Демокрацията – най-опасната религия
Глава 11 – Химерата на демокрацията
от Лари Романоф
Превод: Велеслав Гривов
Американците често пламенно и безпрекословно приписват божествен произход на своята скъпоценна демокрация с твърденията, че тя е възникнала преди векове в Гърция, пропагандирана е от някои от най-великите мислители на света като Платон и Сократ и е естественото и постоянно състояние на човека. За пореден път обаче американците просто демонстрират своето невежество, като изваждат от контекста отделни звукове, които заместват знанието. Няма никакво доказателство, че многопартийността на каквото и да било е нещо естествено, и още по-малко доказателство, че тя е постоянна, а вярата в една глупост не я прави вярна. Една форма на представително управление наистина се е появила в древна Гърция, но тя е била напълно лишена от мантията на почит, с която американците оттогава я обличат. Ето каква е преценката на Сократ за демокрацията, както е описана от Платон в неговата “Република”:
“Излишъкът от свобода, независимо дали става дума за държави или за отделни хора, изглежда преминава само в излишък от робство. И така, тиранията естествено възниква от демокрацията, а най-утежнената форма на тирания и робството – от най-крайната форма на свобода.”
Платон пише, че демокрацията не е зенитът на управлението, а само малко над надира на пълната анархия. Той пише, че демокрацията неизбежно ще се изроди в олигархия и накрая в тирания – фашистка полицейска държава. Тези идентични настроения са се запазили в историята до наши дни: Вили Бранд (Willy Brandt), бивш германски канцлер, е цитиран да казва, че “на Западна Европа ѝ остават само още 20 или 30 години демокрация; след това тя ще потъне, без двигател и без кормило, под заобикалящото я море на диктатурата и дали диктатурата ще идва от политбюро или от хунта, няма да има голямо значение”[1].
В бележките, които се приписват на шотландския съдия и историк Александър Тайтлър (Alexander Tytler), се съдържа дълбокото наблюдение, че:
“Една демокрация не може да съществува като постоянна форма на управление. Тя може да съществува само докато мнозинството не открие, че може да си гласува щедри суми от държавната хазна.” Пасажът продължава с твърдението, че демокрацията винаги ще се срине от евентуалното масово разграбване, което винаги ще бъде последвано от диктатура. Смисълът е, че демокрацията винаги е временна по природа и на пръв поглед не може да съществува като постоянна форма на управление, защото демокрацията естествено еволюира в клептокрация – двама койоти и едно агне гласуват какво да ядат за обяд. В книгата си за Джон Адамс, Дейвид Маккала (David McCullough) пише за дълбоката загриженост на Адамс, че американският изборен процес ще се изроди в двупартийна система, в която всяка “банда” ще поставя своите интереси над интересите на американския народ. Трудно е да се оспори тезата, че САЩ вече са изминали по-голямата част от този път. Това не е съвсем същото като най-висша форма на държавно устройство или като изпълнение на копнежите на цялото човечество. И всъщност думите на Сократ отразяват точно същите наблюдения и изводи, повторени много по-късно от Тайтлър, че демокрацията като форма на управление се самоунищожава, защото е единствената система, отворена за онзи вид коварна корупция, която ще позволи на богатите и силните, на онези с жажда за власт, в крайна сметка да си присвоят цялата власт и да узурпират трона. И двамата, както и други, казват едно и също: демокрацията се превръща във фашистка диктатура. Ще видим, че има много доказателства, че това вече се случва.
По подобен начин Чалмърс Джонсън (Chalmers Johnson) пише в книгата си ” Горчивините на империята”, че САЩ със сигурност ще бъдат сполетени от четири горчивини, чийто натрупващ се ефект ще бъде унищожаването на всякакво подобие на “демокрация” и замяната ѝ с фашистка военно–полицейска държава. Неговите “четири горчивини” са: (1) състояние на непрекъсната война, което ще доведе до повече тероризъм срещу американците навсякъде, (2) загуба на демокрация и права, тъй като президентството измества Конгреса и превръща “изпълнителната власт” във военна хунта (фашистка диктатура), (3) замяна на истината с пропаганда, дезинформация и възхвала на войната и (4) банкрут, тъй като Съединените щати влагат икономическите си ресурси във все по-грандиозни военни проекти. Първите три от тях вече са изпълнени, а четвъртото може би е само въпрос на време.
Тайтлър напълно отхвърля оптимистичните, приказни възгледи за демокрацията като “нищо по-добро от утопична теория, прекрасна химера, описваща състояние на обществото, което никога не е съществувало и не би могло да съществува; република не на хора, а на ангели“. И той, разбира се, е прав. Версията на демокрацията, която американците прокламират толкова свободно, наистина е химера, която първоначално е била митично животно с части, взети от различни други животни, но днес се използва в смисъл на нещо, което се надяваме или желаем, но всъщност е илюзорно или невъзможно да се постигне. Концепцията за демокрация, която съществува в немислещите американски умове, е фикция, утопична заблуда, която бързо се разпада при проверка, но никога не се изследва открито поради екзистенциалните заплахи, които такава проверка би съдържала. В статия в “Ю Ес Ей Тудей (USA Today)” Джонатан Търли (Jonathan Turley) пише: “Авторитарната нация се определя не само от използването на авторитарни правомощия, но и от способността да ги използва. Ако президентът може да отнеме свободата или живота ви по свое усмотрение, всички права се превръщат в нещо повече от произволно дарение, подчинено на волята на изпълнителната власт.” Точно това имаме днес в САЩ и точно това наричаме диктатура.
Американците от самото си раждане са научени, че западните страни са богати благодарение на многопартийните си демокрации, но както вече видяхме, богатството им е било създадено чрез колонизация, грабеж и кланета и не е свързано с политическата им система. В продължение на десетилетия американците се хвалеха с естественото превъзходство на своята многопартийна политическа система, което се доказваше от голямото материално богатство и други успехи. През последните десетилетия обаче, а със сигурност и след 2008 г., тези доказателства за превъзходство до голяма степен се изпариха, като богатството се разпиля обратно пропорционално на бързо нарастващите граждански конфликти. Видяхме също така, че в света има много примери, различни от големите западни държави, където тези “демокрации” до голяма степен не са успели да създадат нищо друго освен хаос.
За да се противопоставят на тези все по-унизителни доказателства за западния демократичен модел и отчаяни да подкрепят нарастващия брой доказателства, че демокрациите далеч не водят до успех, американците отново преместват целта. Вече не “демокрацията” гарантира богатство, а “съдържателната“, “пряката“, “либералната” или друга подобна прекатегоризация на демокрациите, които са успешни. Така ни се предоставя удобен кош за боклук, в който можем да изхвърлим всички данни, които противоречат на нашата презумпция. Неуспехите просто се преосмислят, като вече не са “истински” демокрации, а някакви обезобразени братовчеди, които не са се справили – най-вероятно поради липсата на американски “ценности“.
В поредната почит към Бърнейс и неговата пропаганда един еврейски писател изказва типичното твърдение, че “великите и успешни демокрации възникват в резултат на съчетанието на (1) образовани граждани, (2) светски социални ценности, (3) гаранции срещу “тиранията на мнозинството”, (4) висока степен на толерантност и уважение към малцинствата и различните мнения, (5) надеждна правова държава и, разбира се, (6) неограничени, но недефинирани “свободи”. По-нататък той пише, че “Китай изпитва сериозни недостатъци в тези категории и следователно би бил лош кандидат за преминаване към многопартийна система от западен тип”. Бихме могли да отхвърлим всичко това като детинско бърборене, ако въпросът не беше толкова сериозен. Шок за системата е да се замислим за отчайващата дълбочина на невежеството (или по-скоро двуличието), необходимо за написването на такива думи. Помислете:
(1) От всички нации в света САЩ са изключителен лидер в притежаването на граждани, които са обратното на образовани, ако тази дума се използва в смисъл на притежаващи фактически знания и информираност. Не са китайците с 25 % неграмотност, които вярват, че слънцето се върти около земя, която е само на 6 000 години. Нивото на образование на гражданите на Китай не дължи никакви извинения в сравнение със САЩ.
(2) “Исусландия” е в Америка, а не в Китай. САЩ се сравняват благоприятно с теокрации като Саудитска Арабия по това, че имат точно обратното на “светските ценности” – цялата нация е замърсена до несвяст с извратени и кощунствени евангелски религиозни влияния. Именно Китай, незамърсен от западните религии, има светски социални ценности.
(3) При усърдното търсене на гаранции срещу тиранията на мнозинството единственото, което ми идва наум, е някакво корпоративно законодателство, претендиращо да защитава малцинствените акционери на корпорациите, но не ми е известно да има такова в политическата или социалната сфера. Политическата система на САЩ по дефиниция е тирания на мнозинството, както и всички останали демокрации, като твърденията за обратното не са достатъчни като доказателство. В американското общество като цяло “мнозинството управлява”, без да са посочени или дори признати гаранции. И тук, както и в много други области, твърденията се считат за равностойни на неопровержими доказателства.
(4) По същия начин американците, които претендират за високо ниво на уважение към малцинствата или другите култури, или за толерантност към всякакъв вид интелектуални различия, са просто безумни. САЩ са една от най-омерзително расистките нации в света, която никога в историята си не е демонстрирала толерантност или уважение от какъвто и да е вид. Нима Китай е този, който убива невинни деца и нарича това”буболечки по предното стъкло”? Китайците или американците са тези, които гледат безумен филм за снайперисти, а след това искат да вземат оръжие и да “убиват парцаливи глави за Исус”? Китай ли е този, който стотици години е практикувал робство или е изтребил 20 милиона от местните малцинства? Не. Китай толкова ревностно пази и защитава своите малцинствени групи, за да ги запази цели и да предотврати асимилацията и изчезването им, че създава провинции като автономни области именно за да даде на своите малцинства по-голяма степен на самоуправление като въпрос на самозащита. Именно Китай демонстрира толерантност към разнообразието от раси и нагласи, без каквито и да било доказателства за патологичния расизъм, заразил САЩ.
(5) На друго място съм разглеждал подробно измислените твърдения за съществуването или зачитането на правовата държава.
(6) И накрая, така наречените свободи в Америка се изпаряват с всеки изминал ден, включително неприкосновеността на личния живот, свободата на словото и печата, както и свободата на събранията. Тези постоянни американски препратки към “свободите” са не само дразнещи, но и толкова празни откъм съдържателна документация, че говорят за поредната масова истерия. “Свобода”, разбира се, е обща дума с почти неограничено значение, дума, срещу която малцина биха могли да възразяват абстрактно, но тази неограничена общовалидност формира цялата същност на американския аргумент. Американците са уловили тази дума, присвоили са си я с всички нейни значения и са я приложили единствено към себе си, претендирайки за напълно въображаемо морално превъзходство, произтичащо от притежаването на най-високата въображаема степен на напълно въображаеми свободи. Това е просто хитър и безскрупулен маркетинг за невежи, а не политология за интелигентни хора. И трябва да се каже категорично, че в почти всичко, което засяга нормалното ежедневие, в Китай има повече “свобода”, отколкото в САЩ или повечето други западни страни, с възможно изключение на Италия.
Преди време Джон Уендърс (John Wenders) написа статия, в която пише: “Свободата не се измерва с възможността да се гласува. Тя се измерва с обхвата на нещата, за които не гласуваме. Демокрацията се занимава с това как ще се управляват делата в публичния сектор. От друга страна, свободата се занимава с отношенията между хората в частния сектор”. След това той добавя една мъдрост, която за съжаление малцина ще намерят време да осмислят, а именно: “Свободата трябва да бъде защитена от демокрацията“. Именно този въпрос изисква внимание, като проблемът е, че американците монополизират трибуната, за да ни попречат да разберем, че истинският въпрос не е “свободата” в абстрактен план, а по-скоро как свободата е формулирана във връзка с живота, по отношение на разказа. Както в образованието, така и в много други области, американците формулират проблемите в блестящи общи положения и отказват всякакъв глас на противоположната конкретика.
Американското самохвално твърдение за правото им на “свобода на словото” е едно от тези обобщения, които рядко позволяват да се обърне внимание на конкретиката. Освен ясните доказателства, че тази така наречена свобода бързо се изпарява, важно е да се знае, че американците никога не са имали особена свобода в тази област в сравнение с повечето други нации. И всъщност, нациите нямат конституционна защита в тази област. И дори в рамките на САЩ американците, както и хората в почти всяка нация, по принцип са свободни да казват каквото си искат – един на друг, като свободата често свършва дотук.
Цялата картина на демокрацията е силно замъглена от американците, които укрепват своята проста многопартийна политическа система с включването на хиляда или повече напълно несвързани елементи, което е наистина жалък опит да се закрепи в теологията това, което би било смешно в политическата наука. Имаме типични коментари от рода на “Демокрацията обикновено означава гарантиране на набор от индивидуални права като свобода на словото, върховенство на закона, политическо участие …”, а тя, разбира се, не означава нищо такова. Тук ние пренаписваме речника. Чиста фантазия е да приравняваме “демокрацията” – форма на публичен избор на управници – с други неща, които наричаме “свободи”. Демокрацията, разбира се, не е свързана с нито един от тези аспекти.
Още по-важно е защо политиците във всички западни страни са на толкова ниско ниво по отношение на възхищение, уважение и проста надеждност? Според многобройни проучвания на мнението на американците за собственото им правителство избраните от тях сенатори и конгресмени са “по-малко популярни от хлебарките, въшките, кореновите канали, колоноскопията, автомобилните задръствания, продавачите на употребявани автомобили и Чингис хан“. Малко са западните демокрации, в които резултатите биха били различни. По този конкретен въпрос американците изглежда имат два мозъка, които не са свързани и не могат да комуникират помежду си. С единия си мозък те твърдо и често яростно ни казват, че всички избрани от тях представители са гнусни и нечестни, докато с другия мозък едновременно твърдят, че САЩ са блестящо имение на хълм, а демокрацията е универсална ценност, отразяваща копнежите на цялото човечество. При все това двата мозъка и техният собственик не виждат никакво противоречие.
Един уебсайт, който нарича себе си “truth-out.org“, представи някои интересни наблюдения, които ще споделя с вас тук в съкратен вид. Той започва с въпроса: “През последните 40 години неравенството в доходите в Съединените щати е експлодирало… Каква демокрация съществува при тези обстоятелства?” По-долу е представен редактиран съставен отговор:
“Правителствена система, която включва широко избирателно право и конкурентни избори, но изборите се управляват така, че независимо от избрания кандидат(и), елитът печели. Ролята на гражданите в управлението е да избират между двама предварително избрани кандидати, като нито един от тях няма да представлява интересите на хората, а и двамата ще представляват интересите на елитите. Крис Хеджис (Chris Hedges) нарича това “политически театър”. Демокрация с ниска интензивност, която забулва управлението на елитите и позволява на гражданите да мислят, че участват във властта чрез оспорвани избори, които не променят структурата на властта на елитите. Правителство, което обслужва интересите на транснационалния капитал, лишено от реална връзка с народа на страната. Глобализираната държава управлява чрез икономически структури като търговски споразумения, Международния валутен фонд, Световната банка, Световната търговска организация и чрез международни военни действия. Мощно правителство, което си партнира с бизнес интересите в държавата на сигурността. Това е настъпването на епохата на корпоративната власт, поддържана чрез държавата на сигурността, работеща в тандем с корпоративната пропаганда, която прониква във влиятелни институции като медиите, образованието, популярната култура и евангелистката религия.”
По-нататък в доклада се описва американският капиталистически неолиберализъм по следния начин: “Доминиращата икономическа идеология през последните три десетилетия, която настоява за крайно разделение на правителството и капитала, за да може пазарът да функционира “свободно”. Пазарът действа единствено в интерес на индивидите, без да е обвързан с колективното общество. Правителството съществува единствено, за да осигури основни неща като стандарти за мерки и теглилки, закони и съдилища за защита на собствеността и инфраструктура за пазара. Неолиберализмът приветства държавната намеса само когато тя е в полза на корпорациите, като например търговски споразумения, спасителни мерки или корпоративно благосъстояние. При неолиберализма държавните ресурси и публичните програми се финансират все по-малко и все повече се приватизират.” Съдията от Върховния съд на САЩ Люи Брандайс (Louis Brandeis) го казва добре, когато заявява: “Можем да имаме демокрация или богатство, концентрирано в ръцете на малцина, но не можем да имаме и двете.”
Някой точно е нарекъл САЩ “миражна демокрация” с избори, които са строго контролирани и фалшифицирани от двупартиен елит и медии, които предварително определят резултатите. Освен това само половината от гражданите на САЩ са регистрирани като гласоподаватели и само половината от регистрираните гласоподаватели гласуват, така че тези “миражни избори” осигуряват по-малко от легитимно правителство по всички стандарти за измерване. Всъщност е широко известно, че повече американци гласуват в предаването “Американски идол”, отколкото на други избори. Джон Пилджър (John Pilger) пише през 2008 г.: “Това, което ме порази, живеейки и работейки в Съединените щати, беше, че президентските кампании са пародия, забавна и често гротескна. Те са ритуален зловещ танц с флагове, балони и глупости, предназначен да прикрие една продажна система, основана на пари, власт, човешко разделение и култура на постоянна война.“
Къщичка от карти върху пясъчна основа
Дейвид Брукс (David Brooks): “Американците са загубили вяра в надеждността на своята политическа система, която е единственият ресурс, на който се основава целият режим. Тази загуба на вяра е допринесла за сложно, но мрачно национално настроение. Хората са разтревожени, песимистично настроени, засрамени, безпомощни и отбранителни“.
Американците, в своето невежество и простодушие и функционирайки в своя доста плашещ евангелски режим, са обединили своята основаваща се на християнството американска изключителност, расизъм и фанатизъм, както и тревожната си склонност към водене на война, със своята форма на политика, капитализма и всяка “свобода” и “право”, които можем да си представим, в една единствена смущаваща теология, наречена “демокрация”. И това може би е било грешка. Както посочва Дейвид Брукс, тя е “единственият ресурс, на който се основава целият режим”. Тази теология е толкова пренаситена от пропагандата и промиването на мозъци, че вече е в основата на това какво означава да си американец. На практика американците са превърнали една силно опорочена форма на партийна политика в отборна спортна старовремска религия, като основават цялата основа на националната си психика върху нейната предполагаема непреодолима легитимност в очите на Бога и хората. Но за съжаление, това не е така, както сега научават американците, най-вече тези, които нямат работа, нямат дом и които спят в палатковите градове и в малките си картонени кутии под надлеза. Не е чудно, че у нас цари “мрачно национално настроение”.
Уилям Джон Кокс (William John Cox): “Избирателите в САЩ изглеждат все по-безсилни да се борят с плутокрацията, която управлява тяхното правителство. В резултат на това американците живеят в една все по-репресивна полицейска държава, която незаконно извършва актове на насилствена агресия по целия свят. Единственото нещо, което може да превърне правителството на САЩ в такова, което се грижи за избирателите, които го избират, а не за плутокрацията, която го контролира, е обединена опозиция от страна на целия народ, независимо от неговата социална класа или политически убеждения.“
Джон Адамс (John Adams) казва: “Демокрацията никога не трае дълго. Тя скоро се разпилява, изчерпва и се самоубива. Никога досега не е имало демокрация, която да не се е самоубила.“
Александър Тайтлър (Alexander Tytler): “Демокрацията не може да съществува като постоянна форма на управление. Тя може да съществува само докато мнозинството от избирателите не открие, че може да си гласува големи суми от държавната хазна. Демокрацията еволюира в клептокрация.“
Неизвестен: “Демокрацията е абсолютният идеал на тираничните и престъпни властови класови образувания.“
“Това, което е много по-притеснително, защото е по-изненадващо, е степента, в която изглежда, че процесът на преразглеждане трябва да се разпростре не само върху тези познати области на правителствената политика, но и върху основната институционална рамка, чрез която управляват правителствата. Под въпрос днес са не само икономическата и военната политика, но и политическите институции, наследени от миналото. Дали политическата демокрация в днешния ѝ вид е жизнеспособна форма на управление за индустриализираните страни от Европа, Северна Америка и Азия? През последните години зорките наблюдатели и на трите континента виждат мрачно бъдеще за демократичното управление.” (Самюъл Хънтингтън; “Кризата на демокрацията” – Samuel Huntington; The Crisis of Democracy)
Национално проучване сред 18-29-годишни американци показва, че повече от половината смятат, че демокрацията в САЩ или се е “провалила”, или е “в беда”, а значителна част виждат и потенциал за гражданска война[2]. От 52% от анкетираните, които заявяват, че са загубили или губят вяра в американската демократична система, 39% определят страната като “демокрация в беда”. Други 13% от анкетираните я наричат “провалена демокрация”, според изследването, публикувано от Института по политика към Харвардското училище “Кенеди”. От повече от 2100 млади американци, анкетирани за целите на проучването, само 7% са заявили, че смятат, че САЩ са “здрава демокрация”, а други 27% я смятат за “донякъде функционираща демокрация”.
*
ЗА АВТОРА: Творбите на г-н Романоф са преведени на 32 езика, а статиите му са публикувани на повече от 150 чуждоезични новинарски и политически уебсайта в повече от 30 държави, както и в повече от 100 англоезични платформи. Лари Романоф е пенсиониран консултант по управление и бизнесмен. Той е заемал ръководни длъжности в международни консултантски фирми и е притежавал международен бизнес за внос-износ. Той е посещаващ професор в университета Фудан в Шанхай, представяйки казуси по международни въпроси на старши класове в EMBA (Executive Master of Business Administration EMBA – това е обикновено едногодишно вместо двугодишно образование за добиване на магистърска степен по бизнес администрация – предназначено е за хора, които са имали управленчески опит, но искат да имат официална степен на образование. Управленческият опит е почти задължително условие за прием. Възможно е също да се вземат предвид друга научна степен в дадена област или други заслуги). Г-н Романов живее в Шанхай и в момента пише серия от десет книги, най-общо свързани с Китай и Запада. Той е един от авторите, участващи в новата антология на Синтия Маккини “Когато Китай кихне” (Глава 2 – Dealing with Demons — Справяне с демони).
Пълният му архив може да бъде намерен на:
https://www.bluemoonofshanghai.com/ или https://www.moonofshanghai.com/
Можете да се свържете с него на следния адрес: 2186604556@qq.com
*
Бележки:
https://www.bluemoonofshanghai.com/wp-content/uploads/2022/10/The-Crisis-of-Democracy.pdf
[2] H. L. Mencken. Notes on Democracy
https://www.bluemoonofshanghai.com/wp-content/uploads/2022/10/NOTES-ON-DEMOCRACY.pdf
*
Тази статия може да съдържа материали, защитени с авторски права, чието използване не е изрично разрешено от собственика на авторските права. Това съдържание се предоставя в съответствие с доктрината за справедливо използване и е предназначено само за образователни и информационни цели. Това съдържание не се използва за търговски цели.
Авторско право © Larry Romanoff, Blue Moon of Shanghai, Moon of Shanghai, 2024
