Демокрацията – най-опасната религия.
Глава 15 – Експерименти с демокрацията в Китай
от Лари Романоф
Превод: Велеслав Гривов
СЪДЪРЖАНИЕ
15.1. Въведение
15.2. Демокрация в детската градина
15.1. Въведение
Вече писах, че многопартийната избирателна система (“демокрация“) е единствената форма на управление, създадена да бъде контролирана от външни лица, което естествено я прави отворена за корупция и измами. Китайците, вслушвайки се в американците, са открили всички доказателства за това в собствения си двор. Китай експериментира с въвеждането в малък мащаб на демократични избори от западен тип за местни служители в селските райони.
Често ни казват, че “първите впечатления” са най-важни, че при първоначална среща с даден човек или навлизане в нова ситуация, ние виждаме най-ясно при това първо запознанство. С течение на времето възприятията ни се замъгляват и помрачават от външни фактори, а вниманието ни се разсейва от несъществени неща. При запознаването на китайците с “демокрацията” те я видяха много ясно такава, каквато е в действителност – система за придобиване на политическа власт, която просто моли да бъде манипулирана. Всъщност видяха, че това е самото предназначение на такава система и че тя е създадена именно с такава цел. И това е така.
В началото на 2014 г. в Чанша, детската градина на китайската демокрация и много други изобретателни престъпления, избухна мащабен скандал с купуване на гласове, в който близо 60 души бяха обвинени в изборни измами, неизпълнение на служебните задължения, нарушаване на изборите, купуване на гласове, подкупи и свързаната с тях корупция, в която бяха замесени над 500 депутати и различни местни партийни служители, които бяха дисквалифицирани и освободени от постовете им, а престъпленията им включваха хиляди граждани и подкупи за над 100 милиона юана. И това е само един от многото случаи.
В провинция Хъбей в Северен Китай, в рамките на един месец, в един град се проведоха два неуспешни избора, опорочени от купуване на гласове с два пъти повече гласове от имащите право на глас, откраднати урни и много други изборни измами. В края на 80-те години на миналия век в много градове и села се провеждат многопартийни избори, като в много от тях се наблюдават подобни проблеми. През септември 2016 г. в Ляонин имаше огромен скандал с фалшифициране на избори, при който повече от 500 души са плащали подкупи, за да бъдат избрани техни приятели. Националното народно събрание на Китай изгони 45 депутати, почти половината от броя на избраните от Ляонин, заради подкупи и изборни измами. Освен това повече от 500 депутати бяха уволнени или подадоха оставка от 619-членния Народен конгрес на Ляонин, а няколко души бяха арестувани.
Бях изненадан, че някой е бил изненадан. Това е демокрацията. Така работи тя. Замислена е така, че да е широко отворена за корупция. На Запад имаме повече опит, така че го правим по-тихо и по различни начини, но резултатът е същият. Навсякъде, където с пари може да се купи законодателна власт, всички отворени системи ще бъдат корумпирани.
Китайците виждат “демокрацията” такава, каквато е в действителност – начин да се получи контрол над правителството чрез събиране на гласове. Най-лесният начин да се събират гласове е да се купуват, а тук дори няма никакъв морал. Преди да морализаторствате за китайците, помислете, че ако е нормално АИПАК (бел. на преводача: Американо-израелски комитет за политически действия, в превод от AIPAC – American Israeli Political Action Committee) и корпорациите да купуват политици, защо да не е нормално политиците да купуват избиратели? Следващият най-лесен начин (ако сте готови да бъдете малко нечестни) е да отпечатате излишни бюлетини и да напълните урните. И нека не забравяме, че пълненето на урните е било традиция в САЩ и Канада преди 200 години.
Но пак повтарям, с тази “нова” политическа система ни се предлага пълен контрол върху управлението на града, чрез простата възможност хората да гласуват за нас. Няма никакви други изисквания и всеки може да го направи. Очевидно е, че някой с пари и амбиции ще се изправи пред това предизвикателство и ще намери начин, честен или не, да получи тези гласове.
Това са сериозни проблеми в Китай, тъй като все по-често царе-творците на заден план ще бъдат чужденци. Евреи, служители на консулствата на САЩ, членове на Държавния департамент на САЩ, служители на посолствата, които са от ЦРУ, но са маскирани като дипломати, Националният фонд за демокрация (NED), Американската агенция за международно развитие (USAID), Ам Чам (Американската търговска камара) и десетки американски неправителствени организации – всички те харчат пари и работят на заден план, за да влияят на управлението в Китай. Това е истината и ако тя е очевидна за мен, би трябвало да е очевидна и за много други. Успехът им в Хонконг е зашеметяващ; американците са получили огромно влияние върху политическия пейзаж в Хонконг и са толкова умни и опитни, че стотиците хиляди малки хонконгски марионетки дори не могат да видят конците. И те имат намерение да направят същото и в континентален Китай.
15.2. Демокрация в детската градина
Но тези примери са нищо в сравнение с това, което се случи в Началното училище Чунхуей в Джънджоу, където 1700 малки деца получиха уроци по “демокрация”, които за съжаление никога няма да забравят. Тези ученици са имали “изостанала, старомодна, традиционна, китайска” система за избор на ученически лидери, при която изборът се е основавал на глупави неща като училищни постижения и препоръки на учителите относно личностния характер. Но благодарение на американския натиск те “са променили своята традиция” и вместо това са се насочили към модерна “демокрация” в западен стил.
И как се е получило това? Ами, един ученик (с много слаби академични постижения) е избран за лидер, защото е “добър в баскетбола” и е “приятелски настроен“. И как са били избрани? Ами, те са се научили да провеждат демократични предизборни кампании, точно както всички западняци. Според съобщения в медиите “някои са свирили на саксофон, други са танцували, а трети са демонстрирали уменията си в калиграфията или живописта, свирили са на традиционни китайски музикални инструменти, за да впечатлят избирателите“. Една майка била толкова нетърпелива да направи малкото си дете крал, че отпечатала повече от 1000 красиви малки сини изборни картички с неговото име, като помолила всички да гласуват за него.
Директорът на училището Ху Дзиенлин заявил, че програмата има за цел да насърчи учениците да “изразяват смело своите идеи” и да “участват в управлението на училището“. По мнение на училището тези ученически лидери били доказали, че планът на Ху е “ефективен и може би дори полезен“.
Нека разгледаме какво наистина се е случило тук. Нямам желание да злепоставям г-н Ху, който, сигурен съм, е прекрасен джентълмен с добри намерения, но какъв дявол е обладал този човек, че да си помисли, че е добра идея да накара 1700 10-годишни деца да “участват смело в управлението на училището“? Какво, по дяволите, си мисли той, че е училище? В този единствен експеримент в това единствено училище можем да видим всички жалки недостатъци на западната демокрация, недостатъци, които очевидно са невидими за учителите, родителите и най-вече за учениците, които са научили покъртителен урок по живот, който вероятно никога няма да забравят. Ако искате да развратите населението, винаги е най-добре да започнете от децата, защото така развращаването ще стане постоянно.
Първо, каква е била целта на тези избори? Тя би трябвало да е да се избере най-компетентният човек за работа, която носи отговорности пред учениците, но никъде в тази малка пародия на детска градина не се споменава дори за компетентност или отговорност. Нищо. Тези малки политици просто са искали да бъдат избрани, защото са искали да бъдат избрани, а не защото са имали някакви способности или са искали да постигнат нещо полезно за своите съученици. Не е имало ученици, които да агитират за премахване на прекомерната домашна работа, за по-чисти тоалетни или за повече извънкласни занимания. Те просто са искали да бъдат лидери и да имат съпътстващите ги власт и престиж, без да се замислят за каквито и да било задължения.
Още по-лошо, как тези малки политици са водили предизборна кампания? Как са се държали, за да убедят избирателите си да гласуват за тях? Ами, те “са използвали личната си популярност” – от добрия външен вид или спортните си способности, или парите на бащите им за купуване на красиви рокли и хубави велосипеди. Те “са използвали способностите си да предлагат развлечения“, като са свирили на саксофон или други инструменти. Те “са използвали уменията си за рисуване и калиграфия” и несъмнено са намерили много изобретателни начини за 10-годишни деца да обикалят училището и да молят за гласове. Колко прекрасно. Майката, която е платила за отпечатването на сладките малки сини картички, които детето ѝ да раздава, следващия път ще има прикрепена към тях банкнота от 5 юана. Тези малчугани са научили, че единствената истинска квалификация за ставане на лидер и завземане на властта е талантът за психологическа манипулация, че реалните знания и умения се пренебрегват при получаването на гласове.
Това ли са основните съставки на добрия лидер? Така ли Китай избира своя Генерален секретар и членове на Политбюро? Дали те седят на площад Тянанмън и свирят на саксофон или китара, или рисуват карикатурни портрети на туристи? Така американците избират своите лидери, но защо да учим китайските деца на това като за идеал?
Но това е било едва първият опит и нашите малки политици са нямали натрупан опит, от който да се възползват. Следващия път ще се справят много по-добре. Бързо ще научат, че гласове могат да се купуват, и ще започнат да събират малки суми, за да раздават повече от симпатични сини картички на всеки, който обещае да гласува за тях. Те ще научат, че можете да привлечете гласове, като давате обещания – не като ги спазвате, а като ги давате. Така че те ще обещаят да намалят домашната работа, без да имат представа как да го направят и със съзнанието, че така или иначе нямат власт да постигнат такъв резултат. Но те ще обещаят поне да опитат.
Ще научат, че имат властта да предоставят подаръци за покровителство, и ще обещаят да поставят популярни избиратели в комисиите с очакването, че тези лица ще помогнат да се повлияе на други избиратели. Те ще обещаят да работят за по-лесни стандарти за оценяване, по-добри училищни обеди и много други неща, за които умните кандидати ще знаят, че са основни въпроси за всички ученици. Те ще се научат да разчитат желанията на учениците и да превръщат тези желания в гласове и лична власт. Те бързо ще се научат да стават истински политици. Накратко, те ще се научат да лъжат и манипулират.
Те вече знаят, че учебната година е дълъг период от време и че децата имат кратка памет; интуитивно знаят, че няма да бъдат държани отговорни за неизпълнение на задълженията си, а също така знаят, че така или иначе няма отговорност, че след като бъдат избрани, никой не може да им направи нищо. Ако съществуваше лична отговорност, нямаше да има кандидати.
И става още по-лошо. Във всички сегменти на обществото, включително и в началните училища, винаги има “царе-творци“, които се крият на заден план, тези, които не искат да са на светло, а предпочитат да седят в сянка и да дърпат конците. Това са хитреците, които натрупват истинската власт и които интуитивно разбират как да контролират събитията така, че те да ги удовлетворяват в крайна сметка, независимо от желанията на по-голямата група. Това са опасните хора; те са твърде умни поне с половина отгоре над останалите и по природа са манипулативни. Често те имат майка, която е с подобен ум и характер и дава всички необходими напътствия. Първото нещо, което научават, е, че властта е в номинациите, а не в гласуването.
И сега по естествен начин навлизаме в полето на многопартийната политика, където имаме двама или трима царе-творци, всеки от които има последователи, и всеки от тях избира вероятен кандидат, който ще бъде послушен и управляем, и ще му кажат: “Мога да те направя лидер. Искаш ли това?” И така, всеки царе-творец (и неговата майка) изработва платформа от предизборни обещания, гарантирани за привличане на наивни, невинни и неопитни малки избиратели.
Точно до това ще се стигне и училището или учителите не могат да направят нищо, за да го предотвратят. Защо? Защото първоначалната предпоставка, колкото и хубаво да е формулирана, е невярна, порочна и почти престъпна. Целта на този процес на подбор трябва да бъде да се изберат най-добрите лидери за училището, зрели, отговорни малки хора с добър характер, които могат да дадат пример на останалите деца, които се грижат за благополучието на своите съученици и които наистина ще използват властта си, за да подобрят средата в училището. Но ние отхвърлихме тази цел и вместо това създадохме безцелно състезание за популярност, което е широко отворено за всякакъв вид социален натиск и корупция. Ние не избираме нашите лидери въз основа на техните способности, характер или чувство за отговорност, а вместо това въз основа на техните лични маркетингови способности – на уменията им да влияят и манипулират другите да гласуват за тях, честно или не.
Във всичко това, къде е обсъждането на пълномощията, на квалификацията за заемане на отговорна длъжност? Напълно отсъства. Всъщност предишната система на препоръки за характер от учителите и високи постижения в училище – с други думи, пълномощия – която е била съвършена система, е била специално изоставена, за да могат тези идиотски юпита да подражават на американците и да приспособят своята глупава версия на “демокрация“.
Няма никакви доказателства, че някой от тези кандидати е имал лидерски умения, добри академични постижения, стабилен характер или че е разбирал нуждите и желанията на учениците и учителите. Нито един от тях не е достатъчно възрастен, за да може да разбере смисъла на участието в управлението на училището. Никой от тях няма да бъде избран въз основа на някое от необходимите качества за ръководител. Малцина, ако изобщо има такива, ще имат реална квалификация за ръководна длъжност и никой няма да разбира отговорността, която поема. Те са малки деца.
А какво да кажем за учениците, които гласуват? Какво ще вземат предвид, когато гласуват за ученически лидер? Умението да свири на саксофон? Красивите сини картички на мама? Малцина от тях, ако изобщо има такива, ще осъзнаят своята отговорност, малцина ще знаят как да избират мъдро и никой няма да може да оцени правилно (повече или по-малко) непознат човек за работа, чиито задължения не разбира. Моите поздравления. Добре дошли в политиката от американски тип, единственото нещо, което Китай е имал щастието да няма.
Но точно това има сега Китай в селските си райони с въвеждането на демократични избори за местни служители от западен тип. Те са много по-сериозни, защото участниците са възрастни, решенията засягат реалния живот и защото твърде често царе-творците на заден план са почти всички американци и евреи.
*
ЗА АВТОРА:Творбите на г-н Романоф са преведени на 32 езика, а статиите му са публикувани на повече от 150 чуждоезични новинарски и политически уебсайта в повече от 30 държави, както и в повече от 100 англоезични платформи. Лари Романоф е пенсиониран консултант по управление и бизнесмен. Той е заемал ръководни длъжности в международни консултантски фирми и е притежавал международен бизнес за внос-износ. Той е посещаващ професор в университета Фудан в Шанхай, представяйки казуси по международни въпроси на старши класове в EMBA (Executive Master of Business Administration EMBA – това е обикновено едногодишно вместо двугодишно образование за добиване на магистърска степен по бизнес администрация – предназначено е за хора, които са имали управленчески опит, но искат да имат официална степен на образование. Управленческият опит е почти задължително условие за прием. Възможно е също да се вземат предвид друга научна степен в дадена област или други заслуги). Г-н Романов живее в Шанхай и в момента пише серия от десет книги, най-общо свързани с Китай и Запада. Той е един от авторите, участващи в новата антология на Синтия Маккини “Когато Китай кихне” (Глава 2 – DealingwithDemons — Справяне с демони).
Пълният му архив може да бъде намерен на:
https://www.bluemoonofshanghai.com/+https://www.moonofshanghai.com/
Можете да се свържете с него на следния адрес: 2186604556@qq.com
*
Тазистатияможедасъдържаматериали,защитенисавторскиправа,чиетоизползваненееизричноразрешеноотсобствениканаавторскитеправа. Това съдържание се предоставя в съответствие с доктрината за справедливо използване и е предназначено само за образователни и информационни цели. Това съдържание не се използва за търговски цели.
Copyright © Larry Romanoff, Blue Moon of Shanghai, Moon of Shanghai, 2024
