Демокрацията – най-опасната религия.
Глава 16 – Китай НЕ е Запада
от Лари Романоф
Превод: Велеслав Гривов
СЪДЪРЖАНИЕ
16.1. Въведение
16.2. Китайците не се интересуват от “политика”
16.3. Не са много и китайците, които се интересуват от правителството
16.4. Чуждестранното негодувание срещу еднопартийното правителство на Китай
16.5. Компрадорите
16.1. Въведение
Китай се отличава с еднопартийно управление, което американците смятат за религиозна ерес, но тази система има огромни предимства. Тук няма насилствено разделение на длъжностните лица въз основа на политическа идеология. Целият социален спектър на Китай е представен в правителството по същия начин, както в китайското или всяко друго общество. Няма партийни борби. За разлика от Запада, китайската система търси съгласие, а не конфликт. Вземането на правителствени решения не е спорт, в който моят отбор трябва да победи. То е просто група от хора с различни гледни точки, които работят заедно, за да постигнат съгласие за политика и действия за общото благо на нацията си. Еднопартийната система на Китай превъзхожда в почти всички отношения тази, която имаме на Запад, и как може да е иначе, когато държавните служители на страната не си губят времето в детински идеологически битки с опозиционните партии.
Един от най-големите решаващи фактори за възхода на Китай е липсата на войнствена политическа среда поради отсъствието на многопартийна политика. Еднопартийното правителство на Китай работи в дългосрочен план; то не взема краткосрочни решения в името на политическата целесъобразност. Китай взема решения за благото на цялата страна и след като ги вземе, ги изпълнява. Няма партийна принадлежност, няма лобисти или групи със специални интереси, които да могат да изкривяват важните решения и да лишават населението от това, което би могло да има. Предимствата на тази система се виждат в нейните резултати. Китай вече далеч надмина неразвитите страни, които приеха западните демократични правителства, и вероятно има по-светло бъдеще от повечето от тях. Защо Западът е толкова нетърпелив Китай да изостави една вековна система, която очевидно работи добре, в полза на такава, предназначена за идеологически битки, конфликти и войни с крясъци?
Китайската еднопартийна система е единственото нещо, което го спасява от унищожение, и Китай трябва да спре да се извинява за нея. Именно поради така наречената “авторитарна” система в Китай само най-умните и най-компетентните могат да заемат ръководни постове. Единствено благодарение на еднопартийната система в Китай 800 милиона души бяха извадени от бедността, а БВП на страната нарасна със 1700 % – постижение, което не е постигано в историята от нито една от така наречените демокрации. И макар да не искам да бъда нелюбезен, ако сте китаец, как си представяте, че вашето “демократично участие” би подобрило горните резултати? Моят съвет е да бъдете благодарни за това, което имате, защото наистина не знаете какъв късметлия сте.
Китайските правителствени ръководители управляват чрез постигане на съгласие, а не чрез власт, авторитет или сплашване. Тяхната задача е да създадат съгласие и обединено доброволно участие в политиките на страната за постигане на нейните цели. На това ниво няма деца и няма един човек, който да има властта да започне война, само защото не харесва някого, или който е свободен да се противопоставя на други народи въз основа на някаква сляпа лична идеология. В Китай на много хора и индустрии е позволено да представят своите аргументи, но частните или краткосрочните интереси няма да излязат победители в тази система. Вашите предложения ще получат подкрепа и ще успеят само ако са в дългосрочна полза на страната като цяло – най-голямото благо за нацията и за населението. В американската система корпорациите контролират правителството, а в китайската – правителството контролира корпорациите. И тези фирми често могат да не постигнат своето, дори и да са собственост на правителството. При въвеждането на HSR ( High-Speed Rail – високоскоростна железница) в Китай някои китайски авиокомпании (особено държавните) се оплакваха адски много и с основание, защото много от тях трябваше драстично да намалят разписанията на полетите си, тъй като много хора предпочитат влака. Но широката мрежа на високоскоростните влакове беше счетена за най-добра в интерес на цялата страна и тя се осъществи. Подобни са причините Китай да има най-добрата и най-евтината система за мобилни телефони в света.
Един американец се опитваше да убеди някои от моите китайски приятели в големите ползи от това, че неинформираните могат да избират некомпетентните, твърдейки, че американският тип демокрация “дава повече възможности за избор“. Какъв избор? Той приравняваше задачата да се избере висшето ръководство на една от най-големите и важни държави в света с купуването на шампоан в супермаркета. “Мога да ви дам по-голям избор.” Многобройните висши служители на китайското правителство са единствените хора, които наистина и напълно разбират предизвикателствата, пред които е изправен Китай, както отвътре, така и отвън, и които знаят вида и качеството на хората, необходими за ръководството на нацията. Те са единствените хора, които са компетентни да оценяват и преценяват онези, които са най-подходящи да водят Китай през следващите десетилетия. Никой извън тези централни служби не знае как да определи и подбере онези, които са способни да ръководят и защитават Китай. Днес Китай разполага с лидери с компетентност, несравнима с такава никъде по света, мъже и жени, които са посветили живота си на трудното вълшебство да превърнат Китай в страна от първия свят само за едно или две поколения, като изведат тази прекрасна страна до международната известност, която тя някога е имала и ще има отново. И твърде много американци, включително цялото правителство на САЩ, много биха искали да попречат това да се случи, защото е предизвикателство за тяхното световно господство.
През октомври 2013 г. “Кюши (Qiushi)” публикува една от най-прекрасните и интелигентни статии, които някога съм чел по темата за демокрацията и многопартийната политика. Не знам името на автора, но той е професор в “Университета Фудан” в Шанхай, в “Училището по международни отношения и обществени въпроси”. Той пише, че:
“Критерият за оценка на демокрацията” се определя изцяло от малка шепа държави, които са имали “контингент от активисти, платени от различни фондации, за да обикалят света и да изнасят речи и да продават аргументи в полза на демокрацията. По този начин демокрацията, заедно с основаните на нея социални науки, прилича повече на инструмент за пропаганда, използван от Запада, отколкото на нещо друго, и възникналият в резултат на това балон на знанието далеч не е малък. Съгласно механизмите за оценяване на демокрацията в западен стил има само едно предварително условие, което трябва да бъде изпълнено, за да може една развиваща се страна да се счита за “демокрация” или да “излезе” от класа на авторитарните страни: тази страна трябва да покаже послушание към западните държави и да се откаже от независимата си външна и вътрешна политика. Всяка страна, която прави това, незабавно получава “международна” похвала”.
Той също така предупреждава китайците, както и аз самият правя, да престанат да се извиняват за китайската система на управление, защото тя всъщност е една от най-добрите в света. И не е нужно американците да я харесват.
Американците пълнят медиите си със статии за китайската правителствена система, като често поставят неискрени, но уж обмислени въпроси като “Какво ще добави демокрацията към ефективността на Китай?“. Това е хитра пропаганда, тъй като въпросът предварително залага позицията, че многопартийната система е естествено по-добра и по-ефективна, като по този начин поставя дискусията ни в рамка и я ограничава до безполезен дебат, основан на мнения. Простата истина, достъпна за всеки, който се вгледа, е, че китайската еднопартийна система е почти безкрайно по-ефективна и отзивчива от който и да е западен модел и дори частичен опит за подражание на западната система, особено на американската, автоматично ще ограничи по-нататъшния напредък на Китай и вероятно ще работи за премахване на вече постигнатите успехи. Според мен най-сериозната грешка, която китайският народ може да допусне, е да приписва дори частица достоверност на твърденията за превъзходство или полза от многопартийната политическа система. Вместо да изпитват чувство за малоценност, китайците трябва да се гордеят с политическата рамка на страната си и да спрат да се извиняват за големия ѝ успех.
Отново е достатъчно само да погледнем резултатите, за да се убедим в истинността на това твърдение. Нито една нация в световната история не е достигнала зашеметяващото ниво на напредък и развитие на Китай, което до голяма степен се дължи на китайската система на управление и на подбора и обучението на лидерите. Вярно е, че системата трябва да се адаптира, за да се отстранят недостатъците, но основната рамка е непоклатима. Не е Китай този, който закри половината си правителство поради липса на финансиране. Не е Китай, в който 30 % от населението е загубило домовете си заради измамна схема на банкерите му. Не е Китай, в който милиони образовани безработни и бездомни спят в палаткови градове или в канализацията под Лас Вегас и в който 25 % от хората живеят под прага на бедността и зависят от държавните помощи за храна. Не е Китай, където 70 % от родителите вярват, че животът на децата им ще бъде по-лош от техния собствен, нито пък е Китай, където хората са загубили всякаква надежда за по-добро бъдеще. Всички тези и още много други тревожни условия са в Америка и заслугата за тях трябва да се отдаде изцяло на корумпираната и нефункционираща многопартийна демократична система, която американците са научени да почитат, докато тя ги обезкървява.
Много чуждестранни наблюдатели вече (най-накрая) открито признават, че китайската форма на управление има множество признаци на превъзходство над западните системи и че тя до голяма степен е причина за ефективността на Китай, за бързото му развитие и за бързината на реакцията в области като например земетресението в Съчуан и планирането и внедряването на системата за високоскоростни влакове. Западът би могъл да научи много от китайската правителствена система. Тя работи прекрасно. Тя трансформира икономиката, изведе стотици милиони хора от бедността и доведе до утрояване и увеличаване на доходите само през последните десет години. Тя изведе хора в космоса, построи най-бързите влакове в света, най-дългите подводни тунели, най-дългите мостове в света, най-големите язовири. В продължение на 30 години растежът е над 10 % годишно в сравнение с 3 % на Запад. Американците обичат да омаловажават китайското правителство като авторитарно, но това “авторитарно” правителство почти изцяло е премахнало неграмотността, освободило е китайските жени и е удължило средната продължителност на живота за всички от 41 години през 1950 г. на 76 години и продължава да нараства днес. То е създало образователна система, която няма за какво да се извинява, а на системата му за социално осигуряване скоро ще завиждат много страни. То бързо създава най-голямата истинска средна класа в света. И то едва е започнало.
16.2. Китайците не се интересуват от “политика”
В която и да е западна страна политическите дискусии често се разпалват емоционално доста бързо, тъй като повечето хора имат мнение и много от тях го поддържат много силно. Единствената изненада е, че бурните емоции не водят по-често до физическо насилие. Тъй като обаче в Китай няма политика, а само правителство, дискусиите обикновено са приглушени. Не всеки има мнение, малко от тези мнения предизвикват емоции, а дебатите най-често са рационални. Нещо повече, тези дебати рядко се случват, тъй като малко хора от което и да е население са достатъчно осведомени, за да обсъждат интелигентно дейността на националното правителство. А още по-малко се интересуват от това, освен ако не се окаже, че правителството функционира зле. Повечето хора в Китай доброволно ще признаят, че им липсват познания за правителството, най-вече защото то е извън сферата на тяхното обучение и работа, и не си правят илюзии за способността си да повлияят положително на националното или местното правителство. Те “участват” само ако нещо действително се обърка. А понякога нещата, поне на местно ниво, наистина се объркват и тогава “участието” е доста шумно. И във всеки такъв случай, ако местните власти не предприемат бързи действия, националното правителство се намесва и налага поправка. В Китай “грешките” на правителството рядко се оставят да продължат да съществуват и често са свързани със затворнически присъди.
За хората от Запада, особено за американците, винаги е шокиращо, че някои страни не позволяват на “народа” да се намесва в управлението, освен ако няма сериозни пълномощия и не знае какво прави. В неотдавнашна статия в “Ню Йорк таймс” беше отразено, че китайците обикновено смятат, че селяните (американци от малките градове) “са твърде необразовани, за да избират интелигентно лидерите на нацията“. Не виждам как можем да избегнем заключението, че те имат право.
Малцина образовани китайци смятат западния многопартиен демократичен модел за особено привлекателен, тъй като не отъждествяват политиката с управлението – както правят западняците – нито пък виждат разум в избора на национални лидери като отборен спорт. Китайците смятат, че Западът има система, в която всеки, дори човек без образование, обучение, знания, опит, способности – или дори интелигентност – може да се издигне до президент или министър-председател и в която за заемане на висок държавен пост не се изискват никакви други качества освен популярност. Те гледат на това с интересна смесица от недоверие и пренебрежение. Те също така са наясно, че многопартийната система изисква насилствено разделяне на обществото на идеологически различни групи с жестоко противоположни интереси. Китай не е направил такива социални разделения, а културата би се противопоставила на тях, тъй като те по необходимост биха довели до конфликти и пристрастни идеологически програми, пренебрегвайки благото на страната като цяло. Подобни разделения са анатема за китайците, както би трябвало да бъдат и за нас, западняците. Както съм отбелязвал и другаде, броят на китайските граждани, които се интересуват от многопартийната демокрация в американски стил, е приблизително същият като броя на американците, които се интересуват от комунизма.
За разлика от тях, западняците често забелязват, че китайците са аполитични или дори апатични, без никакъв интерес към политиката. Това е вярно, но отразява фундаментално невежество, тъй като Китай нито има, нито иска “политика” и третира правителството като “правителство“. Китайците гледат на правителството като на професия, като на кариера като всяка друга. Те не гледат на правителството през хроматичния и по друг начин изкривен политически отборен спорт, както правят западняците. Някои хора във всяка страна могат да бъдат привлечени или изкушени от перспективата за силна позиция в правителството или индустрията, но това обикновено е малцинство. Повечето китайци, както вероятно повечето хора във всяка страна, искат стабилност и шанс да подобрят живота си. Докато правителството е в състояние да създаде среда, която предлага надежда и стабилна платформа за подобрение, те имат малък интерес към функционирането на правителството и са щастливи да го оставят на тези, които отговарят за това.
16.3. Не са много и китайците, които се интересуват от правителството.
Китайският народ има много по-зряло и реалистично отношение към правителството, отколкото хората на Запад, тъй като гледа на правителството като на правителство, а не през примитивната психологическа маска на партийната политика. И когато погледнат правителството, те не се заблуждават, че управлението на една страна е толкова просто, колкото обикновените западни хора мислят, че е. Те са наясно, че правителствената позиция задължително означава поемане на голяма отговорност. Те знаят, че се изисква високо ниво на експертиза, за да се разберат и да се справят с проблемите на социалната политика, населението, международната търговия и финансите, националната и международната икономика, индустриалната политика на страната, външната политика, военните въпроси, граничните спорове, търканията с американския империализъм и още десетки основни и сериозни теми. И, в крайна сметка, повечето китайци не смятат, че имат знанията или опита, за да повлияят на курса на страната си по някакъв положителен начин – и, разбира се, те са прави. Те признават, че техните държавни служители са посветили живота си на образование и обучение, за да придобият знания и умения, за да управляват и ръководят държава и общество, и с основание осъзнават собствените си лични недостатъци. В Китай правителствената кариера е ангажимент, който изисква пълно участие, а тези, които не са в професионалните области на националното управление, не се насърчават да го правят, защото е вероятно да бъдат неинформирани. Не можем да спорим, че това е погрешно и наистина изглежда като по-интелигентен и реалистичен начин на мислене за правителството.
16.4. Чуждестранното негодувание срещу еднопартийното правителство на Китай
Причината, поради която американците и европейската еврейска мафия мразят еднопартийната система на Китай, не е защото тя е лоша система, а защото не може да бъде контролирана от външни сили. Еднопартийната система на Китай е перфектна форма на управление, както се вижда от резултатите, които тя дава, но американците и евреите не могат да се докопат до нея. Ако в Китай няма политически партии и обществени избори, как мога аз да купя кандидатите? И ако не мога да купя кандидатите, как мога да контролирам правителството?
Тези хора са готови да похарчат огромни суми пари, за да си купят контрол над китайското правителство и след това да имат властта да влияят върху всички негови политики, да инициират законодателство и бавно да поемат контрола над правителството. Но в Китай аз не мога да направя нищо. Изборът на китайските лидери се извършва тихо, насаме. Дори не знам как работи системата и ако не я разбирам, не мога да я манипулирам. Ето защо американците крещят толкова силно, че Китай се нуждае от повече “прозрачност” в избора си на ръководство. Защо трябва да им пука как Китай избира лидерите си? Не е тяхна работа. Китай не критикува начина, по който американците избират своите лидери. Американците предлагат своята “прозрачност” в морален смисъл, сякаш Китай извършва грях, като не е по -“отворен”, но въпросът е, че те трябва да разберат как работи, за да могат да се опитат да измислят начин да го манипулират. Истината е, че еднопартийното правителство на Китай е основната броня, която пречи на страната да бъде унищожена от западняците още веднъж.
Американците и техните европейски банкери-кукловоди знаят много добре, че китайските лидери разбират техните намерения и никога няма да сътрудничат, така че американската пропагандна машина се обръща към китайския народ. “Трябва ви демокрация. Нужна ви е многопартийна политика. Вие заслужавате да имате ‘избор’, защото избирането на президент е същото като закупуването на шампоан в супермаркета. Трябва да сте като нас, със ‘свободата’ да избирате шампоана си. Доверете ни се. Направете революция и свалете правителството си. Това е, което Бог иска да направите.”
Тук трябва да се отбележи, че американците, като основна част от непрекъснатата им намеса във вътрешните работи на Китай, полагат големи усилия да култивират нагласи в Китай, които да насърчат и подкрепят развитието на ляво-дясно политическо разделение в китайското общество, защото естественият конфликт, присъщ на това идеологическо разделение, е предпоставка за вида политическа промяна, която американците искат да натресат на Китай. Всъщност американците са стигнали дотам, че са провели обширни проучвания на регионалните социални структури на Китай, за да определят къде в страната могат да намерят най-висока концентрация на онези, които биха могли да бъдат считани за “консервативни” или “десни”, и това е мястото, където търсят марионетки и “демократични дисиденти”, които могат да използват, за да провокират националните лидери на Китай. Това е източникът на Ай Уейуей (Ai Weiwe), Чън Гуанчън (Chen Guangcheng), Лиу Сяобо (Liu Xiaobo) и много други. Американците подбуждат тези хора да провокират и провокират, докато правителството няма друг избор, освен да действа, а след това наводняват международните медии с истории за Китай извършващ “репресии” срещу “политически дисиденти”. Всичко това е огромна измама, един вид игра, която американците обичат да играят. Но в действителност винаги е възможно във всяка страна да се намерят няколко недоволни личности, които са слабоумни и ги подбуждат да провокират правителствата си, обикновено в тяхна голяма лична вреда, но пък тези индивиди винаги са заменими. Забележете малкия американски любимец Джошуа Уонг (Joshua Wong) в Хонг Конг, вдъхновен от американското консулство в Хонконг, за да пробва късмета си далеч над лимита му и сега да прекара може би 20 години в затвора като награда. Но, както казах, тези марионетки-идиоти са заменими.
Има една спасителна благодат, която може да защити Китай от болестта, наречена “демокрация”, материя, който изглежда напълно непозната на Запада. Вместо да приеме нова политика и да се надява, че тя работи, както е предвидено, правителството ще проведе малки проучвания в избрани области, може би понякога в продължение на години, за да научи реалните ефекти върху всички сегменти на обществото, като междувременно прави настройки, докато не повярва, че има нещо, което може да работи в цялата страна. Само след такива целенасочени опити ще се предприемат нови посоки. Горещо се надявам да направят това с въвеждането на избори за местни селски служители. Също така, една част от “демокрацията с китайски характеристики” е, че има и е имало много политически предложения, при които китайските лидери не са сигурни за обхвата на приветствието, което такова законодателство може да получи от населението като цяло, или за потенциалните икономически или други ефекти на конкретно ново законодателство. В първия случай, преди да предложи каквото и да е законодателство, правителството ще сформира буквално хиляди екипи, които да се ангажират сред населението в цялата страна, за да обсъдят новото законодателство и да получат ясна представа за възгледите и предпочитанията на хората. И правителството определено се вслушва във волята на народа, като полага големи усилия да обясни причините за различните предложения и да стигне до решение, съвместимо с общите цели на нацията, но такова, което ще има подкрепата на народа. Ако това не е “демокрация”, не знам какво би било.
В интервю, публикувано в “Хъфингтън поуст (Huffington Post)” преди няколко години, Хелмут Шмит (Helmut Schmidt), бивш германски канцлер, казва следното за многопартийната избирателна система (“демокрация”) на Китай: [1]
“Демокрацията не е крайната точка на човечеството. Демокрацията има редица сериозни неуспехи. Например, трябва да бъдете избиран на всеки четири години и трябва да бъдете преизбиран след следващите четири години. Така че, вие се опитвате да кажете на хората това, което те биха искали да чуят. Многопартийната система не е венецът на прогреса. . . Не бих я продавал на китайците. Британците са я продали на индийците и на пакистанците, а холандците са се опитали да я продадат на индонезийците. Демокрацията в Индия не работи. Не бих казал на египтяните да въведат демокрация; не бих го предложил и на други мюсюлмански страни като Малайзия, Иран и Пакистан. Това е западно изобретение. Тя не е измислена от Конфуций. Тя не е работила в Древен Рим (нито в Атина), а след това не е функционирала в никоя друга страна по света. Дали ще стане демокрация или не, предстои да видим. Моето усещане е, че (Китай) няма да стане демокрация.”
Както съм отбелязвал и на други места, несъответствието между качеството на избраните политици в западните страни и аналогичните служители в китайското правителство, особено на национално ниво в централното правителство, е толкова голямо несъответствие, че сравненията до голяма степен са безсмислени. Ли Куан Ю (Lee Kuan Yew), бащата-основател на Сингапур, похвали китайския президент Си Дзинпин (Xi Jinping ) като “човек с голяма широта” и го постави в “класа на Нелсън Мандела (Nelson Mandela)”, казвайки, че “човекът има желязо в душата си”, а Си е широко възхваляван (с изключение на САЩ) като човек, който “ще стане първият истински глобален лидер”. Това не са комплименти, които виждаме да се правят на западните политици. Защо Китай да би искал да се промени?
16.5. Компрадорите
И все пак, американският проект за намеса е много активен в Китай днес, правителството на САЩ харчи (по собствено признание) повече от 300 милиона долара всяка година в Китай, търсейки и обучавайки “дисиденти” и “активисти за демокрация”, както и други юпита–компрадори, които искат да “преструктурират” китайското правителство, за да позволят по-голям чуждестранен контрол.
Често съм обсъждал различни теми, свързани с правителството, политиката, Запада, с групи хора в Китай – предимно млади професионалисти, всички завършили висше образование, и често съм бил изненадан от нагласите на някои, които са били силно повлияни от чуждестранни източници. Изразените нагласи и дори използваните думи и фрази са били твърде сходни, почти дословно, изглежда са идвали от някакъв американски източник, който изброява всички предимства на “демокрацията” в американски стил. Чувал съм много коментари като “Китай се нуждае от две политически партии” или “Западът е толкова богат, защото има демокрация и превъзходна образователна система.” И толкова много други, изрязани от същия плат, всички те са идеализирана и фалшива американска пропаганда, безпочвена и неинформирана, надупчена с американското морално превъзходство и очукана със списък на сравнителните недостатъци на Китай.
Но когато съм обяснявал, например, че Западът е богат главно поради колониализма, унищожаването на населението и плячкосването на ресурсите, тези хора са оставали безмълвни. Изглежда никой от тях не е имал представа, че САЩ обграждат Китай с пропаганда, с военни, опитвайки се да проникне и да срине както китайското правителство, така и икономиката. Никой от тях не е разбрал, че формата на китайското правителство го е направила затворено за чуждестранна намеса, което е основната причина САЩ да искат Китай да се отвори и да приеме множество политически партии. Повечето хора, с които съм разговарял, са били наивни, невинни и опасно неосъзнати за политическите сили около тях. Тези хора са били като омагьосани, когато съм им очертавал много от тези въпроси; те просто са нямали представа.
Напълно съм съгласен с наблюдението на Джеймс Петрас (James Petras), че “тези китайски юпита имитират най-лошото от западния консуматорски начин на живот и техните политически възгледи се ръководят от тези начини на живот и западни идентичности, които изключват всякакво чувство за солидарност с тяхната собствена работническа класа.” Много от тези хора сега са вградени в китайската икономическа или друга система и са в състояние да нанесат реална вреда. Много от тях, особено “дисидентите” или “активистите”, са подкрепяни и финансирани от американски неправителствени организации, но в своето невежество не виждат заплахата. До степента, в която тези хора придобиват влияние, те разсейват и отслабват Китай, точно както техните предателски колеги са направили преди 150 години, като на практика са били посредници за собствените си колонизатори. Както Петрас отново посочва, цялата предишна реколта от тези китайски сътрудници е била напълно дискредитирана пред китайския народ и същото трябва да се случи отново днес.
Президентът Си Дзинпин предупреди за необходимостта от изкореняване на “подривните течения, преминаващи през китайското общество”, както и за опасностите от финансираните от САЩ НПО-та в Китай, цитирайки правителствен документ, в който се посочва, че “враждебните към Китай западни сили и дисидентите в страната все още постоянно проникват в идеологическата сфера” и “предизвикват проблеми” в много чувствителни области. Напълно съм съгласен.
*
ЗА АВТОРА:Творбите на г-н Романоф са преведени на 32 езика, а статиите му са публикувани на повече от 150 чуждоезични новинарски и политически уебсайта в повече от 30 държави, както и в повече от 100 англоезични платформи. Лари Романоф е пенсиониран консултант по управление и бизнесмен. Той е заемал ръководни длъжности в международни консултантски фирми и е притежавал международен бизнес за внос-износ. Той е посещаващ професор в университета Фудан в Шанхай, представяйки казуси по международни въпроси на старши класове в EMBA (Executive Master of Business Administration EMBA – това е обикновено едногодишно вместо двугодишно образование за добиване на магистърска степен по бизнес администрация – предназначено е за хора, които са имали управленчески опит, но искат да имат официална степен на образование. Управленческият опит е почти задължително условие за прием. Възможно е също да се вземат предвид друга научна степен в дадена област или други заслуги). Г-н Романов живее в Шанхай и в момента пише серия от десет книги, най-общо свързани с Китай и Запада. Той е един от авторите, участващи в новата антология на Синтия Маккини “Когато Китай кихне” (Глава 2 – DealingwithDemons — Справяне с демони).
Пълният му архив може да бъде намерен на:
https://www.bluemoonofshanghai.com/+https://www.moonofshanghai.com/
Можете да се свържете с него на следния адрес: 2186604556@qq.com
*
Бележки
[1] Helmut Schmidt: ‘I Would Not Sell Democracy To The Chinese’
http://www.huffingtonpost.com/2014/04/01/china-democracy_n_5067120.html
*
Тазистатияможедасъдържаматериали,защитенисавторскиправа,чиетоизползваненееизричноразрешеноотсобствениканаавторскитеправа. Това съдържание се предоставя в съответствие с доктрината за справедливо използване и е предназначено само за образователни и информационни цели. Това съдържание не се използва за търговски цели.
Copyright © Larry Romanoff, Blue Moon of Shanghai, Moon of Shanghai, 2024
