Намесите на САЩ в Канада - кратка история
от Лари
Романоф, 20 октомври, 2019
Превод: Велеслав Гривов
´а нападнем Канада
САЩ винаги са поддържали мечта за анексиране на Канада
и разширяване на родната американската империя, да включва цялата дължина и
широчина на Северноамериканския континент. Амбицията да се поеме териториален
контрол над Канада съществува от преди създаването на САЩ и оттогава не е
измеримо намаляла. САЩ са нахлували в Канада пет пъти, като последният опит
включва планове за погребване на по-голямата част от Канада в отровен газ. През
70-те години на миналия век САЩ стартират обширна програма за пропаганда и
насилие, предназначена за раздробяване и разчленяване на Канада като прелюдие
към поглъщането, а днес отново се опитва да погълне Канада чрез своята
злонамерена схема „Крепост Америка“. Насилственият военен вариант е изчезнал от
радарите за известно време, но лесно може да се появи отново в бъдеще, особено
когато САЩ започват все по-често да жадуват за източните запаси от прясна вода
на Канада.
Американците са били експанзионистични и войнствени
много преди основаването на своята нация, като за първи път атакуват Канада при
продължителна обсада през 1690 г., надявайки се да завземат Монреал и цялата
провинция Квебек. (1) За щастие американският командир, сър Уилям Филипс, не е
бил достоен за задачата, корабите и хората на експедицията му са били унищожени
предимно от канадската милиция, принуждавайки го да отстъпи. После, почти
веднага след основаването на САЩ като нация през 1776 г., американците два пъти
нахлуват в Канада със завоевателна мисия, като се стремят да добавят 10-те
милиона квадратни километра територия на Канада и всичките й национални ресурси
към първоначалните 13 щата на Америка, доста голяма амбиция за времето. (2) И
двете завоевателни експедиции се провалят, когато американците биват прогонени
обратно и принудени да се предадат в собствените си градове.
Американците се опитват отново през 1812 г. с
американския президент Томас Джеферсън - толкова арогантно сигурен в успеха, че
се отнася към предстоящото завладяване на Канада само като „въпрос на поход“.
Британските и канадските сили обаче се оказват превъзходни по отношение на
американците във всички отношения и канадците не само отблъсват американската
инвазия, но проникнват в САЩ чак до Вашингтон, принуждавайки тогавашния
президент Джеймс Мадисън да бяга за живота си. Няколко американски града биват
предадени на Канада. Както отбелязва един писател, „Във фентъзи света
на американската история неуспешният американски опит да окупира и анексира
Канада е магически излъчен като„ победа“, измислица, в която, както и много
други, широко се вярва в САЩ до наши дни ”. (3) (4) (5) (6) (7)
Но американците не спират дотам. През 1866 г.
Вашингтон приема ново законодателство, предвиждащо анексирането на всички
територии на Канада, което дава тласък на Канада да създаде федерацията, която
съществува днес. (8) (9) Законът на САЩ все още е в сила и представлява план за
нахлуване, който предвижда конфискацията на всички обществени земи и поемането
на контрол върху всички железопътни и водни пътища. Различните нови „канадски
държави“ да бъдат принудени да създадат нови законодателни органи, съобразени с
американските закони и практики. Новата федерация на Канада прави този план да
бъде мъртвороден, но американците упорстват в мечтата си.
През 30-те години военният департамент на САЩ създава
още един подробен план за нахлуване в Канада, който дори получава официалното
заглавие „Основен военен план за войската и флотата - Червен“. Това е документ
на 94 страници с печат „Тайно“ и е пет години в процес на планиране при
американския президент Хувър, и е актуализиран отново през 1935 г. и одобрен от
президента Франклин Рузвелт. През същата година Министерството на войната на
САЩ получава средства от 57 милиона долара за изграждане на три въздушни бази
на канадската граница с единствената цел на превантивни инавазионни атаки срещу
Канада. Базите е трябвало да бъдат замаскирани като цивилни летища, но
достатъчно мощни във военно отношение „да доминират в индустриалното сърце на
Канада“.
Американските военни провеждат масивни „военни игри“ с
участието на около 50 000 военнослужещи на границата на Канада, които съдържат
практически маневри за евентуалното нашествие. Дори в онези дни американците
вече са участвали в химическа и биологична война; една от поправките на Рузвелт
от 1935 г. е разрешението на американските военни за „незабавна първа употреба
на отровен газ срещу канадците“ и препоръчва да се бомбардират до пълно
унищожаване всички градове, които не могат да бъдат превзети. САЩ поддържат
този план в сила по време на Втората световна война, с намерението да го
следват, след като завършат победите си в Европа и Япония. Планът е представен
на Комитет на Конгреса на САЩ при тайни заседания, но е открит, когато е
публикуван по погрешка. Няма да се спирам на подробностите тук, тъй като Майкъл
Чосудовски написа наскоро статия, съдържаща копие на целия документ.
В публикувана статия, в-к Вашингтон Пост призна, че
това е не само "дързък план", но и "стъпка по стъпка план за
нахлуване, завземане и анексиране на съседа ни на север. Първо, ние изпращаме
съвместни отвъдморски сили на Военноморските сили за превземане на пристанищния
град Халифакс, отрязвайки канадците от техните британски съюзници. След това
захващаме канадските централи близо до Ниагарския водопад, така че те замръзват
в тъмното. Тогава американската армия нахлува на три фронта - марширува от
Вермонт, за да завземе Монреал и Квебек, нахлува от Северна Дакота, за да
грабне железопътния център в Уинипег, и щурмува от Средния Запад, за да завземе
стратегическите никелови мини на Онтарио. Междувременно ВМС на САЩ завземат
Големите езера и блокират пристанищата на Канада в Атлантическия и Тихия
океан."
Но американците не се отказват лесно; в края на 2013
г. и началото на 2014 г. целият процес се повтари с поредния потоп от медийни
дебати за завладяване на Канада от САЩ, като сепаратизмът на Квебек отново
удобно вдига глава с толкова перфектен синхрон. През октомври 2013 г. родената
в Америка журналистка Даяна Франсис предложи окончателно поглъщане на Канада от
САЩ. Според нея „Ако Канада ще бъде целта на пълзящото превземане от голям
играч, може и да управляваме процеса“. (10) Цялото й предложение е глупава
тъпотия, обсипана с лъжливи предположения и обиди към интелигентността на
всички канадци. Аз лично се съмнявам, че някоя от представените идеи е всъщност
нейна; най-вероятно те произхождат от Съвета по Международни Отношения и
Трилатералната Комисия. Все пак американската амбиция е налице, а американските
неокони (бел. на преводача: Пример за тънко-лицемерен англосаксонски
хумор - neocons е накратко от нео-консерватори, а con
man означава престъпник) едва ли скоро ще се откажат от мечтите си.
И, за съжаление, почти никой канадец няма да вземе предвид постоянното странно
съвпадение на квебекския сепаратизъм, подхранващ тласъка за континентално
сливане, и да положи усилия за свързване на точките.
Днес, САЩ все още имат същите планове за анексиране на
Канада, като се започне със създаването на военно поделение на Северното
командване на САЩ, което министърът на отбраната на президента Буш, Доналд
Рамсфелд, посочи като план за "бинационална интеграция" на военните
командни структури. Това е изцяло създадено от САЩ въображаемо споразумение,
приготвено без участието или споразумението на Канада, в което американското
военно командване ще разшири своята юрисдикция в цяла Канада, включително и в
канадската Арктика. Американците възнамеряват да определят програма за тази
„интеграция“, която би оказала огромно влияние и контрол върху правните,
политическите, икономическите и военните дела на Канада. Канада също е била
насилвана да участва в американската програма за противоракетна отбрана като
част от тази военно интеграционна схема. Приемането на тези планове би
представлявало фактическо анексиране, при което Канада ще престане да действа
като суверенна нация и ще се превърне в своеобразен протекторат на САЩ. По това
време, правителството на Консервативното правителство на Канада изглежда е
възприело американския план, заедно с подкрепата на програмата на САЩ за
световната война и фалшивата „война срещу тероризма“. Това може да е началото
на изчезването на Канада като нация. Що се отнася до Вашингтон, този план за
„осигуряване на периметъра на сигурност в Северна Америка“ е техният начин за
„привеждане на Канада в Крепостта Америка“, крепост, от която Канада никога
няма да избяга.
Американците също упражняват силен натиск върху Канада
за закупуване на голям брой и недостъпни военни самолети и техника като
средство за демонстриране на канадската лоялност към Американската империя (коментар
от преводача: Е, поне не са 5 и половина Ф16 за гъзилиони долари!). Глупостта
на подлагането от страна на Канада е очевидна. Канада няма врагове или поне
Канада нямаше врагове преди нетърпеливата подкрепа на премиера Стивън Харпър за
войните на САЩ в Ирак и Афганистан и сляпата му подкрепа за Израел. Но въпреки
това единствената нация, която някога би нападнала Канада, са самите САЩ, а
скромните военни покупки, достъпни за Канада, не биха направили нищо, за да
предотвратят нападението.
Поради често надделяващата си политическа и военна
сила, САЩ също притежават непропорционално ниво на преговорна сила и сключват
търговски споразумения като СТО и НАФТА, като принуждават останалите участници
да се съгласят с правила, предназначени за възползване само от САЩ. В
едно неотдавнашно търговско споразумение с Канада за тръбопроводното пренасяне
на канадски нефт към САЩ, американците поискаха - и получиха - съгласие, че
след като потокът на петрол започне, той не може да бъде спрян, дори ако Канада
се окаже в недостиг за собствените си нужди. В този случай на Канада
ще бъде разрешено да намали доставките на петрол до САЩ, ако и само ако, тя
също намали доставките до собствените си рафинерии в същото съотношение.
Удивително е, че Канада би била толкова слабо настроена, че да се подложи на
тази степен на американски тормоз. Споразумението на практика гласи, че
Канада трябва да изнася нефт в САЩ, дори ако няма такъв, и трябва да внася
всяка капка, само за да го реекспортира в САЩ.
Преди няколко години, като част от план за полицейско
управление на канадско-американската граница, САЩ обявиха съвместен полицейски
проект, който ще даде право на американските агенти и служители да преследват
заподозрени или да извършват правораздавни операции от канадската страна на
границата. Но, както при всички международни споразумения, САЩ поискаха нейните
служители да бъдат освободени от канадското законодателство, което е явно
нарушение на суверенитета на Канада. Същото се случи с американските митнически
и имиграционни служители, извършващи предварително митническо разрешение за САЩ
на канадските летища за пътуващите до САЩ. Служителите своеволно са нарушавали
многобройни канадски закони, включително налагане и събиране на глоби
от канадци - докато все още са в Канада - за множество дребни така
наречени митнически нарушения, които не нарушават никакъв канадски
закон, действия, за които те са нямали никакви правомощия, а вместо
това са санкционирали канадцките граждани според американското законодателство
- а понякога и без никакъв съществуващ закон. Като един пример е
глобяването на канадците с големи суми пари за притежание на кубински пури
- докато все още са в Канада! Те просто са прилагали реални
или въображаеми закони на САЩ спрямо гражданите на Канада в Канада и са искали
имунитет срещу наказателно преследване или отговорност. Когато Канада беше
домакин на конференция на Г-20, Американската Секретна Служба и други агенти се
опитаха да контролират целия канадски апарат за сигурност, причинявайки
сериозни дипломатически инциденти, под общото прикритие на това, че
американците са имунизирани срещу всички канадски закони и непрекъснато са се
отнасяли към местните полицейски власти като "онези шиба...и канадци".
Имало е много неприятни инциденти от този вид.
Друг епизод, който не доведе точно до обич към
американците в Канада, беше едностранната декларация на американските военни,
че Северозападният Проход на Канада е „международна територия“ (което очевидно
не е) и е отворена за търговско корабоплаване на САЩ. Още по-лошото беше, че
американските военни кораби могат да оперират в откритите северни води на Канада
и под ледения шелф (в подводници) без уведомление или разрешение от Канада.
Американците предположиха, че ако Канада бъде твърдо решена да претендира за
собствена северна територия, ще трябва да инвестира значителни средства във
военна способност за защита на тази зона - със САЩ, желаещи да продадат на
Канада целия хардуер, необходим за защита от нейния предполагаем най-добър
приятел и съсед.
САЩ, особено цялата западна част, са толкова нехайни с
водоснабдяването си, че голяма част от нацията вероятно скоро ще се
превърне в безводна пустиня, неспособна да поддържа никакъв вид
селско стопанство, предимно Калифорния, която произвежда голяма част от
хранителните продукти на нацията. САЩ вече са хвърлили око на обилните
доставки на прясна вода от Канада и вече са извили ръцете на Канада за
създаването на канал, който да пренасочи голяма част от водата в Канада към
щатския Югозапад. Такова споразумение разбира се е в ущърб на Канада.
Канадското правителство няма да публикува нито един от тези документи пред
обществеността под претенции за "национална сигурност", но ако
канадският народ имаше някаква ясна представа до каква степен националният им
суверенитет вече е предаден на американците, те ще обесят всеки политик на
най-близкото дърво. Удивително е, че канадците са толкова невежи за тези
споразумения и не изискват публикуването на пълните текстове. (бел. на
преводача: Помислете за ситуацията в България.)
Тук трябва да се отбележи, че от политически и
„отбранителни“ машинации или от алчност за природните ресурси на Канада е много
вероятно САЩ един ден да нахлуят в Канада. Написано е на стената от 300 години
и канадците би трябвало да са слепи, за да не го видят. Една от тъжните части
на това жалко затруднение е, че когато това се случи, никой няма да дойде в
защита на Канада. Канада като нация толкова тясно и сляпо се е обвързала със
САЩ, че по-голямата част от света гледа на нея като на малкия брат на Америка и
на военния спор ще се гледа като на спор в семейството. Може да е вярно, че
Канада има малко врагове в света, но също така е вярно, че Канада няма
приятели. Тази бедна страна пое по лесния път, сляпо и наивно се излага
на пълзящата американска колонизация и никога не е образувала международни
съюзи, нито е създавала приятели, на които може да се разчита във време на
нужда. И когато американците най-накрая покажат истинските си цветове,
неприятелският свят на Канада просто ще седне и ще гледа. Няма да има
международно неодобрение. Единственото, което може да спаси Канада, ще бъде
по-тесни съюзи с държави като Русия и Китай, същите хора, които американците
научиха канадците да мразят толкова горчиво в продължение на толкова
десетилетия.
Канадското сепаратистко движение
В началото на средата на 60-те години на миналия век и
продължавайки до 70-те години на миналия век в Канада продължаваше постоянна и
широко разпространена дискусия относно възможността и мъдростта на
присъединяването към САЩ, за да се превърнем в държава континент. Въпреки че
липсваха подробности, презентацията беше съблазнителна. В крайна сметка бяхме
„почти едни и същи“ хора със сходни интереси и култура. Ние четяхме едни и същи
книги, гледахме едни и същи филми и телевизионни програми, повърхностно
изглеждахме като притежаващи едни и същи ценности, така че сливането не би
трябвало да представлява значимо културно предизвикателство. Освен това ние,
новите канадско-американци, щяхме да се възползваме от силата на щатския долар
и икономика, повече произведени стоки щяха да се предлагат на по-ниски цени, а
ние щяхме да бъдем част от печеливш отбор в международен план. (бел. на
преводача: Един както изглежда щастлив Евр/оп/ейски Съюз.) Част от теорията
беше, че Канада е толкова малка и незначителна, че независимото оцеляване ще
бъде трудно в дългосрочен план, а сливането (поглъщането всъщност)
наистина би било в най-добрия интерес на Канада.
Предложението получи голяма роля в медиите, в
академичните среди и особено в университетските кампуси. Канадците
в онези години, все още базиращи се на простия живот от 50-те години на миналия
век, бяха политически невинни и нищо неподозиращи и със сигурност ние,
студентите, бяхме безнадеждно наивни по отношение на безмилостността на
външните работи. Участвахме нетърпеливо в тези дискусии, претегляйки в
съзнанието си и обсъждайки плюсовете и минусите на такова сливане на нациите.
Перспективата за присъединяване на Канада към САЩ в някаква републиканска
федерация, разбира се, би била изключително в полза на САЩ и също толкова в
ущърб на Канада, но въпреки това перспективата беше изтласквана напред и обсъждана,
препоръчана в много кръгове, представяйки това, което изглежда да бъде
правдоподобна обосновка за подобен ход.
Като студенти отбелязахме навремето, че темата
показваше любопитното нежелание да умре; дискусията спираше за известно
време, но след това се появяваше отново малко по-упорито от преди. И въпреки че
бяхме слабо осъзнати, изглеждаше, че темата има забележителни възкресителни
сили, все пак по някакъв начин предполагахме, че дебатът е спонтанен и присъщ
за Канада. Тогава не ни е хрумвало, че популяризирането на темата може
би е имало чужд и зловещ източник, изцяло независим от канадците. Но както
по-късно разбрахме, в действителност е имало „чужд и зловещ източник“, изхождащ
от недрата на американското правителство - ЦРУ. (11) (12) (13)
Точно по време на този дебат Канада започна да изпитва
терзанието от потенциално разпадане, тъй като нейната френскоговоряща провинция
Квебек изведнъж заплаши да се отдели от Канада, за да стане независима нация.
Малцина от нас имаха разбиране за мотивацията за този внезапен и насилствен
квебекски натиск за сепаратизъм и се чувстваха безпомощни, когато
сепаратистките настроения все повече се възпалваха до опасно ниво. Малка
терористична група (FLQ) стана активна, което доведе до няколко отвличания и
убийства, взривяване на бомби на различни места и други плашещи актове на
насилие. Сред другите резултати от това ново развитие беше поредното възраждане
на дебата между Канада и САЩ, който настоятелно заявяваше, че ако Квебек се
отдели от Канада, единственият разумен курс, останал за сега раздробената
нация, ще бъде да се възползва от приветствието на американците" и се
присъединете към САЩ като друга "държава".
След това, на 24 септември 1971 г., вестник Звездата
на Монреал публикува фотокопие от тайно пуснато писмо, което ефективно
идентифицира сепаратисткото движение в Квебек и терористичната група FLQ като
фалшив флаг операция на ЦРУ. Писмото е строго секретно бележка на ЦРУ от 16
октомври, 1970 г. и е написано до агенти на ЦРУ, които играят важна роля за създаването
и разгарянето на FLQ в техните актове на насилие. Мисията гласи отчасти: „Някои
източници препоръчват да предприемем спешни стъпки, за да спрем временно
контакта с активисти на FLQ, тъй като мерките на канадското правителство биха
могли да имат нежелани последици." Предвид това, не е неибходимо много
въображение да се види дълбоката връзка на ЦРУ с квебекското сепаратистко
движение, тъй като именно САЩ биха имали най-много печалба от подобно събитие.
Независим Квебек би бил по-скоро безполезен като политическо образувание и
най-вероятно би бил принуден да се присъедини в определен момент или към новата
федерация САЩ-Канада, или да стане част от Френската република.
Голяма част от хората, включително много учени, бяха
убедени, че ЦРУ е провело тези операции в преднамерен опит за разделяне на
Канада с евентуалната цел на това, което би било принудително превземане на
страната. Тази строго секретна докладна записка беше, разбира се, категорично
отречена от американското правителство; Държавният департамент твърдеше, че
адресът на ЦРУ, посочен на заглавието на бележката, е военноморска болница,
което твърдение се оказа невярно. Уикипедия, вярна на корените си и нечестна както
винаги, публикува недокументирано твърдение, че писмото на ЦРУ е фалшификация
на Съветския съюз, който се е притеснявал, че може по някакъв начин да бъде
обвинен за безредиците в Канада. Не знам каквато и да е причина или настроения,
съществуващи в Канада по онова време, които може би биха накарали канадците да
обвинят СССР за участие в дейност, от която нямаше абсолютно нищо да спечели.
Американците, от друга страна, имаха да спечелят доста.
След публикуването на писмото, много части от
документирани и убедителни доказателства се появиха независимо, за да задоволят
повечето хора, че правителството на САЩ, работещо чрез ЦРУ, не само подпомага и
обучава, но и създава терористичната група FLQ (също както САЩ създаде Ал
Кайда, окончателно призната от Хилари Клинтън) в планиран и преднамерен опит за
дестабилизиране на Канада с оглед дезинтеграция и евентуално поглъщане от САЩ.
Едно очевидно свидетелство за дълбока намеса на ЦРУ с FLQ е, когато
похитителите преговаряха за връщането на жив заложник в замяна на свободата си,
самолетът Sabreliner, който ги отведе до Куба се оказа собственост на ЦРУ. (14)
(15) (16) (17)
Днес повечето наблюдатели са съгласни, че ЦРУ е била
отговорна за дейността на сепаратистките групировки в Квебек през 60-те години,
както и че е била източникът на постоянните предложения за сливане между Канада
и САЩ. Журналистът Франсоа Лизе пише: „В Квебек има почти единодушно съгласие,
че една или повече мрежи на ЦРУ работеха в сянка“. А през септември 1973 г.
директорът за шпионажа в RCMP (Royal Canadian Mounted Police — Кралската
канадска конна полиция) в Канада Лесли Дж. Бенет казва, че Монреал е бил
инфилтриран от голям брой агенти на ЦРУ по време на сепаратистката криза, че
ЦРУ е "нахлула" в Канада и работи в интерес на Вашингтон. Неговите
наблюдения веднага доведоха до изключителен политически натиск на САЩ върху
Канада; малко след като направи това изявление, Бенет беше обвинен, че е
шпионин за руския КГБ и с разрушената си кариера напусна Канада и отиде в
изгнание в Австралия. Едва 20 години по-късно, през 1993 г.,
правителството на Канада най-накрая призна, че обвиненията срещу Бенет са
направени фалшиво и че той е невинен по обвиненията, че е двоен агент.
Една от по-тъжните части на този трагичен епизод в
историята на Канада беше яростното отричане от тогавашния премиер Пиер Трюдо (бел.
на преводача: бащата на сегашния премиер!), който обеща, че ЦРУ никога не е
имало никакви операции в Канада и че никакви подобни усилия не биха могли или
биха били предприети без пълното знание на канадското правителство. Но всъщност
ЦРУ имаше много операции в Канада, както със знанието на канадското
правителство, така и без него. Изявленията на Трюдо бяха откровени лъжи,
направени от смущение, некомпетентност и желание да се скрие истината.
ЦРУ и кубинци в Канада
Правителството на САЩ и ЦРУ не винаги са работили
независимо от правителствените и полицейските сили на Канада, но работата им
винаги е била насилствена и незаконна. Един забележителен пример се случи в
Монреал през 1972 г., когато Канадската полиция (RCMP) подпомогна САЩ в тайната
им война срещу Куба. На 4 април същата година агенти на ЦРУ взривиха бомба в
търговските офиси на кубинското консулство в Монреал, като убиха един човек и
раниха седем други и нанесоха големи щети. RCMP на Канада и ЦРУ започнаха
незабавно да работят в операция, която беше добре репетирана
предварително. Когато пристигнаха в консулството, канадската полиция
арестува целия кубински персонал - които не са извършителите, а жертвите на
нападението - и които също имат дипломатически имунитет и не могат законно да
бъдат арестувани или държани. Но те бяха арестувани и държани, безапелационнио
в полицейски участък в Монреал и, тъй като консулството бе празно от персонал,
ЦРУ наруши дипломатическите закони и претърси помещенията. (16) (17)
През онези часове, когато сградата беше свободна и
неохранявана, ЦРУ прегледа и иззе всичко интересно. Тяхната най-ценна находка
беше книга с кодове, която те определиха като една от най-големите находки от
разузнаване. Но RCMP не игра никаква роля в разследването; според доклади,
книгата с кодове и всички останали иззети документи са почивали на бюрото на
ЦРУ в Лангли, Вирджиния в рамките на часове след първоначалната експлозия.
Разбира се, както полицията в Канада, така и правителството на САЩ отрекоха
каквото и да било участие в тези престъпни действия. Но след това на 6 октомври
1975 г. Роналд Делумс, член на Комитета на Камарата на представителите, който
разследва дейността на ЦРУ, разкри, че нападението срещу кубинското консулство в
Монреал е резултат от операция на ЦРУ, която е била предназначена да получи
тайна информация за кубинците.
Канадските прехвалени RCMP са били нещо като ратаи за
пратеници на ЦРУ, които са влезли в страната, извършили терористични актове,
включително убийства, след което тихо отново са се изплъзнали, като вината е
била поставена върху анти-кубински активисти от Флорида. И това не е
единственият път, когато ЦРУ са активни в тероризма в Канада; имало е и много
други, някои са имали за цел да насърчат отделянето на Квебек и разпадането на
Канада, а други насочени към кубинците.
·
o
През 1963 г. ЦРУ / FLQ
взриви бомба в Щаба на националната отбрана в Отава, убивайки един човек.
o
През 1968 г. ЦРУ / FLQ
постави бомба в пощенска кутия до канадски магазин за гуми в Отава.
o
През 1969 г. ЦРУ / FLQ
поставиха мощна бомба, която взриви Монреалската фондова борса, причинявайки
големи разрушения и сериозно наранявайки двадесет и седем души.
o
През 1966 г. ЦРУ
насочва атака с базука срещу кубинското посолство в Отава.
o
През 1966 г. ЦРУ
експлодира бомби в кубинските търговски офиси в Отава.
o
През 1967 г. ЦРУ е
детонира бомба на Кубинския павилион на Експото в Монреал.
o
През 1967 г. ЦРУ
взриви бомба в складовете на канадска фирма, търгуваща с Куба.
o
През 1967 г. ЦРУ
бомбардира кубинските търговски офиси в Монреал.
o
През 1969 г. ЦРУ
постави бомба на вратата на кубинското консулство в Монреал.
o
През 1971 г. ЦРУ
отново бомбардира кубинските търговски офиси в Монреал.
o
През 1974 г. ЦРУ
взриви бомба в кубинското посолство в Отава.
o
През 1976 г. ЦРУ
постави взривно устройство в кубинското консулство в Монреал.
o
През 1980 г. ЦРУ
взриви бомба в кубинското посолство и консулство в Монреал.
o
И от всичко това изглежда, че канадските власти никога
не са имали заподозрени и никога не са повдигали обвинения срещу извършителите
на тези терористични актове. Би било подходящо да се чудите защо не.
Канадският Avro Arrow (Авро Ароу)
Някога Канада имаше процъфтяваща високотехнологична
авиационна индустрия, която в края на 60-те години на миналия век беше
проектирала и пуснала в производство свръхзвуков реактивен изтребител с
вълнуваща нова технология за управление на зоната - Авро Ароу - това беше
най-бързият самолет в света и много превъзхождаше всичко, което САЩ имаше по това
време. Прототипите и изпитателните самолети бяха летели и самолетът беше готов
да бъде пуснат в производство, като голяма част от света с нетърпение чакаха.
Тогава с удивителна изненада премиерът на Канада Джон
Дифенбейкер рязко обяви незабавното прекратяване на целия проект за развитие на
Ароу, като направи 40 000 безработни без предупреждение или предизвестие и
повече или по-малко подписа смъртната заповед за аерокосмическата индустрия на
страната. Но това беше нещо повече от обикновено анулиране на проект:
правителството нареди незабавно да се унищожи всичко, свързано с проекта Ароу.
Всички експлоатационни самолети, прототипи и незавършени самолети трябваше да
бъдат нарязани на парчета и изхвърлени като скрап. В допълнение, цялата
строителна инфраструктура за Ароу беше бързо унищожена, включително всички
производствени платформи и оборудване, както и всички документи, данни от
изследвания и тестове, скици, планове и чертежи. Всичко в канадските
ръце, свързано с технологията и ноу-хау на Ароу, беше унищожено.
Никога не е давано разумно обяснение на разтревожената
канадска общественост. Правителството предложи слаби оправдания за прекомерни
разходи по време на необходими икономии, но те бяха кухи претенции, за да се
прилагат към такава поразително успешна и доказана технология. Актовете на
унищожаване бяха обяснени с твърдението, че СССР е шпионирал Канада и това е
имало за цел да предотврати попадането на технологията в съветски ръце. Но
твърдението е безсмислено. В нормален свят, за чувстващият се несигурен от
мисълта за крадци в квартала, обичайният отговор би бил да си подбере по-добра
ключалка на вратата. Решението на Канада беше да унищожи всичко в къщата, за да
няма какво да крадат. (18) (19) (20)
Американците бяха научили за въздушния пробив на
Канада, тъй като по онова време Канада нямаше аеродинамични тунели, подходящи
за тестване на този революционен самолет и бяха уредили да използват
американски съоръжения. САЩ в онези дни бяха решени да получат това, което тя
наричаше „въздушно превъзходство“ във всички отношения, а перспективата на
Канада да произвежда (и продава в цял свят) военен самолет, който щеше да
направи най-добрият такъв американски да изглежда остарял, беше едновременно
тревожна и заплашителна.
Правителството на Канада внимаваше да отхвърли
обвиненията за американската намеса в проекта Ароу, като твърдеше, че решенията
му са изцяло взети в Канада, но това твърдение изтънява при внимателен преглед,
тъй като след като Канада прекрати проекта Ароу, правителството на САЩ даде на
Канада - безплатно и без разумна причина - цяла ескадрила от собствения им
самолет Фантом, която да замени унищожените Ароу. Морковът и пръчката.
Единствената теория, която отговаря на всички известни факти, е, че САЩ са
притиснали Канада да се откаже от проекта и са подкрепили натиска със заплахи,
които Канада трябва да е счела не само за достоверни, но и за плашещи -
най-вероятно военен удар. (21) Вероятно никога няма да разберем точната
тактика, която американското правителство е използвало, но очевидно те трябва
да са изплашили крайно много Канада, за да може правителството едностранно,
внезапно и без видима причина да унищожи всяка следа от най-добрия военен
самолет на земята по това време.
Една от причините за американската отмъстителност по
въпроса беше, че САЩ по това време се опитваха да тормозят Канада да споделя
способностите на НОРАД в Северна Америка, да служи като специализирана мрежа за
противовъздушна отбрана срещу съветските атаки, но изцяло под американски
контрол. Производството в Канада на подобен превъзходен самолет би направило
американците безпредметни, като ефективно би убило НОРАД, а американците биха
се провали в голям опит в цялостното им усилие да покорят и може би анексират
Канада.
Тъй като Авро Ароу все още е чувствителна тема в
Канада, САЩ вероятно няма да разсекретят свързаните с нея документи за друго
поколение, когато всички участници са отдавна починали. Канада вероятно никога
няма да разсекрети своите. И до днес Авро Ароу е срамно петно върху
колективната памет на Канада за подлагане под отвратителния натиск на Америка и
все още предизвиква силно чувство на негодувание към американците. Тук си
струва да се отбележи, че през 2013 г., около 50 години по-късно, докато Канада
оценяваше потенциалните покупки на различни военни самолети от ново поколение,
много хора твърдяха, че модифицираният и преоборудван Ароу все още би бил равен
или превъзхождащ на всичко, налично на пазара.
Всъщност имаше много повече към тази история.
Дифенбейкер трябва да е устоял на американския натиск над нивото, което
американците са смятали за разумно, тъй като не само са получили унищожаването
на Ароу, но силно са се намесили в следващите избори в Канада, за да
гарантират, че правителството ще падне и ще бъде избрана друга партия.
Тогавашният американски президент Кенеди е намразил Дифенбейкер след фиаско
„Ароу“ и е положил големи усилия да свали правителството. Канадският автор Джон
Бойко написа книга, озаглавена Студен огън, която засегна тази и свързаните с
нея въпроси и отбеляза почти фанатичното раздразнение на САЩ по отношение на
потенциалния възход на Канада в континенталните и международните отношения,
като заяви, че Кенеди „отхвърля“ това, което нарича „канадски национализъм“ , и
положи големи усилия за борба с него, включително да се намеси в изборите в
Канада и дори да упражнява огромен политически натиск чрез наводнение от
средства, за да промени националните бюджети на страната. ЦРУ дори предостави
на близък приятел на Кенеди фалшив паспорт, за да му позволи да влезе в Канада
и да издаде подробни доклади за напредъка на изборите в страната, давайки на
американците боеприпасите, необходими за саботаж на правителството. Да се каже,
че това са преки атаки срещу суверенитета на Канада би били подценяване. (22) -
(26)
Още повече, че американците винаги са подхранвали
мечта за интегриране на Канада в САЩ, с военни средства, ако е необходимо, и
според книгата на Бойко, на последното заседание на кабинета преди убийството
на Кенеди, една тема е била именно тази интеграция, която е била една причина
САЩ да бъдат толкова отчаяни, за да смажат абсолютно всички признаци на това,
което се нарича „канадски национализъм“. Целта е по същество да се унищожи
идентификацията на канадците със собствената си нация, след което да ги погълнат.
Според мен еврейско-американският "журналист" Даяна Франсис написа
книга по тази тема през 2015 г., пропагандирайки идеята, че Канада в крайна
сметка ще бъде погълната от американците, така че те с готовност трябва да
влязат в процеса и да се опитат да го „управляват”. Във всеки случай Бойко
отбеляза, че „От гледна точка на Канада [Кенеди] е абсолютен побойник“.
*
Бележка
на преводача: Творбите на г-н Романоф са преведени на 32 езика, а статиите му са
публикувани на повече от 150 чуждоезични новинарски и политически уебсайта в
повече от 30 държави, както и в повече от 100 англоезични платформи. Лари
Романоф е пенсиониран консултант по управление и бизнесмен. Той е заемал
ръководни длъжности в международни консултантски фирми и е притежавал
международен бизнес за внос-износ. Той е посещаващ професор в университета
Фудан в Шанхай, представяйки казуси по международни въпроси на старши класове в
EMBA (Executive Master of Business Administration EMBA – това е обикновено
едногодишно вместо двугодишно образование за добиване на магистърска степен по
бизнес администрация – предназначено е за хора, които са имали управленчески
опит, но искат да имат официална степен на образование. Управленческият опит е
почти задължително условие за прием. Възможно е също да се вземат предвид друга
научна степен в дадена област или други заслуги). Г-н Романов живее в Шанхай и
в момента пише серия от десет книги, най-общо свързани с Китай и Запада. Той е
един от авторите, участващи в новата антология на Синтия Маккини “Когато Китай
кихне”. (Глава 2 – Dealing with Demons — Справяне с демони).
Пълният му архив може да се види на адрес
https://www.bluemoonofshanghai.com/ + https://www.moonofshanghai.com/
Можете да се свържете с него на адрес:
*
Notes (Източници):
(1) Battle of Quebec 1690 & Quebec Expedition 1711; https://minerdescent.com/2012/04/27/battle-of-quebec-1690
(2) How U.S. Forces Failed to Conquer Canada 200 Years Ago; https://www.history.com/news/how-u-s-forces-failed-to-conquer-canada-200-years-ago
(3) Reflecting on Canada’s National Sovereignty: America’s Plan to Annex
and Invade Canada
By Prof Michel Chossudovsky; Global Research, June 30,
2013
(4) http://www.globalresearch.ca/reflecting-on-canadas-sovereignty-americas-plan-to-annex-and-invade-canada/5341097
US War Department Plan to Invade Canada
(1930)
(5) Prof Michel Chossudovsky; Global Research, https://www.globalresearch.ca/interference-by-unnamed-foreign-powers-in-canadas-elections-the-invasion-of-americas-backyard/5683264
(6) Invasion-Canada-1812-1813-Pierre-Berton
(7) Warof1812-History.com
(8)Bill to Annex Canada into the US (1866) – History of Canada; https://www.mysteriesofcanada.com/canadian-political-system/us-annexation-treaty
(9) July 1st 1867: Canada’s National Sovereignty: America’s Plan to Annex
and Invade Canada
By Prof Michel Chossudovsky; Global Research 30 June
2013
(10) Merger Of The Century: Why Canada and America Should Merge; https://www.amazon.com/Merger-Century-Canada-America-Country-ebook/dp/B00ENH6ZIC
(11) US Interventions in Canada – A Brief History – Global Research; https://www.globalresearch.ca/us-interventions-canada-brief-history/5692479
(12) La CIA au Québec – republiquelibre.org; https://www.republiquelibre.org/cousture/CIA.HTM
(13) WikiLeaks: CIA paper says U.S. is an ‘Exporter of Terror’; Aug 26,
2010; http://www.shanghaiexpat.com/phpbbforum/wikileaks-releases-cia-paper-on-u-s-as-exporter-of-terrori-t114783.html
(14) http://registry.faa.gov/aircraftinquiry/NNumSQL.asp?NNumbertxt=822US
(15) The New York Times, 31st June, 2005.
(16) Anti-cuba terrorist attacks – the canadian connection – july
2012; www.canadiannetworkoncuba.ca/tribunal/Media/The Canadian Connection.pdf
(17) https://www.thestar.com/…/2017/10/01/a-list-of-canadas-terror-incidents-and-attacks.html
(18) CBC Digital Archives: The Avro Arrow: Canada’s Broken Dream; https://www.thecanadianencyclopedia.ca/en/article/avro-arrow
(19) The Avro Arrow, Canada’s ‘greatest plane that never was’; https://www.cbc.ca/archives/the-avro-arrow-canada-s-greatest-plane-that-never-was-1.4811068
(20) ADA-Arrow Digital Archives; https://www.avroarrow.org/
(21) https://www.nytimes.com/2017/09/13/world/canada/avro-arrow-jet-.html
(22) Shutting Down the National Dream: A.V. Roe and the Tragedy of the Avro
Arrow; by Greig Stewart; June 1, 1988
(23) The Avro Arrow: The story of the great Canadian Cold War combat jet;
October 16, 2014; by Lawrence Miller
(24) The Arrow (TV Mini-Series 1997) – IMDb; John Aaron Productions,
Manitoba Film & Sound Development Corporation
https://www.imdb.com/title/tt0118641
(25) Avro’s Broken Arrow; www.aircraftinformation.info/art_CF-105_Arrow.htm
(26) The Avro Arrow is Cancelled; James H. Marsh; February 19, 2012; The
Canadian Encyclopedia; https://www.thecanadianencyclopedia.ca/en/article/avro-iarrowi-there-never-was-an-iarrowi-feature
Copyright © Larry Romanoff, Blue Moon of Shanghai, Moon of Shanghai, 2023
