BULGARIAN CHINESE ENGLISH FRENCH ITALIANO POLSKI PORTUGUESE ROMANIAN
от Лари Романоф
Превод: Велеслав Гривов
Една от основните американски пропагандни инициативи претендира да измерва и съди нации – сценично представление – в което американците, с неоценимата помощ на притежаваните от евреите медии, използват единствения микрофон, докато упражняват предполагаемото си право да определят нормите за оценка на присъщата морална валидност на други нации и форми на управление и дори на самите национални култури. Но повечето от стандартите, прилагани в тези упражнения за това да се чувстваш добре като американец, са празни, неопределени и до голяма степен неопределими, почти всички неизмерими и най-вече утопични глупости. Ние постоянно сме покровителствани от глупави претенции за свобода, демократични ценности, върховенство на закона, международен ред, основан на правила, или неща като истински свободно и “Отворено общество” (бел. на преводача: Забележете намека за фондацията на Сорос). Фразите, макар и привлекателни, са толкова общи, че са безсмислени.
Моралното превъзходство не идва от изговаряне на баналности или преструване на утопични ценности, а от действия. Важно е какъв реално си, а не какво казваш, че си. Не ме интересува какво твърдите, че отстоявате или в какво вярвате; интересувам се от действията ви, където е доказателството. Тези младежки пиар представления се състоят предимно от американци, които губят времето на всички, претендирайки за глупави митични идеали и предоставяйки дълги списъци с неща, в които вярват, но никога не практикуват, техните религиозни убеждения не доказват нищо друго освен масова истерия, особено частите за демократичните ценности. Американците вярват, че са ‘добри’, но по какъв начин са те, като индивиди или като нация, как са по-добри или морално превъзхождащи канадеца, германеца, китаеца или бразилеца? Простата истина, очевидна за всички, освен за самите американци, е, че те не са по-добри и има убедителни доказателства, че са по-лоши.
Когато обсъждаме природата на нациите, присъщата стойност на техните правителства и структури, и дори на самия социален морал, тези норми, поставени от американците, сами по себе си са погрешни. Най-важният отличителн белег за нацията, както и за индивида, е нейният характер, демонстриран от дела, а не от баналности, чиято основна определяща черта е отношението ѝ към човечеството, отразено преди всичко в нивото на агресия или войнственост – желанието за мир или война. Почти всичко друго, което е важно за една нация или човек, произтича от това разграничение, от характера на уважение и загриженост за хората или презрение и агресия. Въпреки че често дефинираме тези характеристики в политически термини, тяхната основна природа не е политическа, а човешка и отразява характера, човешката природа на хората, живеещи в тези нации. Истинската мярка за нацията съществува в същите характеристики, които използваме при измерването на хората. Ние не оценяваме преди всичко хората въз основа на тяхната политика или религия, или тяхното здраве, степента на техните активи или физическата им сила. Всичко това е най-вече без значение, когато попитаме: “Какъв човек си ти?“
Нациите имат индивидуални и личностни характеристики, които служат за тяхното определяне. Германците са известни със своята прецизност и уважение към качеството. Само Германия може да направи Мерцедес или БМВ. Само италианците могат да проектират и произвеждат Ферари или Ламборджини. Само французите могат да направят Ситроен 2CV. Не е случайно, че Италия и донякъде Франция са модните центрове на света. Някои нации и техните народи са пропити с култура, която цени сплотеността на групата, а не индивидуалността, или естествено се фокусира върху богатството на качеството на живот, вместо да придобива собствености. Някои народи се интересуват предимно от пари, други-от власт. Добродетелта е толкова важна в преценката на една нация, колкото и за хората. Може да сме естествено завистливи и може би привлечени от хора, които са богати и красиви или красиви, може би и могъщи. Но когато оценяваме другите, повечето от нас са в състояние да погледнат отвъд външното и повърхностното и да надникнат малко по-дълбоко, като нашето изследване се фокусира първо върху същността на характера на човека.
На кого се възхищаваме в живота си? Хора, които са силни, но добри. Висши мъже и жени с голяма значимост и силен характер, тези, които не са арогантни, подли или дребнави, а които са търпеливи и толерантни към тези, които са по-малко талантливи или надарени. Възхищаваме се на щедростта и доброто сърце. Ние презираме подлост и самохвалство, както презираме ревност и завист. Ние ненавиждаме насилието и насилниците и избягваме онези, които лесно се поддават на гняв. Никой не уважава човек, който хвърля тежестта си наоколо, в зависимост от физическата му сила или мощни връзки, за да го защитят. Никой не се възхищава на жена, на която ѝ липсва скромност, нито пък имаме някакво уважение към мъжете, които са хищници към жените или които се наслаждават на тормозенето на слабите. Никой не обича грубияните, лицемерите, лъжците и крадците. Никой от нас няма да избере да бъде в компанията на някой, който винаги иска да има контрол, който отказва да признае нуждите или желанията на другите и всички знаем опасностите от човек, който се наслаждава на властта, когато я получи. Вместо това се възхищаваме на тези, които проявяват търпение и толерантност към тези, които са по-малко щастливи от тях самите. Ние уважаваме честността и личната почтеност, придържането към истината, високото ниво на зрялост. Ние се възхищаваме на смелостта, а презираме страхливците. Ние се възхищаваме на тези, които имат чувство за справедливост за другите, както и за себе си, които се отнасят към другите така, както биха искали да бъдат третирани. Ние не харесваме и избягваме тези, които са обичайни лъжци, и повечето от нас имат естествено и заслужено презрение към тези, които лъжат за другите.
Така че, ако трябва да преценим и оценим Капитан Америка, как би се класирал той по отношение на моралното или друг вид превъзходство? Да започнем с повърхностните черти, бихме признали, че той е физически силен, по-богат от мнозина, може би красив и добре облечен и изглежда, че живее в хубава къща. Но после какво? Той твърди, че вярва в Бог, но свободно нарушава всички Божии закони. Той е нищо, ако не и насилствен човек, като насилието към почти всички останали е определящо прилагателно за неговия характер и той е такъв от детството си. Няма съмнение, че той използва силата си, за да тормози и заплашва всички около себе си и със сигурност е хищник. Ловуването на слабите е едно от определящите му прилагателни. Той също така е страхливец, избягващ конфронтацията, докато не успее достатъчно да отслаби противника от разстояние, преди да атакува, като никога не е демонстрирал интерес към това, което бихме могли да наречем честна битка. Подобно на неговия тормоз на слабите, неговата подлост е легендарна и той не е нищо друго, освен социален дарвинист, с неговия закон за джунглата, който ръководи почти всичките му социални срещи. Той не само е зъл и насилник, но обича да кара и гледа как други (по-слаби) хора страдат, и също така е бил такъв от детството си. Като цяло той е решен да спечели на всяка цена, свободно да се откаже от ценностите, които претендира, че поддържа. Той не само казва тонове задъхани лъжи, но използва тези лъжи, за да очерни първо характера на онези, които възнамерява да тормози и физически да атакува, надявайки се невежите да не осъзнаят, че това е неговата тактика, за да оправдае насилието си срещу тях. А той е и мрънкало. Взима със сила всичко, което може, и хленчи, когато не може.
Разбира се, той е лицемер, като неговото лицемерие е толкова изключително, че се квалифицира като определяща характеристика на неговата природа. Не виждаме доказателства за добро сърце или за прощаваща нагласа и единственият продукт, който той изглежда разпространява с щедрост, е вроденото му насилие. За всички е очевидно, че той се наслаждава на властта, както и всеки по-низш човек. Виждаме поразителни доказателства за неговата дребнавост и незрялост, както и за липсата на проста честност и искреност, като неискреността отново е определящо прилагателно за неговия характер. Той често е ревнив и завистлив, доколкото ще направи всичко възможно, за да разруши онези, чиито добродетели се открояват и които изглежда привличат възхищение или уважение от другите. Той е толкова заблуден, че само той има право на уважение и възхищение, да не говорим за послушание. Справедливостта (за другите) не изглежда да е в речника му.
Той е арогантен и се хвали почти отвъд описанието, скромността също отсъства от речника му. Той често се хвали с високото си ниво на образование, но изглежда по-невеж от всеки друг. Алчността е най-неприятната характеристика, но този човек е алчен по особено неприятен начин, не само иска да бъде богат до степен, че да бие другите и да краде от тях, но също така е решил, че всички останали трябва да бъдат бедни и да останат бедни. Той не само иска да бъде по-богат от всички останали, но иска никой друг да няма никакво богатство. На пръв поглед изглежда, че той прави изключения за някои от приятелите си, но тайно краде от тях, както краде от всеки друг, и ако се стигне до натиск, той свободно би използвал насилието си дори срещу тях. Той също така е по същество беззаконен, нарушавайки всички вътрешни или международни закони, които намира за неудобни, в зависимост от физическата му сила и силата на тормоз, за да се защити. Платон го е казал най-добре преди повече от 2000 години: “Мярката на човека е това, което прави с властта.”
Може би най-поразителната характеристика на този човек е способността му да се самозаблуждава. Той пътува не само в собствената си страна, но и по целия свят, хвалейки се лицемерно със своя чист характер, разказвайки на всички за високите си ценности, вярата си в своя Бог, вярата си в свободата и равенството, в това, което той нарича човешки права, и много други, всички характеристики, които явно и очевидно не съществуват в неговите действия. След това той моли света да пренебрегне множеството му престъпни действия и да го съди единствено по тези въображаеми ценности, които той изповядва. Този луд ли е? Да, разбира се, че е. Психопат и много опасен. Но е много по-лошо от това. Капитан Америка е преди всичко убиец. Това е, което той прави най-добре и което винаги е правил, и се отнася с пълно презрение към тези, които убива, особено към малките деца, които за него са просто буболечки. Да се каже, че човекът е патологичен, означава сериозно да се подценява психичното му заболяване. Малцина са в историята, които са убили толкова хора, колкото този човек, и които са го направили толкова жестоко и без угризения, или които възхваляват убийството толкова, колкото го правят, пишейки и пеейки за славни битки, които е имал срещу слаби противници. Той показва напълно порочно ниво на престъпност.
В началото на 2014 г.американският писател Джон Камински публикува статия, озаглавена “Америка без маската: преди всичко нация от убийци”. Той започва с думите: “Америка е нация от убийци. Винаги е било така, от първите поклонници, които са стъпили в Масачузетс и по-късно убили същите хора, които са ги спасили от глад. Цялото американско население е в капана на самозаблудата, че са герои, борещи се с безкрайна поредица от зли врагове. Но в действителност, техните целеви врагове винаги са били невинни хора, които обикновено са си гледали работата, изложени на опасност от собствените си ценни вещи, които американците неизбежно ламтят и биха убили всеки, за да получат. Най-проспериращите и ориентирани към бъдещето страни винаги са били най-добрите убийци, а Америка, чийто бюджет за войни и оръжия надвишава общия брой на всички останали страни по света, взети заедно, е най-удивителната страна убиец на всички времена.”
Той отбелязва, както съм се опитал да опиша подробно, интензивната пропагандна кампания, започната от Липман и Бернайс, в която германците да ядат бебета през Първата световна война, либийският Кадафи убива собствения си народ и още толкова много лъжи, така че еврейските банкери в Лондонското Сити да могат да премахнат дразнителя и да контролират петрола и златото. Той пише: “Въпреки че лъжата е разкрита, резултатът може да не бъде променен. Това е портрет на американското правосъдие по света, наследството, което тази противна нация от убийци продължава да отприщва върху света. Всички хубави думи на теолози и философи имат за цел само да прикрият неописуемите реалности на Хирошима (и други), които имат за цел да намалят населението до управляемо ниво в плантация, управлявана от хора с камшици в ръцете си.” Той завършва с този абзац:
“Колко горди трябва да бъдат американците, че САЩ продължават да бъдат военният гигант на света. Всичко, което е необходимо в днешно време, е шепа практически безполезни долари и САЩ изсмукват друга проституираща нация в корумпираната орбита на Новия Световен Ред. Някои от нас се опитват да се изправят и да изтъкнат, че всичко това е погрешно, но гласовете ни се губят в приливна вълна от неуместни любопитни факти, които са по-важни за повечето хора от собствения им живот, от собственото им благополучие. И когато се изстрелват нови самолети и се пускат нови бомби, нашите гласове се заглушават от грозните звуци на хора, които се задъхват и умират, поради отказа ни да признаем, че самите ние не сме успели да протестираме срещу лъжите, които ги убиват. Поради нашето дълбоко невежество нашите семейства скоро ще страдат от същата съдба като онези невинни хора, които умряха, защото нямахме смелостта да се изправим срещу лъжите, които ни бяха казани и все още ни се казват. Америка е нация от убийци. Ако се наречеш американец, трябва да приемеш това за истина и да действаш по съответния начин, за да се опиташ да се избавиш от глупавата отрепка, която историята ще отсъди за теб. Или поне ще трябва да го направите, ако ви е грижа за нещо.”
Накратко обсъдих на друго място неотдавнашния холивудски филм “Американски снайперист”, базиран на истинската история на Крис Кайл, американец, описан като” най-смъртоносния снайперист в американската история, чиято слава се е разпространила във всички посоки, герой … ” Този човек написа книга за себе си, описвайки отчасти как толкова много се е наслаждавал да убива иракчани, дори малки деца, гледайки майките им в мъка и плачейки над мъртвите тела на децата си. Книгата става изключително популярна, прекарвайки почти една година в списъка на бестселърите на Ню Йорк Таймс. Холивуд направи филм за него, който също стана много популярен, като беше номиниран за шест категории “Оскар” на наградите на Академията, а Губернаторът на Тексас Грег Абът официално обяви 2 февруари за “Ден на Крис Кайл”в щата,” в чест на един американски герой”. Бронзовите статуи са издигнати в негова чест. Един вестник пише, че филмът е получил “широко признание сред консерваторите за това, че изобразява американски войник в най-добрата му светлина”. Крис Хеджис написа мощна статия, озаглавена “Да убиеш чалми за Исус“, в която заяви, че този филм “възхвалява най-презрените аспекти на американското. общество – културата на оръжията, сляпото преклонение на военните, вярата, че имаме вродено право като “християнска” нация да изтребим “по-невзрачните породи” на земята. Той пише, че филмът започва в църква, където Конгрегацията слуша проповед за “Божия план за американските християни”, където нашият герой снайперист, Крис Кайл, ще бъде призован от Бог да използва своята “дарба”, за да убива. Кайл казва: “Иска ми се да бях убил повече. Обичах да убивам … обичах това, което правех. Все още го правя … беше забавно. Имах времето на живота си.” Хеджис отбелязва, че Кайл дори има татуировка на кръст на ръката си, защото “исках всички да знаят, че съм християнин.” Праведността на убиването в името на Бога преследва Америка от самото ѝ раждане и днес е по–вирулентна от всякога. Ако това не те плаши до смърт, не знам какво би могло. Как може да се избегне заключението, че американците са напълно, криминално луди?
Във всичко това, мисля, че можем да зададем на американците няколко въпроса. Не ви ли се повръща да знаете какво е направило вашето правителство в Афганистан, Иран, Ирак и Либия, и отрядите на смъртта на ЦРУ в Хаити, Никарагуа и Ел Салвадор? Какво мислите за това, че Маделин Олбрайт умишлено е убила половин милион малки деца,за да даде урок на Саддам? Ако се гордеете с това, с какво точно се гордеете? Мъртвите бебета? Фактът, че можеш да ги убиеш без наказание или възмездие? Как можете вие, като човешки същества, да не реагирате с болезнено отвращение на такъв човек и на хората, които са я назначили и подкрепили? Виждали ли сте снимките на ужасно генетично деформирани зародиши, появяващи се в Ирак, Либия, бивша Югославия и Виетнам? Как можете да живеете с това? Как се чувствате, когато вашата страна толкова свободно убива толкова милиони жени и деца в други страни, а след това оплаква няколко деца, убити в училище във вашата страна? С какво вашият президент се различава от който и да е диктатор психопат или мафиотски бос? Как може да не се бунтувате от собствения си президент, правителство и държава? Как може вие, като американци, просто да се отвърнете и да не погледнете вековете на зло и мизерия, които вашата страна е причинила на толкова много невинни нации?
Вие винаги сте се гордели с вашите президенти и други национални лидери, често цитирайки ги като доказателство за моралното превъзходство на вашата нация, но повечето от вашите фаворити като Вашингтон, Линкълн, Рузвелт и Кенеди не стават за нищо, тъй като са с достатъчно дълъг списък от тиня, мръсотия, расизъм, дребнавост, жестокост, неморалност, престъпност и геноцидни инстинкти, за да накарат Атила хунът да вярва, че е роден преди времето си. Много от вашите президенти, държавни секретари и секретари по отбраната са били криминално луди. Какво мислите за това вашите лидери да открият университет, посветен на преподаване на изтезания и репресии над цивилното население? Вие се гордеете с вашите демократични институции, но как ще отговорите на обвинението, че вашият конгрес е най-голямото тяло от предатели в историята?
Къде във всичко това намирате основание за претенцията си за морално превъзходство? Как се чувствате като личности, които превъзхождат всеки, навсякъде? Как вашето правителство е по-висшестоящо? С какво вашите президенти и лидери са морално по-висши от геноцидните главорези, които обучават във вашето училище в Америка? Цялата ви страна, от нейното “демократично” правителство до нейните институции, ЦРУ, военни и корпорации, е само едно голямо престъпно предприятие. Не виждам как днес е възможно да бъдеш американец и да не се срамуваш дълбоко от страната си и от всичко, което означава – не от нещата, които казва, а от нещата, които прави. Отдавна е минало времето светът да спре да ви глези и вместо това да оспори безсмислените ви твърдения за доброта и превъзходство, като ви представи всички мръсни истини на вашата нация и изисква от вас отчет за вашите действия и престъпления.
Вие се гордеете, че сте демокрация, правителство на народа и твърдите, че сте отговорни, че диктувате действията на вашите конгресмени и сенатори и имате властта да ги замените по всяко време. Независимо дали тези твърдения са верни или не, вие като индивиди сте отговорни за огромните престъпления на вашето правителство. Вие или сте знаели, или е трябвало да знаете какво правят вашият президент, ЦРУ и военните, и вашето съзнателно невежество не може да ви извини. И когато сте научили за тези престъпления, не сте направили нищо. Не сте възразили, не сте се противопоставили. Нямало е улични протести, нямало е милиони писма до редактора, които да изразяват вашия ужас или дори неодобрение. Всъщност, повечето от вас изглежда са одобрявали тези действия, гордеейки се, че сте американци, тъй както изглежда, че дефинирате този термин. И във всичко това, вие сте толкова горди да бъдете американци, че всяка нощ заспивате с приспивни песни за вашите демократични ценности. Но как смеете да ни се хвалите с демократичните си ценности, когато ръцете ви са изцапани с човешка кръв?
*Бележка на преводача: Творбите на г-н Романоф са преведени на 32 езика, а статиите му са публикувани на повече от 150 чуждоезични новинарски и политически уебсайта в повече от 30 държави, както и в повече от 100 англоезични платформи. Лари Романоф е пенсиониран консултант по управление и бизнесмен. Той е заемал ръководни длъжности в международни консултантски фирми и е притежавал международен бизнес за внос-износ. Той е посещаващ професор в университета Фудан в Шанхай, представяйки казуси по международни въпроси на старши класове в EMBA (Executive Master of Business Administration EMBA – това е обикновено едногодишно вместо двугодишно образование за добиване на магистърска степен по бизнес администрация – предназначено е за хора, които са имали управленчески опит, но искат да имат официална степен на образование. Управленческият опит е почти задължително условие за прием. Възможно е също да се вземат предвид друга научна степен в дадена област или други заслуги). Г-н Романов живее в Шанхай и в момента пише серия от десет книги, най-общо свързани с Китай и Запада. Той е един от авторите, участващи в новата антология на Синтия Маккини “Когато Китай кихне”. (Глава 2 – Dealing with Demons — Справяне с демони).
Пълният му архив може да се види на адрес
https://www.bluemoonofshanghai.com/ + https://www.moonofshanghai.com/
Можете да се свържете с него на адрес:
2186604556@qq.com
Copyright © Larry Romanoff, Blue Moon of Shanghai, Moon of Shanghai, 2023
