上海的月亮: BL — LARRY ROMANOFF — Измамната матрица на икономическата статистика на САЩ

Измамната матрица на икономическата статистика на САЩ

Лари Романоф, 27\1 септември, 2022

Превод: Велеслав Гривов

https://www.bluemoonofshanghai.com/politics/8446/

Правителството на САЩ и западните медии се радват да обвиняват други нации, че произвеждат ненадеждни икономически числа, но е широко признато, че няма национални икономически статистики в света, които умишлено да са ненадеждни и подвеждащи като тези на САЩ. Една забележителна черта на голямата трансформация е иновативността на правителството на САЩ в измислянето на статистика, която превръща икономическата дезинформация в изкуство. Много изследователи са публикували изследвания, които показват, че официалната икономическа статистика на САЩ в почти всички области е силно изкривена, за да нарисува положителна картина, която се различава значително от реалността, но с послушните медии, които контролират разказа, малко американци имат представа за истинското състояние на икономиката или личните последици от тези статистически манипулации. Както отбеляза един коментатор, "цифрите за работните места са измамни, нивото на безработица е измамно, инфлационните мерки са занижени и темпът на растеж на БВП (брутен вътрешен продукт) е надценен. Американците живеят в матрица от лъжи.”

Както ще видим, истинската безработица е много по-висока от официално обявеното число, инфлацията е повече от три пъти по-висока, отколкото признава правителството на САЩ, а БВП е едва малко повече от половината на публикуваните числа. Същото важи и за статистиката за заплатите, жилищата и др.

БВП (Брутен вътрешен продукт)

Не е нужно да сте икономист, за да оцените трудностите при сравняването на национални БВП, нито възможностите за измама в тяхната компилация. Например, ако нашите две страни и икономики са идентични, но вашата има по-висок процент на разводи, съдебните такси и други разходи за процеса на развод ще бъдат добавени към икономическото производство на вашата страна и вашата страна ще има по-висок БВП. Това не означава, че вашият народ е по-богат, нито че вашата страна е по-добро място за живеене. По същия начин, ако вашата страна е толкова яростно съдебна, колкото е САЩ, всички тези милиарди в съдебни такси от съдебни дела ще бъдат добавени към вашия БВП. Но отново, това не означава, че хората ви са по-богати. Всъщност, с изключение на юристите, всички те са по-бедни и почти със сигурност не е по-добро място за живеене.

Подобна е логиката и за образованието и здравеопазването. Ако моята страна има спонсорирана от правителството здравна система и държавни училища и университети, те ще бъдат записани в моите изчисления на БВП на ниска цена. Ако вашата страна, подобно на САЩ, има частни и ориентирани към печалбата здравни и образователни системи, много по-високите разходи ще бъдат записани в статистиката за БВП като отражение на много по-високата икономическа продукция. Но това не означава, че вашите хора са по-богати от моите, а всъщност те са много по-бедни, защото трябва да харчат висок процент от доходите си за здравеопазване и образование.

Ако вашата страна като САЩ харчи повече от 1 трилион долара за армията си всяка година, тези разходи ще бъдат включени във вашата национална статистика и само това ще направи почти невъзможно за нас да се конкурираме на базата на БВП. Но всички тези военни разходи не правят вашите хора богати; вместо това те ги обедняват, а всички тези убийства не правят вашата страна по-добро място от моята, дори ако го правите, за да направите света безопасен за демокрацията.

От горните примери трябва да е очевидно, че има много категории транзакции, които служат за силно надуване на БВП, но които не показват богатство в една нация, а всъщност могат да бъдат показатели за бедност. Трябва да е очевидно, че някои сектори от БВП на една нация служат за обогатяване само на много малко индивиди, докато по-голямата част от населението става по-бедна. Здравеопазването е очевиден пример - частните собственици на застрахователни и фармацевтични компании, болници и клиники, ориентирани към печалба, са наистина по-богати от нормата, докато почти цялото население е по-бедно. Военните са друг ясен пример, като само производителите на оръжие и банкерите са по-богати след война, докато обеднялото население може да плаща цената ѝ за поколения напред.

Ефектът от приватизацията върху БВП

Също така трябва да е очевидно, че страна като САЩ, която е приватизирала повечето физическа и социална инфраструктура, ще произвежда по-висок БВП от страна като Китай, където основната инфраструктура е собственост на правителството. Затворническата система в САЩ е добър пример за услуга, която е струвала на данъкоплатците 20 милиарда долара преди приватизацията и 80 милиарда долара след нея. Това е довело до увеличаване на БВП с 60 милиарда долара, но само няколко души са се обогатили от процеса, докато милиони са обеднели и обществото не е измеримо по-добре.

БВП на САЩ ще бъде надут от всички летища, магистрали, железопътни линии, електроцентрали, училища и университети и много други, които са продадени на инвеститори в частния сектор с много по-високи такси и данъци за обществеността, а оттам и много по-висок БВП. Но увеличеният БВП всъщност е точен показател за увеличаване на бедността сред населението, тъй като точният размер на този увеличен БВП трябва да бъде извлечен от джобовете на населението.

Основното счетоводство ни казва, че ако някой получава пари, някой друг трябва да ги е платил, защото парите наистина не растат по дърветата. В случай на приватизация всички хора трябва да плащат много по-високи такси и тарифи на частните фирми, отколкото са плащали преди на правителството, и именно тези увеличени такси и тарифи, източени от банковата сметка на всеки гражданин, създават увеличението на БВП. Силно увеличените такси от страна на частните компании ще увеличат БВП, докато същата тази сума се изстисква от покупателната способност на всеки гражданин и се концентрира само в няколко ръце, като по този начин се увеличава неравенството в доходите на нацията. Това е аритметика от трети клас. Не може да бъде по друг начин.

Също така трябва да е очевидно, че ако например Китай продаде своите болници и високоскоростна железопътна система на частни инвеститори (както американците толкова силно искат Китай да направи), БВП на Китай, нивото на бедност и неравенството в доходите ще нараснат измеримо. Когато Кунмин (бел. на прводача: столицата на провинция Юнан в Китай) продаде най-добрата си детска болница на частни собственици, таксите за пациентите вече са на път да се удвоят; тези изключително увеличени разходи ще увеличат БВП на Китай, но много хиляди семейства в Кунмин сега ще бъдат по-бедни.

Влияние от финансилизацията върху БВП

От друга страна, икономиката на САЩ е толкова силно финансилизирана, че почти половината от заявения БВП се състои просто от парични преводи от една сметка в друга, които по никакъв начин не могат да се сравнят с реалното производство или предоставянето на реални услуги. Много международни икономисти правят изявления в смисъл, че "когато премахнем аспектите на финансилизация от сметките, реалният БВП на САЩ намалява с близо 50%, а националният доход на глава от населението пада до около 15 000 долара.”

бел. на преводача: Финансилизацията се основава на така наречените F I R E (файър) сектори в американската икономика. Акронимът е доста подходящ, тъй като файър означава огън/пожар. Идва от Finance, Insurance and Real Estate - финанси, застраховки и недвижима собственост.

От горното можете да видите, че размерът на БВП на една нация може да бъде до голяма степен без значение за богатството и просперитета на тази нация и че сравняването на нации по БВП е изпълнено с трудности и спорове. БВП е просто мярка за стоки и услуги, произведени в една нация, и вероятно е точен показател в някакъв момент в миналото, но постепенно се е превърнал в начин да се запише резултат в игра на 'моят е по-голям от твоя'. Така че, в допълнение към реалните проблеми, описани по-горе, САЩ постоянно се опитват да преместят страничните стълбове, за да увеличат резултата си, като намират все по-креативни начини за увеличаване на БВП.

Скандалът с "условните (вменени) наеми"

Един умен трик на правителството на САЩ е нещо, наречено "условен наем", което означава, че ако притежавате къща, правителството добавя към БВП сумата, която би трябвало да платите като наем (но не сте го направили), на базата на умопомрачителната логика, че ако не притежавате тази къща, ще трябва да платите този наем. Само този елемент добавя около 1,6 трилиона долара, или 15% към БВП на САЩ. Също така, БВП се коригира (надолу) спрямо инфлацията, така че, както ще видите след малко, САЩ силно подценяват годишния си темп на инфлация, което автоматично надува БВП с около 2,3 трилиона долара, или около 20%. Само тези два елемента означават, че БВП на САЩ е фалшив и изкуствено завишен с около 35%.

Съгласно схемата за условен (вменен) наем по-горе, вие като собственик на жилище, живеещ във вашия собствен дом, се третирате като двама души, един наемател, който плаща "вменен" (измислен) наем, а другият наемодател, управляващ малък бизнес, притежаващ и наемащ къщата. Вие като наемател плащате въображаем наем, който отива във въображаемия БВП, а вие като наемодател имате въображаем доход от наем, който отива във въображаемия национален доход на глава от населението на страната. Американските икономисти твърдят, че тази"теория за вменения (условен) наем може да изглежда по-естествена, ако си представим крайния случай на общество, в което всеки сам отглежда храната си и строи собствените си къщи - без вменяването - БВП би бил нула". Американските правителствени икономисти са произвели други по-дълги и по-объркващи обяснения защо този вменен наем е подходяща, но всички те са глупости. Теорията е просто, че ако едно средно домакинство би плащало наем от $25,000 годишно, тази сума се добавя към средния доход на всички собственици на жилища.

Доход на глава от населението

Цифрата за най-честата средна величина за доход на глава от населението в САЩ е около 35 000 долара, а средният доход на глава от населението е около 55 000 долара, цифри, които идват направо от страната на фантазиите. Първо, 'условният наем', който споменах по-горе, се вписва не само в БВП (където е близо 10%), но и в цифрите за средния национален доход, което означава, че доходите на всеки собственик на жилище се завишават от несъществуващия му 'наемен доход'. Не можах да намеря надеждни данни за действителния размер на вменения наем, включен в средните национални доходи, но премахването на тази фиктивна сума потенциално би намалило реалния среден доход на глава от населението в САЩ до около 35 000 долара. Други фиктивни суми го намаляват още повече.

"Както много други неща за Америка, богатството на нацията и високите годишни доходи са просто още един мит и изведнъж толкова много от дисонантната информация, която получаваме за САЩ, започва да придобива смисъл – документираните истории за ширещата се бедност в страната, домакинствата от средната класа, които трябва да живеят на кредит, за да поддържат влошаващия се стандарт на живот, отложено пенсиониране, фалити.”

Абсолютно вярно. Намаляващо малцинство от населението на САЩ наистина се справя добре, докато все по-голям брой живеят в бедност и бедняшки квартали, фалират, не могат да си намерят работа, не могат да си позволят да се пенсионират, зависят за ежедневното си оцеляване от правителствени подаяния и вече не могат да си позволят да ходят на лекар. Но пропагандната машина продължава да разпространява фалшивия образ на блестящото имение на хълма.

Процент на инфлация

Един автор е отбелязал, че "Ако инфлацията в Америка се изчислява по същите статистически методи, използвани преди 1980 г., истинският процент би бил почти 10% по-висок от този, заявен от правителството на САЩ днес." И това е вярно, но това сериозно целенасочено грешно изчисление на индекса на потребителските цени (ИПЦ) е измамно на повече от едно ниво. Първо, то сериозно заблуждава американците относно състоянието на икономиката, отклонявайки вината от Федералния резерв и правителството към хората. След като отприщва масовото икономическо унищожение в началото на 1980-те години, Федералният резерв не иска обществеността да знае колко зле са били изхвърлени и ограбени, и така незабавно прилага производството на все по-измамни икономически статистики с лъжи, които се увеличават с всяка изминала година.

Тези фалшиви статистически данни за инфлацията включват и масивна финансова измама, кражбата на безброй милиарди долари от американския народ от собственото им правителство. Причината е, че всички плащания за социално осигуряване, социални и хранителни помощи и други неща са свързани с темпа на инфлация и са законодателно регламентирани да се увеличават всяка година, за да се покрият действителните увеличения на разходите за живот. Но тъй като правителството на САЩ умишлено подценява темпа на инфлация с около 10%, всички социални осигуровки са подценени и занижени с тази сума, натрупвана ежегодно, и така социалното осигуряване, много пенсии и други плащания би трябвало да бъдат с около 70% по-високи, отколкото са днес.

При изчисляването на инфлацията и индекса на потребителските цени (ИПЦ) правителствените статистици на САЩ са толкова иновативни, че е трябвало да създадат отделни категории, за да съдържат всичките си измамни изчисления. Ето няколко:

(1) Изключения:

Американските власти осъзнават, че най-лесният начин да намалят цитирания ИПЦ е просто да пропуснат неща, така че измислят мярка, наречена "основна инфлация". Това би трябвало да означава централната или най-важната част от увеличението на цените, тези, които са най-критични за потребителите, но не. Американската дефиниция изключва точно тези критични елементи като храна и гориво, елиминирайки най-важните елементи от статистиката за инфлацията, като по този начин създава напълно невярна картина. Измерването на инфлацията без храна и енергия е почти същото като измерването на инфлацията, след като извадите цялата инфлация.

(2) Заместване:

След това те си представят това, което наричат "ефект на заместване", което означава, че когато цените на говеждото месо се повишат, обществеността ще спре да купува говеждо месо и ще купува пилешко вместо това. Тази част е донякъде вярна, но находчивостта е в тяхното заключение, че тъй като вече не купуваме говеждо месо, те могат да го премахнат от изчисленията за инфлацията. Така че сега, когато цената на нещо се покачи, Министерството на труда на САЩ просто го елиминира от изчисленията и заменя нещо по-евтино. И буум, няма инфлация! Но, разбира се, всичко е лъжа. Американското земеделско бюро измерва нарастващите цени на идентичната кошница от стоки и разликата е голяма: например от 2007 г.до 2008 г. Министерството на труда отчита инфлация само от 4,1%, докато реалната инфлация, отчетена от ФБ, е 11,3%.

(3) Геометрично претегляне:

Друг хитър трик е произволно да се намали тежестта на увеличението на цените, когато някои цени се увеличават бързо, както често правят цените на петрола. Правителството е постановило, че ако цената на даден артикул се е повишила "твърде бързо", хората ще използват по-малко от него, така че с всяко бързо увеличение на цената правителството на САЩ намалява тежестта ѝ в изчисляването на индекса на потребителските цени. Например, здравеопазването е около 17% от БВП, но му е дадена тежест от само 6%, защото реалните разходи за здравеопазване се увеличават. Това само по себе си намалява индекса на потребителските цени в САЩ с няколко процентни пункта. И за двете по–горе, трябва да е ясно, че правителството на САЩ не регистрира действително увеличение на цените – с други думи, реална инфлация – а вместо това регистрира фиктивно потребителско поведение в лицето на силно увеличение на цените.

(4) Хедоника:

Тези тарикати правят произволни корекции за предполагаеми подобрения на качеството на стоките и услугите. Например, домашен уред може да е бил на цена от 400 долара, но е претърпял леко подобрение през следващата година на модела. Длъжностните лица произволно предполагат, че подобрението е на стойност 150 долара, а основният уред сега е само 250 долара, а след това използват тази цифра при изчисляването на индекса на потребителските цени, показвайки 40% спад в цените на уредите, докато в действителност цената остава непроменена. Този вид корекция сега се прилага за почти 50% от всички неща, съдържащи се в изчисляването на индекса на потребителските цени на САЩ.

Безработица

През юли 2013 г. Мортимър Цукерман написва задълбочена и информирана статия за Световния ден на труда, озаглавена "Скандалът с Пълно работно време в Америка на Непълното работно време", [1] в която той, малко прекалено нежно, опустошава статистиката за безработицата на правителството на САЩ, като посочва, че почти 300 000 "нови работни места", създадени през юни същата година, са предимно дим, в който работните места на пълно работно време са спаднали с над 500 000, докато работната сила на непълно работно време се е увеличила с около 800 000, разлика, която Бюрото по труда намира за недостойна за споменаване. Нископлатените работни места сега представляват почти половината от целия растеж на заетостта и дори с това, по-малко от 60% от американците имат работа от какъвто и да е вид. За един месец правителството на САЩ изброява голям брой нови работни места в търговията на дребно, но това е очевидно невъзможно, когато големите търговци на дребно като Джей Си Пени, Мейсиз, Сиърс и веригите от магазини за един долар са в беда и затварят магазини, а търговските центрове са толкова отчаяни за наематели, че отдават места под наем за ден или час. Зукерман отбелязва, че след като законът за здравеопазването на Обама задължава предоставянето на Здравно осигуряване на всички, които работят повече от 30 часа седмично, компаниите незабавно намаляват часовете на работниците до по-малко от 30, като често разделят една работа на пълно работно време на две на непълно работно време, за да избегнат тези разходи за обезщетения.

Дейв Кранцлер пише, че"докладът за заетостта в САЩ е може би най-подлъгващо измамен доклад, изготвен от правителството". [2] От 2008 г. насам правителството на САЩ извършва изкривявания всеки месец, опитвайки се да заблуди населението за несъществуващо възстановяване, за което невярно твърди, че е настъпило през 2009 г. Въпреки цялата истерия, истината е, че американската икономика все още седи на дъното, където е през 2008 г., без възстановяване от какъвто и да е вид и без създаване на нови работни места. Публичността за създаването на работни места в сферата на услугите и здравеопазването прикрива нископлатената заетост за чиновниците на дребно и домашните грижи за възрастните хора, а статистиката за безработицата е претърпяла същия вид творчество, както ИПЦ – ако дадена категория се окаже обезпокоителна или неудобна, правителството просто я пропуска от изчисленията.

Правителството на САЩ не се притеснява да масажира и пренарежда числа и категории, за да произведе резултати, [3] колкото и неточни и нечестни да са те, които поставят САЩ начело. През ноември 2014 г., Глен Кеслър съобщава във "Вашингтон пост" твърдението на Обама пред лидерите на Конгреса, че "докато пътувам до Азия за срещата на върха на Г-20, ще мога да кажа, че всъщност сме създали повече работни места тук в Съединените щати, отколкото всяка друга напреднала страна взети заедно", твърдение, което, разбира се, е невярно. Неговата дефиниция за напреднали нации пропуска всички онези, които всъщност растат, вместо да се свиват, нации като Китай, Русия, Бразилия, Индия, Индонезия и Мексико. Може би най-непочтената му позиция е да пропусне факта, че професионалната и средната класа на пълно работно време за образовани хора са изчезнали с тревожни темпове, като се създават само непривлекателни работни места на непълно работно време с минимална заплата, на които семействата не могат да оцелеят без социални помощи и купони за храна. Кеслер отбеляза, че твърдението му, че САЩ са създали 6 милиона "нови" работни места, се сравнява с това, че само Китай е създал повече от 50 милиона нови работни места от 2010 г.насам. Той завършва статията си с коментара, че "човек трябва да се почуди на умните икономисти в Белия дом, които успяха да разрежат и да нарежат числата, за да излязат тези «факти».”

Джим Клифтън, главен изпълнителен директор на "Галъп", в интервю за Си Ен Би Си, нарече данните за безработицата на правителството на САЩ "голяма лъжа", обяснявайки, че " ако работите минимум един час на седмица и ви се плащат поне 20 долара ... вие не се считате официално за безработни. Ако имате диплома по химия или математика и работите по 10 часа на непълно работно време, защото това е всичко, което можете да намерите... правителството не ви брои.”

За да се подчертае още повече опасното състояние на американската икономика и работна ръка днес, само 60% от работещите в САЩ имат работа. Според собствената статистика на правителството цели 40% от всички граждани в трудоспособна възраст нямат работа, но длъжностните лица все още твърдят, че безработицата е само 6%. Най-бързо растящият сегмент от работната сила в САЩ са хората на възраст 65-75 години, които трябва да бъдат пенсионирани, но не могат да живеят с оскъдните си пенсии и недостъпни здравни грижи и трябва да жертват пенсионните си години и да се върнат на работа, за да оцелеят.

Предполагам, че този коментар не би бил пълен без позоваване на цифрите в Китай, поне от американска гледна точка. За всяка страна икономическата статистика е приемлива, ако американците харесват числата, в противен случай те са "ненадеждни", като обвинението замества доказателството. В китайската икономическа статистика правителството на САЩ не харесва цифрите и така отхвърля китайските статистици като "необучени", а техните статистически данни като "ненадеждни", обвиненията отново заместват доказателствата. Въпреки това, Федералният резерв на САЩ (и други известни икономисти) са провели собствен анализ на икономическата статистика на Китай и са потвърдили, че реалният растеж на страната е в съответствие с официалните цифри.

Китайските статистици произвеждат числата си за китайците, а не за американците, така че те не си правят труда да обясняват методологията си и по този начин оставят американците на тъмно, жадуващи много пикантни подробности за китайската икономика, които не могат лесно да бъдат извлечени от брутните статистически числа. И когато американците се обаждат, никой не отговаря на въпросите им, затова обвиняват китайците, че са "ненадеждни", че подправят цифрите, че преувеличават, че може би имат "два комплекта книги", за да може правителството да знае "какво наистина се случва" с икономиката. Според Марк Магниер от Уолстрийт Джърнъл (къде другаде?), нов набор от добри числа "повдигна ново съмнение относно надеждността на собствената статистика на Китай", като Ситибанк услужливо се включи в "растежа, който вероятно е надценен", а някои безпристрастни западни "изследователи" твърдят, че цифрите са завишени с близо 100%. Отново, обвиненията са равносилни на доказателства.

Но истинската цел на тези атаки бе осветена от професора по икономика в хонконгския Университет за наука и технологии Карстен Холц, човек, който дори написа доклад за "качеството" на статистиката за БВП на Китай, който заяви, че китайската статистика страда от "ужасна липса на прозрачност". "Искаме да знаем повече, но те няма да ни кажат, защото (а) вярват, че това не е наша работа и (б) смятат, че ще намерим начини да използваме числата им срещу тях." Правилно и в двата случая.

Бележка на преводача: Творбите на г-н Романоф са преведени на 32 езика, а статиите му са публикувани на повече от 150 чуждоезични новинарски и политически уебсайта в повече от 30 държави, както и в повече от 100 англоезични платформи. Лари Романоф е пенсиониран консултант по управление и бизнесмен. Той е заемал ръководни длъжности в международни консултантски фирми и е притежавал международен бизнес за внос-износ. Той е посещаващ професор в университета Фудан в Шанхай, представяйки казуси по международни въпроси на старши класове в EMBA (Executive Master of Business Administration EMBA – това е обикновено едногодишно вместо двугодишно образование за добиване на магистърска степен по бизнес администрация – предназначено е за хора, които са имали управленчески опит, но искат да имат официална степен на образование. Управленческият опит е почти задължително условие за прием. Възможно е също да се вземат предвид друга научна степен в дадена област или други заслуги). Г-н Романов живее в Шанхай и в момента пише серия от десет книги, най-общо свързани с Китай и Запада. Той е един от авторите, участващи в новата антология на Синтия Маккини “Когато Китай кихне”. (Глава 2 – Dealing with Demons — Справяне с демони).