, империя, над която слънцето никога не залязва, и “Британия е управлявала вълните” за много дълго време. Но евреите тласкат Англия в две войни, които никой не е искал, и в крайна сметка Великобритания банкрутира и моли САЩ за заеми, за да предотврати “финансовия Дюнкерк”. Англия заема всички пари, за да финансира участието си в Първата световна война и губи 40% от империята си, за да изплати тези заеми. Втората световна война коства на Великобритания останалата част от империята и оставя нацията в действителен банкрут. Първата световна война струва на Великобритания около 7 трилиона долара в днешни долари, а втората световна война е много по-лоша. Отново, ние не можем да знаем точно колко пари са били взети назаем от еврейските банкери, нито размера на платената лихва, но размерът и на двете би бил значителен, тъй като приблизителната цена за всички страни е била почти 50 трилиона долара в днешни долари.[62][63][64][65]

Знаем, че когато гражданската война се разразява в САЩ, Лондонските Ротшилдови подкрепят Съюза, а френските Ротшилдови подкрепяха Юга. Всички натрупали състояние и до 1861 г. САЩ били задлъжнели със 100 милиона долара. Но нямаме информация за общия размер на платената лихва. Знаем, че Ротшилд (чрез Джейкъб Шиф) заема на Япония 200 милиона долара през 1905 г., за да финансира войната ѝ с Русия. Това би било около 60 милиарда долара в днешни долари, а друга група еврейски банкери финансират Русия в същата степен, като и двете страни продават оръжия от оръжейните фабрики на Ротшилд в Германия. В този случай знаем за взетите суми, но нямаме информация за сумите за изплащане на лихвите, нито за приходите и печалбата от продажбата на оръжията на войната. Просто няма достатъчно публични подробности, за да се определи нарастването на богатството от тези банкери от подстрекателството и финансирането на всички тези войни. Общите суми трябва да са доста в трилиони, но нямаме стабилна основа за оценка, така че няма отметка.

С наближаването на Втората световна война същите тези банкери не само вкарват САЩ във войната, но и дават на заем на американците парите, за да платят за нея. В края на Втората световна война натрупаният дълг на САЩ нараства от 33 млрд. долара до 285 млрд. долара, всичко това, за да помогнат на нашите еврейски приятели банкери да започнат и да водят война, която никой освен тях не е искал. По-лошо е, отколкото можете да си представите. Тези банкери се нуждаят от други страни във войната, но не искат да им дават на заем пари, защото икономиките им не се смятат за достатъчно безрискови и това се отнася до самата Англия. Решението е да се заемат парите на САЩ, а след това да се накарат американците да направят всички тези военни заеми, за да бъдат щастливи евреите не само като държат всички страни във войната, но и като САЩ ефективно гарантират целия им дълг. Следва и дългът от 285 милиарда долара, който за ваше сравнение би бил около 12 трилиона долара в днешни долари. Дългът никога не е бил изплатен; няма достатъчно записи, които да документират общата лихва, платена на еврейските банкери за финансиране на войната, нито за САЩ, нито за всички нации по света, така че тази позиция не получава отметка. По отношение на величината, обаче, сумата отново е най-сигурно в десетки трилиони в днешни долари.

$0 трилиона в днешни долари

23) Моята валута, но вашият проблем

След края на Втората световна война, големите световни нации организират това, което наричаме “златен стандарт”, което означава, че една страна не може да печата повече пари, отколкото всъщност има в златните си резерви. Целта е била да се запази стабилността и да се избегне всяко излишно печатане на пари, което би довело до инфлация и би могло да унищожи международната парична система – както евреите са правили многократно в миналото. На теория всички международни дългове трябва да се уреждат в злато, но на практика това е тромаво и неудобно. Тъй като щатският долар съществува в голям обем и на теория е напълно гарантиран, че може да се обменя със злато по всяко време, всички нации просто уреждат сметките си в щатски долари. Но вярата в това се основава на обещанието, че всяка нация може по всяко време да обменя своите притежания от щатски долари за истинско злато.

Системата работи достатъчно добре за около 20 години, до началото на 1971 г., когато САЩ са под огромен финансов натиск от огромните суми, които са взели назаем, за да финансират военните си зверства във Виетнам. Последната капка прелива, когато Франция, която не е сляпа за това, което се случва и е загрижена за способността на САЩ да поддържат стойността на долара, настоява да размени всичките си доларови наличности за злато, съгласно споразумението. Наличността на злато в САЩ е недостатъчна, за да се съобрази с искането на Франция и Федералният резерв се изправя пред съвсем реалната възможност всички нации да поискат размяна. Изправени пред този натиск, еврейските банкери едностранно обявяват Световното финансово споразумение за нищожно и невалидно, принуждават САЩ да се оттеглят от участието си в златния стандарт, а Федералният резерв отказа да конвертира чуждестранните доларови наличности на която и да е нация в злато. Това оставя всички страни по света да притежават безброй трилиони щатски долари, които вече нямат фиксирана или гарантирана стойност, но със сигурност се обезценят, тъй като САЩ наистина печатат огромни обеми долари, за да финансират войната си във Виетнам. Министърът на финансите на САЩ Джон Конъли заявява: “Това е нашата валута, но това е ваш проблем”.

Тъй като всички нации са натрупали щатски долари добросъвестно, но сега нямат възможност да се разпореждат с тях, те нямат друг избор, освен да продължат да използват същия щатски долар, сега с неопределена стойност, за всички международни транзакции. Този единствен акт на еврейския хищнически капитализъм налага зашеметяващо финансово наказание на света, унищожавайки стойността на валутните резерви на другите нации. След като се отказва от златния стандарт (Споразумението от Бретън Уудс), Федералният резерв продължава да печата огромни обеми пари, изпращайки западния свят в интензивна инфлационна спирала. От датата на дефолта на САЩ през 1971 г. до 1981 г. или 1982 г., щатският долар се обезценява с повече от 95%, което представлява почти невъобразимо огромен трансфер на богатство от целия свят към евреите във Федералния резерв, защото всички нации, притежаващи щатски долари, претърпяват тази степен на загуба в своите валутни резерви, докато американските дългове остават в силно обезценени щатски долари, като по този начин изплащат външния дълг на 5¢ за долар. През 1971 г. един хубав дом в САЩ е струвал само 25 000 долара. До 1976 г. същата къща е над $100 000, а до 1983 г. цената е около $250 000. Тези цени точно представляват обезценяването на щатския долар през това десетилетие.

Ползата за любимите ни еврейски банкери? Ами, цената на златото през 1971 г., когато убиват златния стандарт, е около 40 долара за унция. Днес това злато струва 1700 долара за унция. От друга страна, хартиената валута, която всички други правителства трябва да приемат вместо златото си, се е обезценила с около 95% от това време. Няма точен начин да се оцени това. Натрупаните финансови щети за националните икономики по света са най-малко в размер на стотици трилиони долари, ако не и на хиляди трилиони. Щетите са толкова огромни, толкова широкообхватни и толкова всеобхватни, че е невъзможно дори да се помисли за измерване.

Но нека не изпускаме основното. Не “американското правителство” или “американското министерство на финансите” са взели това решение. По-скоро то е направена за тях от Ротшилд и другите еврейски собственици на Федералния резерв и Лондонското Сити, за да поддържат златните си резерви и да защитят стойността си. Това е просто още един спасителен план за еврейските банкери, в този случай с цената на целия свят. Само ако можехме да сложим число на цената. Но не можем.

$0 трилиона в днешни долари

Епилог

Конспирацията “Най-богатият човек на света”

Както може да се заключи от горното, истинското богатство в света никога не е дошло от корпоративна собственост, а от финансиране на войни, от притежаване на централните банки на нациите и от кражби и престъпна дейност в огромен международен мащаб. Голямото количество еврейска корпоративна собственост днес не е началото на натрупването на богатство, а само последната стъпка в процеса. Както е вярно за цялата организирана престъпност, трилионите долари, участващи в корпоративна собственост, отбелязани в началото, са просто от реинвестирането на престъпни печалби в законни предприятия.

Трябва да е очевидно от горното, че хора като Гейтс, Бъфет и Безос не са претенденти за титлата “Най-богат човек в света”. Илон Мъск с предполагаемите му 200 милиарда долара едва се квалифицира като джобни пари, а хора като Джордж Сорос и неговите нищожни милиарди дори не се квалифицират като джобен мъх. Медиите ни лъжат от десетилетия и ни пращат да търсим на грешните места. Еврейските публикации днес имат много статии за “най-богатите евреи в света”[66] или “най-влиятелните евреи”,[67] но всички те са глупости, изброявайки лица като Зукърбърг или Сорос, или Шелдън Аделсън на върха. Нищо от това не е случайно; това е просто начин да се отвлече вниманието от истинските източници на пари и власт и може би не е изненадващо, че всеки вестник и списание, които се занимават с тази тема, ще следват същия модел. Изненадващото е, че хора като Бил Гейтс и Уорън Бъфет участват в тази шарада, когато те трябва толкова ясно да знаят истината за собствените си позиции. Никой от тези мъже не може да бъде толкова наивен или невеж, което определено предполага конспирация на мълчанието.

Като отметка, почти всеки човек, който изгражда нещо съществено, има почти генетичен порив да го предаде на потомството си, може би да създаде дори малка семейна династия, която да продължи във времето. Но дали някой е забелязал, че само хора като Бил Гейтс и Уорън Бъфет нямат такова желание и са решени да раздадат всичко накрая? Защо няма Ротшилд в този списък, няма Сасуни, няма Кадури, няма Голдман Сакс? Дали тази терминална филантропия е дефект само на гоите? Можем основателно да приемем, че тази тенденция е резултат от натиск и моето подозрение е, че този натиск би бил резултат от задължения, дължащи се на финансиране. Това означава, че Гейтс и Бъфет не са създали своите империи изцяло сами; моето предположение е, че те са били снабдени с идеи, планиране, много финансиране и много тормоз на еврейската дипломация, за да постигнат това, което са направили. Цената, която трябва да платите, е да не го вземете със себе си, когато си отидете. Едно от нещата, които евреите не финансират, е конкуренцията за себе си.

Създаването и изграждането на големи корпоративни богатства обикновено не е бърз процес. Разбира се, винаги има изключения, но обикновено нещата отнемат време. Конвенционалната мъдрост, която се е доказвала отново и отново, е, че “отнема първото поколение, за да го направи и второто поколение, за да го направи наистина голямо.” Евреите, функциониращи като органична единица, могат да прекъснат този процес. Помислете за веригата книжарници “Индиго книги и музика”, започната от еврейката Хедър Райсман само преди около 25 години – тя доведе до финансовия фалит на най-голямата независима книжарница в Канада и поглъщането или елиминирането на всички други конкуренти, които внезапно се сблъскаха с “финансови затруднения”. Днес “Индиго” е единствената голяма англоезична книжарница в Канада и най-големият търговец на книги, подаръци и специални играчки в страната с годишни приходи от над 1 милиард долара. Евреите контролират книгоиздаването и могат да гарантират, че книжарницата ви няма акции, ако откажете да я продадете. Те колективно контролират голяма част от финансирането и разпределението и могат да наложат поглъщания или фалити. Няма защита срещу решителната еврейска атака. Тези хора действат като гангстери и разполагат с неограничено финансиране, за да превземат индустриалния сектор почти по желание.

Важното е, че планирането на тези секторни поглъщания рядко произтича от публичното лице на операцията. Вместо това те често са свързани части от световен дългосрочен план за контрол на тези сектори. Разгледах част от това в предишна статия, озаглавена “Днешните еврейски корпоративни герои – девствени раждания са всички’, [68], занимаваща се с Гугъл, Фейсбук и няколко други. Очевидно е, че нито Зукърбърг, нито “близнаците” Гугъл са били способни почти мигновено да създадат световен лидер в съответните си сектори. За постигането на такъв резултат е необходимо неограничено финансиране и прилагане на огромен финансов и политически натиск, както и решително планиране и интензивна медийна подкрепа. Това важи и за други като Уикипедия, Амазон, Старбъкс и много други, които сякаш дойдоха от нищото, за да станат световни лидери за много кратко време. Процесът е един и същ във всички случаи и със сигурност се отнася днес за настоящия “най-богат човек в света”, Илон Мъск.

Всичко, което трябва да направиш е да мислиш. Използвайки Илон Мъск като пример, човекът изглежда се появи буквално от никъде и все пак изведнъж “притежава” най-големия производител на автомобили в света. В същото време Мъск започна агресивна програма за изстрелване на десетки хиляди комуникационни сателити, а след това “СпейсЕкс”, “частната компания за космически полети на Илон Мъск”, производителят на космическия кораб, планиращ мисии на Международната космическа станция. След това Мъск купува Туитър за 44 млрд.долара.

През последните 100 години всеки, който се опитва да създаде нова автомобилна компания и марка, се сблъсква с бедствие, но Мъск очевидно не се сблъсква с Тесла, която изведнъж е световен фаворит. Това би изисквало може би десет години планиране и проектиране, планиране на фабрики и производство, създаване на снабдителни линии, тестване и сертифициране и много повече, но с Тесла това очевидно се е случило за една нощ във вакуум. Трябва ли да вярваме, че Илон Мъск е проектирал Тесла? Няма доказателства, че Мъск има способността да проектира дори щека, още по-малко цяла кола, така че как се е случило всичко това и какъв е източникът на милиардите, необходими за осъществяването на този проект? Мъск не е участвал в създаването на Тесла. Той просто някак си се появи в края, “притежавайки” компанията.

По същия начин е агресивната програма за комуникационни сателити, която Илон Мъск изстреля. Това също би изисквало много години планиране и проектиране, да не говорим за организиране на съоръженията за изстрелване и получаване на необходимите хиляди плащащи клиенти. Това отново ще изисква години и милиарди долари финансиране, но подобно на програмата за космически полети на Безос, тази изведнъж се появи в пълен разцвет, работеща, стартирана и готова за работа. Кой е планирал това? Със сигурност не е бил Мъск, така че кой стои зад това? И парите за всичко това са дошли от къде? Тесла на Мъск никога не е реализирала печалба, така че откъде ще получи милиарди за система от десетки хиляди комуникационни сателити? Нищо подобно не може да се случи без десетилетие или повече интензивно планиране и огромни инвестиции, и очевидно нищо от това не идва от Мъск.

Това би било достатъчно предизвикателство за всеки мъж, но тогава пък Илон Мъск купи “Туитър” за 44 милиарда долара. Как ще стане това? Казват ни, че Мъск изведнъж има богатство от грубо 200 милиарда долара, без подробности, но вероятно от акции в “неговата” Тесла. Но трябва ли да приемем, че Мъск има допълнителни 44 милиарда долара в свободни пари в банката, за да закупи Туитър? Това не е възможно, а Мъск не продава половината си дял от акциите на Тесла, за да го финансира, така че какъв е източникът на парите? Медиите объркват това, като предоставят само няколко звукови бележки, но без подробности, и по този начин имаме мисли в съзнанието си, че Мъск е много богат и по някакъв начин може да си позволи да купи Туитър, но всичко, което трябва да направим, е да мислим, че това е невъзможно.

Картината е замъглена, защото политическите амбиции на хазарските евреи не могат да бъдат отделени от финансовите им намерения. Сателитната система на Мъск в крайна сметка ще се състои от 35 000 комуникационни сателита – военни, а не цивилни – някои от които вече се използват в Украйна. Хазарските евреи в Лондонското Сити отчаяно се нуждаят от Трета световна война, но те нямат собствена армия и трябва да зависят от САЩ (като частна армия на банкерите), поддържаща военното превъзходство. Ако вече не ви е хрумнало, причината за това развитие е, че китайците доказаха, че могат да свалят американски разузнавателни и комуникационни сателити, като по този начин представляват екзистенциална заплаха за САЩ, подстрекавайки ги към война с Китай и Русия. Решението е умно и също очевидно: не можете да свалите 35 000 малки комуникационни сателита, поддържащи по този начин превъзходството на комуникациите на бойното поле в полза на САЩ. Финансирането е интересно, защото обикновено евреите притискат САЩ да направят всички тези военни инвестиции, но САЩ вече нямат пари за всички тези усилия и по този начин евреите нямат друг избор, освен да го финансират сами – и да го канализират чрез Мъск, за да прикрият произхода. Няма друг източник за финансиране на такъв мащабен проект. Очевидно е, че финансирането не идва от Илон Мъск, тъй като “неговата” Тесла все още не може да реализира печалба, така че откъде ще получи пари за разработване на сателит? Еврейските банкери в Лондонското Сити са единствения източник.

Това е същото като “Марк Зукърбърг” преди няколко години, който купува и създава компании за производство на военни дронове и балони за голяма височина, последното, защото милият Марк е искал всички по света да имат достъп до Интернет. Не съвсем. Балоните за голяма надморска височина не са за достъп до интернет, а за военни комуникации с дроновете, които “Фейсбук” произвежда, дронове, носещи бойни глави, които биха могли да комуникират чрез балоните, ако Китай унищожи всички военни комуникационни сателити на САЩ. Доколкото мога да кажа, никой не се е чудил защо “Фейсбук” произвежда военни безпилотни самолети и техните комуникационни системи. Отново, не е възможно да се прехвърли тази цена върху американските военни, така че евреите в Лондонското Сити го пуснаха през Фейсбук, за да го прикрият като цивилно начинание и да скрият истинския източник – и намерение – от внимателен контрол.

Обратно към Тесла. ако отделите време да прочетете гимназиалния трактат на Мъск за “Хиперлуп транспорт”“[69] или да слушате медийните му съобщения, очевидно е, че човекът няма интелигентността да постигне позицията си независимо. Не е очевидно, поне не за мен, че той знае нещо за каквото и да е, и бих казал същото за Зукърбърг и “близнаците” Гугъл. Тези хора са просто фасада за някой, който наистина има всички пари. И плановете. Но ние трябва да вярваме, че Илон “фокусирай-се-на-моята-сладка-като-на-8-годишен хлапак-усмивка-и-моите-очарователни-като-на-3-годишно-гледащи-на-страни-очи-така-че-да-не-разберете-колко-глупав-съм-аз” Мъск изведнъж стана най-богатия човек в света от проектирането на коли, сателити, космически кораби и само Бог знае какво. Какви глупости.

Последният въпрос заслужава внимание. Виждате ли Уорън Бъфет да позира с глупава усмивка и очарователни странично глеждащи очи, за да съблазни всички майки да насърчават дъщерите си да купуват акциите на компанията му? Що за човек, очевидно изпълнителен директор на трилион доларови международни компании, се държи по такъв глупав начин? Умствено джудже със сериозни емоционални проблеми, никой друг.

Подобни аргументи важат и за Зукърбърг, Безос, “близнаците” Гугъл и други. Никой от тях няма знанието или способността, нито огромното финансиране, за да направи нещата, които се предполага, че правят. Нито съдбата им, нито способностите им могат да бъдат истински. По-лесно е да приемем Бил Гейтс, започвайки с малкия Майкрософт и изграждайки над 40 години за награда от 50 милиарда долара, но да се преструваме, че Илон Мъск, който е дошъл от ясното синьо небе, и е започнал от това да спи в колата си и да яде листа от дърветата, изведнъж е проектирал и започнал да произвежда електрически автомобили и военни комуникационни сателити, космически превозни средства и много други, е твърде смешна перспектива, за да се притесняваме да опровергаваме.

Някои твърдят, че Илон Мъск не е евреин. Илон (אֵילוֹן) или Алон (אַלוֹן) е еврейско мъжко име, което не би се появило в списък с нееврейски имена. Мъск посещава еврейски училища в Южна Африка. Майка му, Май Холдеман, е еврейка, но е вписана като “канадка”, която едва ли е етническа група. Има еврейско семейство и други отношения (братът на Илон се ожени за Джен Левин) и още. Връзките на Мъск с Израел и влиятелните евреи имат дълга история, тесните отношения на Тесла с израелската технология, обхващащи много години, а самоуправляващата се технология е 100% еврейска, произхождаща от израелската компания Мобилай. Мъск има близки и високопоставени контакти в Израел, като се е срещал с Нетаняху (в частната му резиденция) повече от един път.

Наскоро в новините се появи новината, че Евелин де Ротшилд е починал на преклонна възраст.[70]   Ню Йорк Таймс написа напълно измислен некролог, известен главно с удивителните лъжи, както Ню Йорк Таймс прави за всеки еврейски престъпник, който напуска този свят. Може да прочетете любовния трактат на Ню Йорк Таймс за Мадлин Олбрайт, за да освежите паметта си за престъпната лудост на редакторите на Ню Йорк Таймс. Според тях Ротшилд “първоначално показва малко обещание, но в крайна сметка се присъединява към семейната фирма и се издига до председател, притежавайки огромно влияние във финансовите и политическите дела на Великобритания.” Тази част със сигурност е вярна. Човекът има банки, инвестиционни банки, инвестиционни дъщерни дружества и много други в около 30 страни и няма никакво съмнение за неговото “огромно влияние във финансовите и политическите дела на Великобритания”, тъй като той е основният човек, замесен в продажбата на всички британски активи от Маргарет Тачър на еврейски банкери. Но тогава Ню Йорк Таймс ни казва, че Евелин де Ротшилд е струвал може би нищожните 2 милиарда долара.

Евелин де Ротшилд, потомък и собственик на най-голямата престъпна банкова династия в историята на света, с активи, събрани от стотици години на грабежи и насилия, човек, притежаващ буквално стотици банки и финансови компании по целия свят, е бил толкова тъп, толкова тромав и глупав, че дори малко лайно като Зукърбърг може да дойде от нищото и само за няколко години да струва десет пъти повече. Както Бъди Холи обичаше да ни казва: “Това ще да е денят.”

Кои всъщност са най-богатите хора в света? Кой е финансирал и двете страни във всяка война през последните 300 години? Старбъкс? Кой разграбва златото и диамантите на Южна Африка през последните 150 години? Президентът на Тайните гащи на Виктория? Марк Зукърбърг краде трилиони иракски петрол всяка година? Не се съмнявам, че Джеф Безос е престъпник, но не Безос е този, който е организирал кражбата на всичкото злато от всички световни банки през 1930-те. Кой притежава 75 или 80 от централните банки на световните нации? Някакви гои от Канзас?

Казаха ми, че има 13 семейства, които контролират целия световен клан, опериращ от Лондонското Сити. Лидерите в този списък несъмнено са Ротшилд, вероятно започвайки с Джейкъб Ротшилд, “царят на евреите”, последван от неговия род. Списъкът най-вероятно ще включва Сасун, Варбург, Голдман, Моузес Сейф, Кун, Льоб, Соломон, Себаг-Монтефиори, като тази група споделя общите активи в стотици трилиони долари. Можем само да гадаем за другите, но можем да бъдем много сигурни, че нито Бил Гейтс, нито Уорън Бъфет някога са били в този списък, а Илон Мъск и Джеф Безос могат да бъдат отхвърлени със заслужено презрение.

Целта на това есе е тройна: (1) да привлече вниманието на читателите към съществуването на дългогодишна конспирация за идентифицирането на “Най-богатия човек в света”, (2) да отхвърли от спора настоящия списък с кандидати и (3) да документира, че малък брой еврейски банкови фамилии, опериращи извън Лондонското Сити, от поколения държат тези записи на богатство със състояния, които са с порядък над всичко, което бихме могли да си представим. Надявам се, че съм постигнал удовлетворяване на читателите.

*

Бележка на преводача: Творбите на г-н Романоф са преведени на 32 езика, а статиите му са публикувани на повече от 150 чуждоезични новинарски и политически уебсайта в повече от 30 държави, както и в повече от 100 англоезични платформи. Лари Романоф е пенсиониран консултант по управление и бизнесмен. Той е заемал ръководни длъжности в международни консултантски фирми и е притежавал международен бизнес за внос-износ. Той е посещаващ професор в университета Фудан в Шанхай, представяйки казуси по международни въпроси на старши класове в EMBA (Executive Master of Business Administration EMBA – това е обикновено едногодишно вместо двугодишно образование за добиване на магистърска степен по бизнес администрация – предназначено е за хора, които са имали управленчески опит, но искат да имат официална степен на образование. Управленческият опит е почти задължително условие за прием. Възможно е също да се вземат предвид друга научна степен в дадена област или други заслуги). Г-н Романов живее в Шанхай и в момента пише серия от десет книги, най-общо свързани с Китай и Запада. Той е един от авторите, участващи в новата антология на Синтия Маккини “Когато Китай кихне”. (Глава 2 – Dealing with Demons — Справяне с демони).

Пълният му архив може да се види на адрес

https://www.bluemoonofshanghai.com/ + https://www.moonofshanghai.com/

Можете да се свържете с него на адрес:

2186604556@qq.com

*

Бележки (Всички на английски)

Notes

[1] Visualizing the 200-Year History of U.S. Interest Rates
https://advisor.visualcapitalist.com/us-interest-rates/

[2] 800 years of interest rates. Did high interest rates set off the Wars of the Roses or even Game of Thrones?
https://boscobelandpartners.com/politics/800-years-interest-rates-high-interest-rates-set-off-wars-roses-even-game-thrones/

[3] Who owns the world? Tracing half the corporate giants’ shares to 30 owners
https://theconversation.com/who-owns-the-world-tracing-half-the-corporate-giants-shares-to-30-owners-59963

[4] Who owns the world
https://thethrivinginvestor.com/who-owns-the-world/

[5] Who owns the world’s largest corporations?
https://www.smartcompany.com.au/finance/owns-worlds-largest-corporations/

[6] Ancient Jewish History: Banking & Bankers
https://www.jewishvirtuallibrary.org/banking-and-bankers

[7]The History of Jewish Banking
https://www.manfredlehmann.com/news/news_detail.cgi/173/0

[8] Jews and Finance
https://www.myjewishlearning.com/article/usury-and-moneylending-in-judaism/

[9] The History of the House of Rothschild
https://rense.com/general88/hist.htm

[10] SASSOON: By: Joseph Jacobs, Goodman Lipkind, J. Hyams
https://jewishencyclopedia.com/articles/13218-sassoon

[11] Precursor To The Global Crime Syndicate: The 19th-Century Opium Trade
https://www.winterwatch.net/2022/08/precursor-to-the-global-crime-syndicate-the-19th-century-opium-trade/

[12] Currency Wars, Song Hongbing
https://www.goodreads.com/book/show/18618477-currency-wars

[13] BRIEF HISTORY OF GOLD MINING IN SOUTH AFRICA
https://www.miningforschools.co.za/lets-explore/gold/brief-history-of-gold-mining-in-sa

[14] HISTORICAL DIAMOND PRODUCTION
https://www.dmr.gov.za/LinkClick.aspx?fileticket=kTsuDj3GMDM%3D&portalid=0

[15] Gold Prices by the Decade
https://sdbullion.com/gold-price-by-year

[16] The Panama Canal And The Intriguing Way It Was Financed
https://panamaadvisoryinternationalgroup.com/testblog/news-from-panama/the-panama-canal-and-the-intriguing-way-it-was-financed/

[17] Governments did not always have to pay interest when borrowing from Bank of Canada
https://thereview.ca/2019/02/01/governments-did-not-always-have-to-pay-interest-when-borrowing-from-bank-of-canada/

[18] Canada’s federal debt
https://qualicuminstitute.ca/federal-debt/

[19] Usury in Canada: 1.1 trillion in interest paid on 600 billion of debt
https://medium.com/toronto-life/usury-in-canada-287001af6abe

[20] Canada needlessly pays $1 trillion in interest
https://www.chroniclejournal.com/opinion/letters_to_editor/canada-needlessly-pays-1-trillion-in-interest/article_b3885d76-97d4-11e6-a036-93b019abedd3.html

[21] Annual interest on Canada’s government debt translates into $7,000 for a family of four
https://www.fraserinstitute.org/article/annual-interest-on-canadas-government-debt-translates-into-7000-for-a-family-of-four

[22] Hon. Paul Hellyer Video – Public Banking In America (Click on ‘Skip Ads’)
https://www.youtube.com/watch?v=p8mlwxBpaTU&t=517s

[23] Italy’s Debt Clock: Realtime Demo Showing The Size Of Italy’s Public Debt
https://commodity.com/data/italy/debt-clock/

[24] Let’s Have a Financial Crisis: First, We Need a Central Bank
https://www.bluemoonofshanghai.com/politics/lets-have-a-financial-crisis-first-we-need-a-central-bank-october-07-2019-2/

[25] Let’s Have a Financial Crisis: First, We Need a Central Bank
https://www.bluemoonofshanghai.com/politics/lets-have-a-financial-crisis-first-we-need-a-central-bank-october-07-2019-2/

[26] Hershey Jr., Robert D. (21 June 1981). “How the Oil Glut Is Changing Business”. The New York Times. Retrieved 30 December 2015.]

https://www.nytimes.com/1981/06/21/business/how-the-oil-glut-is-changing-business.html?pagewanted=all

[27] Destroyers of US Democracy
https://consortiumnews.com/2022/11/07/chris-hedges-destroyers-of-us-democracy/

[28] Trends in Income From 1975 to 2018
https://www.rand.org/pubs/working_papers/WRA516-1.html

[29] The Top 1% of Americans Have Taken $50 Trillion From the Bottom 90%
https://time.com/5888024/50-trillion-income-inequality-america/

[30] How much Gold was Confiscated in 1933? | Gold Confiscation History, Executive Order 6102
https://www.sgtreport.com/2022/02/how-much-gold-was-confiscated-in-1933-gold-confiscation-history-executive-order-6102/

[31] FDR’s 1933 Gold Confiscation was a Bailout of the Federal Reserve Bank
http://www.moonlightmint.com/bailout.htm

[32]Gold Reserve Act of 1934
https://www.federalreservehistory.org/essays/gold-reserve-act

[33] Banking Act of 1935
https://www.federalreservehistory.org/essays/banking-act-of-1935

[34] US Silver Purchase Act of 1934
https://www.cato.org/publications/commentary/americas-plan-destabilize-china

[35] The Effect Of The Silver Purchase Act of 1934 on United States, China, Mexico and India.
https://ia801201.us.archive.org/29/items/effectofsilverpu00rand/effectofsilverpu00rand.pdf

[36] Milton Friedman and Anna J. Schwartz. A Monetary History of the United States, 1867-193660 (Princeton: Princeton University Press, 1963), p. 485.
https://fee.org/articles/origins-of-the-chinese-hyperinflation/

[37] Timeline of U.S. Federal Debt
https://www.debt.org/faqs/united-states-federal-debt-timeline/

[38] How much gold is there in the world?
https://www.bbc.com/news/magazine-21969100

[39] China Remembers a Vast Crime – The New York Times
https://www.nytimes.com/2010/10/22/arts/22iht-MELVIN.html

[40] GOLD WARRIORS
https://www.bluemoonofshanghai.com/wp-content/uploads/2022/10/Gold-Warriors.pdf

[41] Japan’s Golden Lily Project
https://www.voltairenet.org/article30068.html

[42] Japan’s Golden Lily Project
https://www.amazon.ca/Gold-Warriors-Americas-Recovery-Yamashitas/dp/184467531

[43] Japan’s Golden Lily Project
https://rense.com/general49/sece.htm

[44] Chalmers Johnson Review of Seagrave’s ‘Gold Warriors’,
https://www.lrb.co.uk/the-paper/v25/n22/chalmers-johnson/the-looting-of-asia

[45] GOLD WARRIORS
https://www.bluemoonofshanghai.com/wp-content/uploads/2022/10/Gold-Warriors.pdf

[46] Edward Michaud “Corregidor The Treasure Island of WWII”,
https://www.corregidor.org/chs_trident/trident_01.htm

[47] Edward Michaud Corregidor
https://corregidor.org/chs_trident/trident_03.htm

[48] Nations Built on Lies – Volume 1 – How the US Became Rich
https://www.bluemoonofshanghai.com/wp-content/uploads/2022/10/ENGLISH-NATIONS-BUILT-ON-LIES-VOLUME-1-How-the-US-Became-Rich.pdf

[49] The Greatest Intellectual Property Theft in History: Operation Paperclip
https://www.bluemoonofshanghai.com/politics/the-greatest-intellectual-property-theft-in-history-operation-paperclip-november-16-2019/

[50] Humanity at the Crossroads — Connecting the Dots to Our Brave New World
https://www.bluemoonofshanghai.com/politics/2331/

[51] The Bankers’ Private Army
https://www.bluemoonofshanghai.com/politics/the-bankers-private-army/

[52] Private Enterprise and the National Good
https://www.bluemoonofshanghai.com/politics/5652/

[53] A Further Look at Privatisation
https://www.bluemoonofshanghai.com/politics/5647/

[54] World Map of Privatisation
https://www.bluemoonofshanghai.com/politics/5634/

[55] World Map of Privatisation
https://www.bluemoonofshanghai.com/politics/5634/

[56] Humanity at the Crossroads — Connecting the Dots to Our Brave New World
https://www.bluemoonofshanghai.com/politics/2331/

[57] LIBOR – current LIBOR interest rates
https://www.global-rates.com/en/interest-rates/libor/libor.aspx

[58] ANALYSIS: Are IMF, World Bank to blame for Africa’s foreign debt burden?
https://africacheck.org/fact-checks/blog/analysis-are-imf-world-bank-blame-africas-foreign-debt-burden

[59] Horrifying loan interest in the IMF and World Bank
https://www.ukessays.com/essays/economics/horrifying-loan-interest-in-the-imf-and-world-bank-economics-essay.php

[60] The Iraq War has cost the US nearly $2 trillion
https://www.militarytimes.com/opinion/commentary/2020/02/06/the-iraq-war-has-cost-the-us-nearly-2-trillion/

[61] The Real Cost Of U.S. In Libya? Two Billion Dollars Per Day.
https://www.forbes.com/sites/beltway/2011/03/28/the-real-cost-of-u-s-in-libya-two-billion-dollars-per-day/?sh=7b83dad07b5f

[62] Financing a Foreign War: Jacob H. Schiff and Japan, 1904-05
https://www.jstor.org/stable/23880523

[63] War Finance (Great Britain and Ireland)
https://encyclopedia.1914-1918-online.net/article/war_finance_great_britain_and_ireland

[64] Finance and the Thirty Years War
https://www.historylearningsite.co.uk/the-thirty-years-war/the-social-and-economic-impact-of-the-thirty-years-war/finance-and-the-thirty-years-war/

[65] list of wars
https://www.britannica.com/topic/list-of-wars-2031197

[66] The world’s 50 Richest Jews: 1-10
https://www.jpost.com/jewish-world/jewish-features/the-worlds-50-richest-jews-1-10

[67] World’s 50 most influential Jews. The Jerusalem Post’s first annual list of those who are shaping the future.
https://www.jpost.com/jewish-world/jewish-features/worlds-50-most-influential-jews-176071

[68] Today’s Jewish Corporate Heroes – Virgin Births All
https://www.bluemoonofshanghai.com/politics/3909/

[69] Hyperloop Alpha
https://www.tesla.com/sites/default/files/blog_images/hyperloop-alpha.pdf

[70] Evelyn de Rothschild, Scion of Banking Dynasty, Dies at 91
https://www.nytimes.com/2022/11/08/business/evelyn-de-rothschild-dead.html

Copyright © Larry Romanoff, Blue Moon of Shanghai, Moon of Shanghai, 2022