Бог да пази кралицата. Унищожаването на Британската
империя от САЩ
от Лари Романоф, Global Research, 2 ноември, 2019
Превод: Велеслав Гривов
https://www.unz.com/lromanoff/god-save-the-queen-the-us-destruction-of-the-british-empire/
Това е малко известна и никога обсъждана част от историята на САЩ,
но все пак един от основните фактори, които подтикнаха САЩ към нейното огромно
производство и икономическо превъзходство след Втората световна война. Тя
включва окончателното унищожаване на Британската империя, за което никой мислещ
човек не би съжалявал, както и условията, получени след края на Втората
световна война. Първата световна война накара Великобритания да загуби около
40% от бившата си империя и богатство, а Втората световна война изпълни тази
задача, но не без малко известната хищническа помощ на Америка.
По време на Втората война Великобритания се нуждае от огромни обеми
от доставки на храни, суровини, промишлени стоки, въоръжение и боеприпаси. Но
британските фабрики са унищожени от войната и при всички случаи нямат
достатъчен производствен капацитет. На Великобритания също все повече липсват
пари за плащане на тези стоки, като решението е да купува на кредит от
колониите си. Канада, Индия, Австралия, Южна Африка и много други държави
доставят на Англия необходими стоки и военни материали, при обещание за бъдещо
плащане. Планът е, че след като войната приключи, Великобритания ще изплати
тези дългове с произведени стоки, които възстановена Великобритания ще може да
достави. Тези дългове са записани в тогавашната британска валута Pounds
Sterling (лира стърлинг) и се поддържат в книгите на Bank of England (Банката
на Англия), обикновено наричани "The Sterling Balances" (стърлингови
баланси).
След като приключва Втората световна война, САЩ са единствената в
света основна икономика, която не е била бомбардирана до развалини, нация с
всичките си фабрики непокътнати и в състояние да работи с пълен капацитет,
произвеждайки почти всичко необходимо на света. САЩ имат огромен капацитет за доставка,
но много държави от Британската империя, чиито икономики са в стабилно
състояние и имат пари за плащане, отказват да купуват от САЩ, тъй като чакат
Великобритания да се възстанови и изплати неизплатените си дългове с
произведени стоки. Правителството на САЩ и корпорациите осъзнават, че този
огромен пазар, състоящ се от толкова много световни нации, ще остане затворен
за тях може би десетилетия, че ще има малък или никакъв търговски успех в която
и да е част от бившата Британска империя, стига тези стърлинг баланси да
остават върху книгите в Банката на Англия. И това е едно място, където
истинската същност на Америка попада в остър фокус, пример, който служи
по-добре от мнозина за илюстриране на историята за американската „честна игра“ и
за това, че САЩ създават „равнопоставени
условия“.
В края на войната, на Британия, физически опустошена и финансово
фалирала, и липсват фабрики, които да произвеждат стоки за възстановяване,
материалите за възстановяване на фабриките или закупуването на техните машини,
или изобщо пари, за да може да купи каквото и да е от тези неща. Ситуацията във
Великобритания е толкова тежка, че правителството изпраща икономиста Джон
Мейнард Кейнс с делегация в САЩ, за да моли за финансова помощ, твърдейки, че
Великобритания е изправена пред „финансов Данкърк“ (бел. на преводача:
битка през 1940 г., в която Великобритания, Франция и техните съюзници са
принудени от Германия да се евакуират от континентална Европа). Американците са
готови да го направят, при едно условие: Те ще предоставят на Великобритания
финансирането, стоките и материалите, за да се възстанови отново, но диктуват,
че Великобритания първо трябва да елиминира тези стърлинг баланси, като
отхвърли всичките си дългове към колониите си. Алтернативата е да не получи нито
помощ, нито кредит от САЩ. Великобритания, обедняла и задлъжняла, без природни
ресурси и достъп до кредит или способност да плаща, няма много избор, освен да
капитулира. И разбира се с всички анулирани вземания и тъй като САЩ могат да
произвеждат в момента, тези колониални държави нямат повече причини да отказват
произведените стоки от САЩ. Стратегията е успешна. До момента, в който
Великобритания се възстановява, САЩ вече повече или по-малко са превзели всички
бивши колониални пазари на Великобритания и известно време след края на войната
САЩ произвеждат повече от 50% от всичко произведено в света. И това е краят на Британската империя
и началото на последния етап от възхода на Америка.
Американците са пропагандирани да вярват, че страната им безкористно
е подкрепила европейските военни усилия и щедро е планирала и финансирала
цялостното възстановяване на цялата разрушена от войната Европа. Главите им са
пълни с „заем / лизинг“, „план на Маршал“ и много други. Но тук имаме три
мълчаливи истини: Едната е, че
САЩ подпомагат Европа и Обединеното кралство преди всичко, защото се нуждаят от
пазари за своите стоки. Американските корпорации намират малка
покупателна способност в европейските нации, които са до голяма степен
унищожени и фалирали, а без тези пазари американската икономика също би се
сринала. Американската финансова помощ на Обединеното кралство и Европа е
по-скоро търговски личен интерес, а не състрадание или милосърдие. Всичко, което правят САЩ е
предоставянето на широкомащабно потребителско финансиране за продуктите на
собствените си корпорации, като повечето от „финансирането“ никога не напуска
САЩ. Планът на Маршал е предимно социална програма за
подпомагане на американски мултинационални компании. Втората истина е, че Европа и Англия плащат много за
тази финансова помощ. Едва през 2006 г. Великобритания
най-накрая плати последната вноска за заемите, отпуснати от САЩ през 1945 г.
Третата е, че следвоенното
финансиране на Европа не е било основно за възстановяване, а като полагане на
основа за политически контрол, който до голяма степен се запазва и до днес.
Средствата от американския хвален план „Маршал“ са изразходвани повече за
финансиране на операция „Гладио“ (бел.
на преводача: съботьорски и терористични дейности), отколкото
за европейска реконструкция.
Както Уилям Блъм толкова добре отбелязва в една от своите статии,
"САЩ бяха далеч
по-заинтересовани от саботирането на политическата левица в Европа, отколкото
от реконструкцията, а средствата от плана на Маршал бяха насочени за
финансиране на политически победи за крайната десница, както и за насилствената
терористична програма, известна като Операция Гладио". Той
също правилно споменава, че ЦРУ е присвоило значителни суми за финансиране на
прикрита журналистика и пропаганда, като
един от каналите е фондацията на Форд. Освен това САЩ налагат
огромни икономически и политически ограничения за страните получатели като
условия за получаване на средства, повечето от които се използват за
подпомагане на повторното включване на европейските банкери и елити в техните
позиции на икономическа и политическа сила (след война, която самите те са
създали), а не да подпомага възстановяването. В крайна сметка европейците можеха да
се справят и без тази така наречена „помощ“ от САЩ, а Европа днес щеше да бъде
много по-добра и по-независима, ако бяха отказали офертата. Убеждението на
повечето американци, че тяхната нация е „възстановила“ Европа, е чиста
историческа митология, създадена от пропаганда и подкрепена от невежеството.
*
Бележка на преводача: Творбите
на г-н Романоф са
преведени на 32 езика, а статиите му са публикувани на повече от 150
чуждоезични новинарски и политически уебсайта в повече от 30 държави, както и в
повече от 100 англоезични платформи. Лари Романоф е пенсиониран консултант по
управление и бизнесмен. Той е заемал ръководни длъжности в международни
консултантски фирми и е притежавал международен бизнес за внос-износ. Той е
посещаващ професор в университета Фудан в Шанхай, представяйки казуси по
международни въпроси на старши класове в EMBA (Executive Master of Business
Administration EMBA – това е обикновено едногодишно вместо двугодишно
образование за добиване на магистърска степен по бизнес администрация –
предназначено е за хора, които са имали управленчески опит, но искат да имат
официална степен на образование. Управленческият опит е почти задължително
условие за прием. Възможно е също да се вземат предвид друга научна степен в
дадена област или други заслуги). Г-н Романов живее в Шанхай и в момента пише
серия от десет книги, най-общо свързани с Китай и Запада. Той е един от
авторите, участващи в новата антология на Синтия Маккини “Когато Китай кихне”.
(Глава 2 – Dealing with Demons —
Справяне с демони).
Пълният му архив може да се види на адрес
https://www.bluemoonofshanghai.com/ + https://www.moonofshanghai.com/
Можете да се свържете с него на адрес:
Copyright © Larry Romanoff, Blue Moon of Shanghai, Moon of Shanghai, 2023
