November 11, 2022
Демокрацията – най-опасната религия
Глава 10 – Митове за демокрацията
от Лари Романоф
https://www.bluemoonofshanghai.com/politics/14895/
Превод: Велеслав Гривов
СЪДЪРЖАНИЕ
10.1. Народът управлява
10.2. При демокрацията народът избира …
10.3. Проверки и баланси
10.4. Легитимност на правителството
10.5. Митът за отговорността при демокрацията
10.6. Обществеността да бъде прокълната
10.7. “Демокрацията” е детска приказка
10.1. Народът управлява
Александър Тайтлър (Alexander Tytler) пише, че всички правителства по същността си са монархия, и наистина не липсват цитати от избрани длъжностни лица, които под една или друга форма изразяват убеждението, че са “избрани да царуват”. Не липсват и доказателства, че поведението им добре съответства на тази хипотеза, като често срещан израз е, че “демокрациите в същността си са четиригодишни диктатури”. Тайтлър оценява демокрациите много ясно, когато пише, че:
“Народът се ласкае, че притежава суверенна власт. Всъщност това са думи без значение. Вярно е, че те избират управници, но как се провеждат тези избори? Във всеки случай изборът се извършва от масата на народа чрез влиянието на самите тези управници, и то по начин, най-противоположен на свободния и безкористен избор. Но след като веднъж са избрани тези управители, къде е прославената свобода на народа? Той трябва да се подчини на тяхното управление и контрол със същия отказ от естествената си свобода, от свободата на волята си и от командването на действията си, както ако се намираше под управлението на монарх [или диктатор]“.
Той, разбира се, признава, че след като народът е гласувал, той всъщност е избрал суверен, който има абсолютна власт над него. Никой не може да претендира за свободата да игнорира Конгреса или законите, Данъчната служба, полицията или която и да е друга институция. “Народът” всъщност няма никаква власт след изборите, нито по отношение на избраните управници, нито по отношение на техните действия. Народът всъщност и в действителност живее в диктатура във всеки смисъл на значението на тази дума. “Правителството на народа” е джингоистична безсмислица, която е толкова очевидно глупава, че заслужава единствено присмех.
Ако сте американец и управлявате, защо позволявате да ви претърсват в телесните кухини по летищата? Ако американците управляват, защо шпионират самите себе си, записвайки всяка своя комуникация? Защо финансират цялата тази военна техника и обучават собствената си полиция да ги малтретира? Ако народът управлява, защо решава да се лиши от универсален план за здравеопазване (бел. на преводача: безплатно здравеопазване)? Дали 40 % от американците в трудоспособна възраст, които нямат работа, гласуват за премахване на собствените си обезщетения за безработица? Дали 35 % от американците, които живеят под прага на бедността и са зависими от купони за храна, гласуват за премахването на същите тези купони и за това да умрат от глад?
Защо през 2008 г. американците решиха да загубят 50% от нетната си стойност и да я дарят на членовете на Конгреса, Ситибанк (Citibank), Голдман Сакс (Goldman Sachs) и собствениците на Федералния резерв на САЩ (FED)? Ако американците управляват, защо решиха десетки милиони техни сънародници да останат без дом, а семейства с деца да спят в канализацията на Лас Вегас? Защо “народът” реши да похарчи 7,7 трилиона долара, за да спаси банките, вместо да спаси себе си и да възстанови домовете си? Ако народът управлява, защо остави полицията да го пребие до смърт по време на протестите “Окупирай Уолстрийт”?
10.2. При демокрацията народът избира…
Една от най-големите заблуди в “демокрацията” е позоваването на възможността да се гласува срещу нехаресвани политици. Но народът не разполага с такава власт или способност, тъй като не контролира номинациите и ще му бъде представен само избор, към който тайното правителство е съвсем безразлично. Тайтлър признава, че политическите партии – неговите “управници” – контролират подбора и номинирането на кандидатите, като по този начин елиминират както свободата, така и безпристрастния избор.
Ако аз контролирам подбора и номинирането на кандидатите, изборите са загуба на време и пари, а вашият глас е без значение, тъй като аз избирам и представям за “избор” двама кандидати, които са еднакво под мое влияние и контрол. За мен е без значение как ще гласувате, тъй като и двамата кандидати ще изпълняват моите заповеди по време на мандата си. И не ме интересува много тяхното общо поведение по време на мандата им, при условие че предлагат законодателството, което съм поискал, и гласуват по подходящ начин за приемането му. Политическите несъгласия на партийна основа са позволени, но само в областите, които са несъществени. Всичко това е нещо като театрална постановка, а аз съм зад кулисите и ръководя действието. При всяка демокрация избирателите не избират кандидатите, нито пък избират или номинират някого – това правят партиите. След това на избирателите се предлага възможността да подпечатат един от двата клонинга. Управлението “на народа, от народа и за народа” е чиста измислица и никога и никъде не е съществувало.
Дилън Ратиган (Dylan Ratigan), автор на бестселъри в САЩ, го е изразил перфектно, като е написал: “Властта, независимо дали в избирателната система или в корпоративния борд, се поражда от хората, които контролират номинирането на кандидатите, а не от тези, които “гласуват” след приключването на този процес“. Тези, които номинират, диктуват. Това не може да се промени, освен ако самите партии не бъдат премахнати, а това никога няма да се случи. Малките елитни групи, които контролират политическите партии от сенките, са много по-силни от хората и никога няма да се откажат от контрола.
10.3. Проверки и баланси
Всеки аспект на концепцията за демокрация, която съществува в американското съзнание, е еднакво погрешен, като един от примерите е често срещаното твърдение за добродетелта на “проверките и балансите”, което е поредната утопична заблуда, едва ли изискваща усилие за доказване. Когато Бил Клинтън се подчини на ръководителите си и премахна всички финансови ограничения за банкерите, което доведе до многократни опустошителни икономически кризи, включително и през 2008 г., къде бяха “проверките”? Когато режимът на Буш изрече своите 1000 лъжи, за да убеди американската общественост в “необходимостта” от унищожаване на Ирак, къде бяха проверките? Къде бяха проверките, които попречиха на Мадлин Олбрайт да убие половин милион деца в Ирак?
Американците твърдят, че техните две политически партии осигуряват контрол една на друга, но действията им представляват по-скоро идеологическа пречка, отколкото “контрол”, който може да се счита за отговорен или разумен. В тези и стотици други примери, които бих могъл да изброя, няма никакъв контрол. Цялата концепция за контрол и баланси в западните демокрации е просто една джингоистична заблуда, създадена от обширна пропаганда, насаждана в невежи и мъртвородени умове.
10.4. Легитимност на правителството
САЩ са единствената нация в света, която адски се меси във вътрешните работи на други нации до степен, в която арогантно се домогва да съди и класифицира техните правителства според специфично американските определения за “легитимност”. Едно от най-разпространените твърдения на американската пропаганда е, че тяхната многопартийна избирателна система е единственият морално легитимен вид управление, защото “властта произтича от народа”. Това е очевидна лъжа, но нека погледнем по-далеч зад твърденията.
Някога в Иран е имало добре функционираща демокрация, ръководена от Мосадег – човек, обичан от народа си, и не е имало основание да се оспорва легитимността на това правителство. Изплашени, когато Иран планира да национализира петролната си индустрия, САЩ изпращат ЦРУ да дестабилизира страната и да свали правителството, след което американците и еврейските банкери от Лондонското сити установяват шах Реза Пахлави, един от най-жестоките диктатори в съвременната история, но признат от американците за “напълно легитимно” правителство на Иран в продължение на десетилетия. Когато иранският народ най-накрая се вдигна на национална революция срещу този спонсориран от чужбина тиранин, пое отново контрола над държавата си и възстанови предишното си изборно правителство, САЩ отказаха да го признаят за легитимно и в продължение на десетилетия се опитват да го дестабилизират и свалят отново.
През изминалите десетилетия САЩ по подобен начин са дестабилизирали и свалили правителствата на около 50 държави, като във всеки от случаите са установили жестоки военни диктатури, които са тероризирали и избивали собственото си население, и във всеки от случаите са обявявали тези диктатури за “напълно легитимни правителства” на тези държави. Необходимо ли е да се изтъква, че в нито един от тези случаи властта не е “произлизала от народа”? Американското лицемерие в най-добрата си форма.
САЩ превзеха Хаваите, Пуерто Рико и Панама и наложиха чужди правителства на тези държави. Тези правителства не са легитимни по никакъв критерий, макар че американците естествено ги признават за такива. Чели сте за неотдавнашната колонизация на Ирак и за напълно контролирания от чужденци режим, който беше установен под властта на хазарските еврейски банкери от Лондонското сити и поддържан от постоянното военно присъствие на САЩ. Няма определение за “легитимно”, което да се използва за описание на иракското правителство, и със сигурност няма власт, която да произтича от народа, който горчиво мрази американците, но няма власт да ги принуди да напуснат.
Не са ни останали много кралства, но откъде принцът на Монако Рение черпи своята власт? Със сигурност не от народа, но на какво основание можем да твърдим, че той е нелегитимен владетел? Монако, а и всяка държава, има право на каквато си иска държавна система. САЩ признават Кралство Саудитска Арабия, но откъде саудитското управляващо семейство черпи своята власт и легитимност? Със сигурност не от народа.
Американската намеса в политическите избори на други страни е вече легендарна, като Държавният департамент и ЦРУ координират огромни усилия за повлияване на резултатите и за излъчване на проамерикански победител, който да позволи нерегламентирано ограбване на страната си. Както беше споменато на друго място, САЩ ще похарчат повече пари на глава от населението, за да бъде избран техен предпочитан кандидат в чужди държави, отколкото самите кандидати. Русия, Украйна, Бразилия, Венецуела, Южна Корея, Канада, повечето европейски страни и много други държави са били обект на такава намеса от страна на САЩ. Американците се намесват активно и в Китай, особено в Тайван и Хонконг. Във всеки случай, ако спечели предпочитаният от САЩ кандидат, САЩ хвалят правителството като “легитимно”, но ако спечели антиамериканският кандидат, САЩ организират мащабна международна медийна кампания, в която осъждат изборите като фалшиви, а създаденото правителство – като нелегитимно.
Как западните демокрации се смятат за “легитимни”, когато рядко, ако изобщо някога, представляват дори половината от населението си? Едно от последните правителства на Канада беше избрано само от 25% от населението, а президентът на Франция – само от 20%. Последните няколко президенти на САЩ бяха избрани само от 25% от населението. Този резултат не е необичаен за западните демокрации; често сме свидетели на избирателна активност от едва 30-40 %, което означава, че ако една партия събере всички гласове, тя все пак лишава от право на глас две трети от населението. На какво основание което и да е от тези правителства или лидери може да се счита за “легитимно”, когато срещу тях се противопоставят 75% или 80% от населението? Според проучване на агенция “Пю Рисърч” (PEW Research) – по времето им, администрацията на Обама и Конгресът са били подкрепяни от по-малко от 10 % от всички американци. При толкова малка обществена подкрепа как може президентът или Конгресът на САЩ да претендират, че са “легитимното правителство на всички американци” и да твърдят, че властта им “произтича от народа”? Ако американската власт произлизаше от народа, цялото правителство на САЩ щеше да се изпари по време на революция и да бъде заменено от нещо, което народът наистина иска.
Американците също така твърдят, че тяхната форма на управление е единствената легитимна, тъй като избраните служители се избират с мнозинство, но това на пръв поглед е глупост. Няма рационален философски принцип, който да обосновава тезата, че общественото мнение е дори правилно, още по-малко морално обосновано или богословски легитимно. Подкрепата на мнозинството не прави един лидер легитимен, както не е направила легитимно робството. В САЩ, както и в никоя друга западна държава, толкова малко власт “произтича от народа”. Също така в никоя друга държава не съществува такова огромно разминаване между това, което правят политиците и военните, и това, което народът вярва, че правят. Тези два фактора водят единствено до заключението, че правителството на САЩ е най-малко легитимното от всички западни правителства, а и от повечето други в света.
Американците се опитват да очернят Китай, като оспорват легитимността на правителството на страната, въпреки факта, че то постоянно се ползва с откритата подкрепа на 90 % или повече от населението – в сравнение с едва 10 % в Америка. Трябва да е ясно, че тези предизвикателства не произтичат нито от рационалност, нито от философия, а от лекомислено лицемерие. Американците определят легитимността по всеки начин, който подкрепя политическите им цели и позволява претенцията за морално превъзходство. Не е нужно да стигаме дотам, че да се опитваме да измислим мерки, които да определят едно правителство като легитимно. Трябва само да покажем, че американските мерки са нечестни и неискрени политически двусмислици. Никоя нация не е длъжна да признава САЩ в ролята им на самозван арбитър на легитимността и предвид степента на продължаващото лицемерие на американците няма смисъл да продължаваме този дебат. Във всеки случай китайското правителство е такова, каквото е, и не планира да си отиде скоро.
10.5. Митът за отговорността при демокрацията
Един от най-разпространените и упорито битуващи митове, разказвани за западната многопартийна демокрация, е, че избраните служители са отговорни пред народа. Наистина е признание за силата на пропагандата, че повечето западни граждани изглежда безразсъдно приемат една от най-големите – и най-очевидните лъжи в историята – че избраните длъжностни лица по някакъв начин се отчитат пред народа.
“Обществото ще отсъди за всеки от тях. Хората, които започнаха войната в Ирак, платиха и ще платят политическа цена.” Това е невероятно, от съзнанието на един възрастен американец.
Обществото ще произнесе присъда. И как ще стане това? Ами, някои политици ще платят “политическа цена”. Белият дом и Конгресът на САЩ съчиниха и разпространиха близо 1000 огромни лъжи, за да оправдаят нахлуването и унищожаването на една невинна страна, убивайки може би един милион цивилни – повечето от които жени и деца – като същевременно официално установиха най-зловещия режим на изтезания в историята. Безименните хора от Лондонското сити, които подбудиха войната и извлякоха всички ползи от нея, ще останат неназовани и неподсъдими, но няколко от техните лейтенанти, които позволиха изпълнението на тази пародия, може би няма да бъдат преизбрани. И това е “отговорност“.
При финансовия колапс през 2008 г. правителството на САЩ влезе в заговор с чуждестранни банкери, за да извършат една от най-големите и измамни кражби в историята, и всички членове на двете групи останаха на власт и бяха богато възнаградени за престъпленията си, докато половината от средната класа на страната се изпари в нисшата класа и сега живее с купони за храна. Къде е отговорността?
Демократичната теория ни казва, че “ние, народът”, избираме някого, който да ни представлява, но все пак запазваме пълен контрол върху избраните от нас лица и върху техните действия. Изпълнени сме със съзнанието, че тези избрани представители са отговорни пред нас и че можем да ги сменим по всяко време. НИЕ управляваме. Нищо не може да бъде по-далеч от истината. Избираме не представител, а господар, и всякакъв контрол, който може да сме имали, се изгубва с подаването на гласа ни.
Колко пъти се е случвало политик да бъде избран с обещание да не повишава данъците, а след като бъде избран, веднага да ги повиши? И какво могат да направят хората? Абсолютно нищо; в никоя демокрация няма право на жалба. Може би на теория народът може да постигне отмяна на тези нежелани данъчни закони, но това може да стане само чрез същите избрани представители. “Народът” не може да отменя или приема закони по собствено усмотрение. За да се осъществи отмяна, е необходимо огромно национално възмущение, което политиците биха се страхували да пренебрегнат, но това е малко вероятно, а и на практика обществото не е достатъчно организирано, за да постигне нещо полезно. Хората могат да протестират по улиците (и го правят), но без резултат. Вижте масовите протести “Окупирай Уолстрийт” в САЩ и подобни насилствени протести в Обединеното кралство. Правителствата и местната полиция скоро разпръснаха демонстрантите със сила, като арестуваха лидерите, и движението загина.
В западните демокрации, с изключение на случаите на тежки криминални деяния, избраните служители на практика са лично защитени от присъда или санкция. Населението като цяло няма законодателна или друга власт над тези, които е избрало. На практика е почти невъзможно който и да е избран представител да бъде подведен под отговорност, дори и за най-голяма недобросъвестност или корупция. Във всяка т.нар. демокрация избраните политици лъжат, подвеждат, фалират народа, съсипват икономиката, водят неоправдани войни в името на собственото си его, отменят социални помощи и дават огромни данъчни облекчения на богатите, като същевременно обезкървяват средната класа. Те нарушават права, шпионират своите граждани и извършват всякакви тъмни дела, докато се обогатяват от корпоративните си спонсори. Не напразно Джордж Буш-старши казва: “Ако хората знаеха какво правим, щяха да ни обесят по улиците”.
А ние, хората, които сме загубили работата си, домовете си, инвестициите си, синовете си във войните, не можем да направим нищо друго, освен да гледаме огорчено и да казваме: “Е, добре! Следващия път със сигурност няма да гласувам за вас.” Какво зашеметяващо признание за силата на пропагандата и промиването на мозъци, че “Ние, Народът” така твърдо вярваме, че сме отговорни за това.
Какво означава да бъдеш “отговорен”? Първо, рядко има такова нещо като да бъдеш като цяло отговорен. Отговорността означава да поемеш лична отговорност за действията или бездействието си. Тя означава да отговаряте пред колегите или началниците си за сериозни грешки, за некомпетентност, за недобросъвестно действие, за злоупотреба или корупция. В нито една западна демокрация няма лична отговорност, а без лична отговорност няма и отчетност.
Да избереш друг човек следващия път, НЕ е същото като да държиш държавен служител лично отговорен за това, че е създал финансова или човешка катастрофа поради некомпетентност или невежество. Да смениш управляващата партия за един мандат НЕ е същото като да държиш всеки член на предишната партия лично отговорен за лошото им управление. Това в никакъв случай не представлява отговорност пред народа. В западните демокрации избраните представители не се отчитат пред никого.
Как изглежда “отчетността” в реалния свят? Наемате счетоводител за производствената си фирма, но по-късно откривате, че в сметките липсват 150 000 долара. Уволнявате този човек, подавате искова молба за липсващите пари, обаждате се в полицията, за да го обвините в кражба, и кимате одобрително, когато той получава присъда от 3 години затвор, а Институтът по счетоводство анулира сертификата му, така че той вече не може да получи работа в тази област. Това е отчетността. Но в политиката на демокрацията единствената ви реакция може да бъде да кажете: “Следващия път ще наема някой друг”. Това НЕ е отговорност. Това е нищо.
Отговорността е Джордж Буш, Дик Чейни, Доналд Ръмсфелд, Мадлин Олбрайт, Обама и двамата Клинтъни да бъдат съдени и обесени като военнопрестъпници. Отговорността е конгресмените и сенаторите да бъдат принудени да оправдаят поотделно неуспеха си да спрат безсъвестната война в Ирак, когато лъжите станаха очевидни. Това би означавало повдигане на криминални обвинения и доживотна забрана за участие в управлението на всички членове на Конгреса на САЩ, които са участвали или не са предприели действия за спиране на Гуантанамо и всички други американски затвори за изтезания по света.
Отговорността се изразява в това, президентът и целият Конгрес на САЩ да бъдат принудени поотделно да се оправдават пред народа – и пред съдилищата – защо основната им лоялност е към Израел и евреите, а не към собствената им нация. Отговорността е осъждане за държавна измяна и прилагане на смъртно наказание. Отговорността е затвор, огромни глоби и доживотна забрана за участие в управлението на онези политици, които са гласували за унищожаването на Закона за банките и са позволили на банкерите да оставят голяма част от населението без дом. Отговорността би била национализация на всички банки, отговорни за злоупотребите при жилищната катастрофа в САЩ, конфискуване на всички банкови бонуси от тези, които са ги получили, и милиарди долари глоби и доживотни присъди в затвора за виновниците за това. Това би означавало окончателно разпускане на Федералния резерв на САЩ (FED) и доживотни присъди затвор за неговите директори и собственици. Но в западните политически системи на практика цялата отговорност е колективна и споделена, а вината се хвърля върху партията, а не върху отделния избран член. А без лична отговорност няма никаква отговорност. И във всеки случай единствените лица, които имат властта да осъществят тази ” отчетност”, са същите политици, които трябва да бъдат подведени под отговорност, така че можем да се сбогуваме с това.
И освен това, как можете да санкционирате някого за некомпетентност или недобросъвестно поведение, когато сте го наели, знаейки, че няма никаква квалификация и не носи никаква отговорност пред вас? ВИЕ сте тези, които сте гласували за този некомпетентен и самозабравил се продавач на коли втора употреба. ВИЕ сте го избрали. ВИЕ сте го наели. Ако на някого трябва да се търси “отговорност”, то това сте Вие. 100% ваша е вината, че некомпетентен човек е бил поставен на тази отговорна позиция и е създал катастрофа. ВИЕ сте тези, които трябва да бъдат обесени, а не той. Но след като в една демократична държава не се изискват никакви пълномощия за кандидатиране или избиране, след като няма никакви предварителни изисквания за образование, знания или опит, нито дори за надеждност дори за най-високите държавни постове, на какво основание избирателите могат да предполагат, че ще накажат некомпетентността?
Не можем да държим някого отговорен за несправяне с работата му, ако не разбираме тази работа. Ако пациент умре след операция в болница, как да разберете дали това е било непредотвратимо събитие или лекарят е допуснал грешка? Не можете. Не сте компетентни да съдите, защото не сте професионалист в тази област. Можете да наемете медицински специалист за професионално мнение, но кого ще наемете във вашата “демокрация”, за да ви даде това професионално второ мнение, когато вашите политици се провалят? Цялата концепция за “отговорността при демокрацията” е мит.
10.6. Обществеността да бъде прокълната
Нещо повече, референдумите (национално гласуване по конкретен важен въпрос), които бяха единствената останала гаранция за истинско “управление от народа”, поне по избрани въпроси, сега са общо взето забранени – със сигурност Канада и САЩ са изразили ясно тази позиция. Причината е, че тези политици се интересуват преди всичко от следването на собствената си идеология и програма и нямат намерение да позволят на “народа” да се намеси. Понякога, както в случая с незадължителните войни – а всички войни са незадължителни – тъй като народът е този, който ще умира и плаща, може би той трябва да вземе и решението. Ако Джордж Буш беше свикал референдум за Ирак, мислите ли, че САЩ щяха да започнат война? Едва ли, но Буш искаше войната, така че просто продължи, без да пита. Народът да бъде проклет.
За всеки, който следи новините, не е тайна, че САЩ имат 50 военни бази в Окинава от много години, което предизвиква горчивината и огорчението на японците, които живеят там и твърдят, че животът им е унищожен от американската армия. Цялото население на Окинава, както и голяма част от населението на самата Япония, се противопоставя яростно на тези бази, особено на тази във Футенма. Протестите са постоянни и широко разпространени. Никой не иска базите там – освен САЩ. Не един и двама японски президенти са встъпвали в длъжност с обещанието да освободят Окинава от тези американски бази, само за да бъдат заменени тихомълком от някой по-податлив на интересите на САЩ. Обществеността е прокълната. САЩ искаха да разположат военни ракетни бази в Полша и Чешката република, където повече от 80 % от всички граждани се обявиха категорично и гласно против тях. Дали правителствата свикаха референдум, за да се допитат до обществеността по такъв сериозен въпрос? Разбира се, че не. Обществеността да бъде прокълната. Когато почти цялата нация е “за” или “против” нещо, не повелява ли “демокрацията” да се подчини на волята на народа? Е, не и когато става дума за САЩ.
10.7. “Демокрацията” е детска приказка
“Правителството на народа” е детска фантазия. То никога и никъде не е съществувало и със сигурност не съществува и днес. Демокрацията, в цялата си предполагаема слава, е мит, приказка за прости хора.
*
ЗА АВТОРА: Творбите на г-н Романоф са преведени на 32 езика, а статиите му са публикувани на повече от 150 чуждоезични новинарски и политически уебсайта в повече от 30 държави, както и в повече от 100 англоезични платформи. Лари Романоф е пенсиониран консултант по управление и бизнесмен. Той е заемал ръководни длъжности в международни консултантски фирми и е притежавал международен бизнес за внос-износ. Той е посещаващ професор в университета Фудан в Шанхай, представяйки казуси по международни въпроси на старши класове в EMBA (Executive Master of Business Administration EMBA – това е обикновено едногодишно вместо двугодишно образование за добиване на магистърска степен по бизнес администрация – предназначено е за хора, които са имали управленчески опит, но искат да имат официална степен на образование. Управленческият опит е почти задължително условие за прием. Възможно е също да се вземат предвид друга научна степен в дадена област или други заслуги). Г-н Романов живее в Шанхай и в момента пише серия от десет книги, най-общо свързани с Китай и Запада. Той е един от авторите, участващи в новата антология на Синтия Маккини “Когато Китай кихне” (Глава 2 – Dealing with Demons— Справяне с демони).
Пълният му архив може да бъде намерен на:
https://www.bluemoonofshanghai.com/ или https://www.moonofshanghai.com/
Можете да се свържете с него на следния адрес: 2186604556@qq.com
*
Тази статия може да съдържа материали, защитени с авторски права, чието използване не е изрично разрешено от собственика на авторските права. Това съдържание се предоставя в съответствие с доктрината за справедливо използване и е предназначено само за образователни и информационни цели. Това съдържание не се използва за търговски цели.
Авторско право © Larry Romanoff, Blue Moon of Shanghai, Moon of Shanghai, 2024
